Илиян Василев, бивш посланик на България в Русия, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България““
Водещ: Специализираната прокуратура образува досъдебно производство срещу руски дипломат, осъществявал разузнавателна дейност у нас. МВнР връчи нота на посланик Анатолий Макаров, с която поставя срок от 24 часа на обвинения да напусне България. От руското посолство информираха, че той ще напусне страната в посочения в нотата срок. От мисията съобщиха лаконично, че руската страна си запазва право за ответни мерки. По този пореден шпионски скандал засега информацията в София е оскъдна, реакцията на Москва е невидима. След като прокуратурата обяви крупен успех като „разконспирира“ като шпиони председателя на сдружение „Русофили“ Николай Малинов плюс негови съратници от ръководството на организацията, в рамките на два месеца вече сме свидетели на втори шпионски скандал с руски привкус. Защо? Анализът е на бившия посланик на България в Русия Илиян Василев. И този ли шпионски скандал може да се окаже бутафорен като предишния?
Илиян Василев: О, не знам. Но има нещо много смущаващо в начина, по който той се развива. Аз не мога да знам дали контраразузнаването ни е попаднало на сведения, които му дават основание да действа по този начин. Но това, че прокуратурата оповести новината за подобно обвинение и откри производство към дипломат, който се ползва с имунитет, е извън всякакви стандарти за реакция. Повтарям, ние имаме достатъчно прецеденти, имаме натрупана практика. Помните, през 2002 година, ако не се лъжа, когато бяха изгонени трима руски дипломати, как се действаше тогава. Принципът е: единствените, които имат реална дейност по установяването на дейност, несъвместима с дипломатическия статут, това са органите на контраразузнаването, в случая ДАНС. Когато те открият подобни сведения и те се натрупат, те ги дават на премиера, дават ги, разбира се, и на прокуратурата. Но прокуратурата в дадения случай няма активно действие. Тя стои зад кадър и в сянка. Тези, които имат отношение към темата, са в МВнР, което е единствената институция в страната, която може да вземе отношение и контактува с дипломатическите представителства. Няма как прокуратурата директно да премине към действие. Сега, в последния случай това е направено доста непрофесионално и бих казал, че единствено с цел да се направи пиар на Специализираната прокуратура. Не е толкова трудно човек да направи догадка, защо се прави.
А дали са истински нещата, аз само ще ви дам контекста, че когато имаше истински поводи с доказателства – отравянето на баща и дъщеря Скрипал, България не изгони дипломат, макар че 25 страни от НАТО и Европейския съюз направиха това в знак на солидарност. За българския премиер доказателствата не бяха достатъчни. Доказателствата не бяха достатъчни и когато се установи, че същите хора, които са извършили тези действия, тоест отравяли са руски граждани на британска земя, същите са били и в България, и са заподозрени в подобно отравяне на български граждани. И тук доказателствата не бяха достатъчни, и тук нещата отидоха на трупчета. Защото това не бяха може би правилните хора, заради които си струваше да се правят тези разследвания.
След което пък се премина към шпионската афера с русофилите, за които пак не знаем, какви са реалните доказателства, но извинете, то дори не знам как да се погледне на това – русофилите били работили за изваждането на България от НАТО. Ами, извинете, това е най-нормалното нещо, което те могат да направят. Още повече, че консенсус в България по темата НАТО никога не е имало. Винаги са имали от 25 до 40% са стигали, дори повече, до 45% по едно време са стигали при допитване до общественото мнение хората, които са против членството на България в НАТО. И в този контекст човек може да направи бърз преглед към онова, което Борисов каза за членството на Македония в Европейския съюз, че те трябвало да постигнат консенсус. С консенсус общо взето не знам дали НАТО нямаше да бъде една десета от сегашния си състав.
По същия начин този шпионски скандал – да заподозреш русофили, те това им е работата на тази организация: да се събират и да говорят в полза на неща, които ние, другите български граждани – проатлантически или евроатлантически настроените не приемаме. Но живеем на една земя. И сега излиза този скандал. Напълно е възможно. Но аз задавам единствения въпрос – дали трябва да се съсредоточава толкова внимание в този скандал, без ние да знаем съдържанието. Защото ние, помните, бившият министър на външните работи Соломон Паси дори каза точния брой на дипломатите в руското посолство, които осъществяват дейност, която е несъвместима с дипломатическия им статут. Мисля, че бяха 68. Аз казвам следното – един от 68 да разкриеш, не е голяма ефективност и не е голямо основание за биене на барабаните. На всичкото отгоре, от всичките тези действия, защото нашата прокуратура започва да бъде водеща във всички такива подобни дейности, те започват да използват едни такива терминологии, с които западните правителства и служби да разпознаят и да оценят техните усилия във виртуалната част най-вече за злокачествено влияние на Русия. Значи, един от 68, и със сигурност са повече от 250 тези, които нямат дипломатически статут и които работят под различно прикритие, бизнес, компании и т.н. И, ако видите съотношението на свършената работа към здравето на агентурната мрежа на различните руски служби, ще видите, че не само, че нямаме никакво основание за задоволство, но имаме основание за сериозна тревога и за сериозна работа, за която дай Боже това да бъде началото на някакъв процес. При това, забележете, не е необходимо да се караме с Русия, просто в този бизнес нещата са много ясни и очевидни. Не е необходимо при всеки от тези случаи да се правят медийни заглавия. Не, просто хващаш – отстраняваш, хващаш – отстраняваш, но развиваш огромен капацитет да можеш да сдържаш. Да, в момента контраразузнаването ни няма този капацитет. И това е голямата тревога.
Водещ: Господин Василев, защо не се споменава името на съответния дипломат, ако за него вече е връчена и протестна нота?
Илиян Василев: Със сигурност това трябва да запитате външно министерство. Аз затова ви казвам, че нещата не се отиграха като хората. Нещата би трябвало да се пазят в тайна до момента, в който външно министерство не връчи тази нота. То това е смисълът на дипломатическия протокол, така че не руските посолство и всички други да разбират, че ние имаме намерение да изгоним един човек и уж вчера беше той заминал за Русия, сега пък се оказва, че е тук.
Водещ: Как се казва този човек? Известно ли е? Вие знаете ли името?
Илиян Василев: Аз имам едно предположение, което ми беше дадено от колеги, според което той се казва Андрей Егоров, Андрей Николаевич Егоров, но как да ви кажа, това с името е най-малко значимото в дадения случай. Първи секретар е, имат още осем първи секретари, но може да не е той, може и да е някой друг. Въпросът е, че ние нямаме стандартна процедура в случая, защото тези процедури са професионално ангажирани и изработени, има логика, кое действие след кое следва, коя институция говори след коя. А тук просто всеки си реши, че трябва да излиза на преден план, само защото господин Гешев трябва да бъде одобрен от президента. Абсурдно е, това не е институционално издържано. Как да кажа, в днешно време много неща такива стават и аз съм сигурен, че понеже се обръща повече на медиите, на популистката част, вероятно това се командва, това е много в стил на премиера Борисов. Той много обича да управлява през медии и нищо чудно той да е инициатор на този тип подход.
Водещ: А защо сме се насочили точно към Русия? Руски дипломати, русофили? Със същия успех можеше да се насочим към Турция или към друга държава.
Илиян Василев: Ето, виждате ли, какъв много резонен въпрос задавате. Русия специално, защото в теорията на управление, във външнополитическата част, геополитическите баланси на Борисов присъства понятието балансиране, което винаги, в момента, в който той трябва да направи нещо значимо в полза на Русия, той бърза да го балансира с действия, които във видимия аспект се разглеждат като действия срещу Русия, но когато ги разчовъркаш, излиза, че в тях има повече пиар, отколкото съдържание. В смисъл – бизнес проектите АЕЦ „Белене“, „Турски поток“, и там, понеже става въпрос за реални пари, които ние даваме на руски компании, на руски бизнеси, той трябва да го компенсира, тъй като нито едното, нито другото се приема добре от западните ни партньори. Нещо повече – на 22-23-ти октомври през нощта Борисов, и тук изобщо не трябва да има никакво съмнение, лично дава решението за прелитане над България на самолети с руско стратегическо оръжие. Това са ракетните комплекси С400 на борда им в посока на Сърбия, което е оръжие с червен код за управление на неговото придвижване в системите на НАТО. Но Борисов го е дал. И тъй като изглежда е преценил, че прекалено много му е пасива по линия на атлантическата солидарност, затова той как компенсира: изпраща петима във Вашингтон от специалните служби, които да се кълнат, че са най-големите борци срещу руското влияние и ще почнат да ловят руски шпиони. И ето виждате – ловят руски шпиони и така вероятно той си мисли, че по този начин балансира.
Водещ: Това ли е обяснението за липса на реакция от страна на официална Москва?
Илиян Василев: От официална Москва със сигурност ще има реакция. Това е почти автоматично действие – ако ние изгоним един дипломат, те ще изгонят друг. Но ще видите, както в предишния русофилски шпионски скандал, те управляват много добре реакциите си, по което човек, който е запознат с механизма за вземане на решения там, може да разбере дали това, което се разиграва, не е някакъв театър, който е предварително съгласуван с тях. Защото няма как, при положение, че започва реална борба срещу руската шпионска агентурна мрежа в България МИД и Русия да не реагират рязко, агресивно и на всяко равнище. В русофилската шпионска история максимално високото й, но свръхобрано равнище, беше на говорителката на МИД Мария Захарова, за която знаем, че е много свободна в говоренето, но в дадения случай тя чете текст, както и нещата, които бяха използвани като фразеология, тя общо взето каза нещо приблизително: „Абе, гледайте да не преминавате някакви граници“, което означава, че тя много добре знае, че са предупредени и сме им обещали да не бъдат минавани някакви граници, и вероятно и сега виждате, че няма свръхреакции в Москва. Ето, вече втори или трети ден се говори за руски шпиони, които са заловени сред дипломатите. Няма реакция на МИД, вероятно в сряда може да очаквате, но ще видите, че тя ще бъде изключително обрана и изключително сдържана, а това се прави само когато руските власти са уверени, че всъщност имат повече пиар, отколкото съдържание.
