Калоян Методиев, бивш началник на кабинета на държавния глава, сега директор на института „РЕГО“, в интервю за Аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“
-Каква е вашата оценка на проекта на „Продължаваме промяната“-„Демократична България“. Според вас този проект и идеите не тръгнаха добре. Защо?
Тук има два въпроса: какво се предлага и кой го предлага. По въпроса какво се предлага – смятам, че качеството на предложението е ниско, спорно и няма да доведе да очаквания резултат за подобряване на кризисната ситуация в държавата. Започвам с първото разбира се, това е предложението за смяна на националния празник, което не знам откъде се появи. Единственият въпрос, на който не мога да си отговоря, е, дали става въпрос за някаква маневра за отклоняване на вниманието – тип димка, или става въпрос за чиста глупост. Виждате, че това се превърна в основен дебат, в точка на сблъсък, в извор на напрежение, а беше абсолютно излишно в момента.
Държавата има изключително много тежки социални, икономически проблеми, политически проблеми, в криза сме в много отношения и като членове на Европейския съюз, и вътрешно политически, за да се занимаваме сега с подобен дебат, който трябва да оставим за по-спокойно време, когато имаме стабилност в държавата. Т.е. категорично смятам, че това беше грешка за 24 май. Оттам нататък предложенията изглеждат някои доста спорни. Индивидуалната конституционна жалба е изключително опасен инструмент според мен. По време на държавна делегация в Австрия, на която имаше срещи с австрийския президент, австрийския канцлер, шефа на парламента, плюс среща със съдиите в Конституционния съд, няма да казвам на коя от срещите президентът искаше да провери, какви аргументи могат да му дадат в подкрепа на индивидуалната конституционна жалба, която е една от основните точки в неговия конституционен проект. В прав текст беше казано, има го на протокол, мисля че 6-7 човека бяхме на тази среща: „Не правете нашата грешка. За миналата година 85% от индивидуалните конституционни жалби в Австрия са подадени за бежански статут, свързани с бежански институт, от общо 6 000 жалби. Даваме ви и добър съвет, защото се използва и злоупотребява с това демократично право“.
На практика се превръща Конституционният съд в арменския поп и който се сети, му пише?
Нещо от сорта. И ще създадем една армия от НПО-та и други организации, които да използват този инструмент. А ние нямаме нито имунната система на Австрия, виждате, че една граница обикновена не може да охраняваме в XXI век, цялата страна е залята от миграция, за да си позволим и подобен прецедент. Оттам нататък относно предложенията за разделяне на Съдийска и Прокурорска колегия за повече независимост – имам по-екстравагантно мнение спрямо общоприетото – смятам, че трябва да има политически квоти, те да са видими, ясни, а не да се оставя съдебната система със Съдийска и Прокурорска колегия абсолютно капсулирани, затворени, и не знаем, кой как ще контролира нещата. И в един момент да създадем каста, което да е по-лошо от това, което е било досега.
И един рояк от Петьо Еврото в различни варианти?
Примерно, това също. Защото политиците, и това е смисълът на демокрацията, затова сме конструирани като парламентарна република, се явяват на избори на всеки четири години или на предсрочни избори, застават с лицата си, с програмите си, какво си свършил, какво не си свършил, и оттам вече трябва да има контрол от страна на гражданите и начина, по който се управлява държавата, а не да създаваме самостоятелни анклави, държави в държавата, които са абсолютно безконтролни. В момента, в който дадем тая независимост на съдебната система, кой ще я контролира? Нито гражданите имат някакви механизми за контрол, нито има на политическата класа. Т.е. остава единствено формата на протест, тип революция. За това за мен трябва по-скоро да си оправим нещата в начина, по който функционира държавата: партийната система, купуването на гласове, изкарването на вредните явления от политиката, които имаме, и чак след това да се занимаваме с подобна съдебна реформа. Не сме зряла демокрация, нямаме гражданско общество, нямаме авторитети.
След като наблюдавах заседанието на Висшия съдебен съвет (ВСС), се хванах за главата, колко ниско ниво има, какви илитерати има във ВСС. Защото винаги съм си представял, че това трябва да са хора авторитети, тип английски съдии – тежко да стоят, да ти предизвикват у теб респект. Там видях едни кресливи жени, които съжалявам, но току-що минах покрай Женския пазар, със същия успех можеха да са на някоя сергия, и нямаше да се направи разлика. Съжалявам, но на тия хора не може да им се даде автономия в момента отвъд политическата, опасно е, и не са доказали, че те са наистина хора с тежест и с познания, и с авторитет, и с морал, за да се самоуправляват. Оттам нататък предложението за мандатност на кметовете мисля, че е глупаво, няма смисъл въобще да го коментираме. При положение, че ако по тоя начин се опиташ да премахнеш местната олигархия, тя ще си създаде друг кмет или ще го преинсталира, ще го сложи този за зам.-кмет, и ще го превърти. Не това е начинът да се премахне феодализацията, която е превзела страната в 90% от общините. Какво друго? Промяната на института на служебните кабинети – да, аз съм първият в държавата, който каза, че трябва да се премахне института на служебния кабинет, имаме изкривявания на системата. Президентът Радев злоупотреби с този инструмент за лично облагодетелстване и лична полза. Но от друга страна се притеснявам за начина, по който искат да го направят.
Доста екстравагантни идеи имат между другото. Дали хората ги харесват или не управляващите, те искат година след изборите да имат правителство и парламент, след което правителството как е свалено – няма значение, то да си остане заедно с парламента и да си работи.
И тук идваме до втората точка, както ви казах: първо, какви са предложните промени, и второ, кой ги предлага. Тройката партии, които ги предлагат: ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС за съжаление нямат достатъчно обществен авторитет, нямат капацитет, нямат национално приемливи фигури, които да са тежки, консенсусни и да могат да изведат тези промени на вербално ниво до целия народ, по някакъв начин да примирят различните позиции, за да се напишат тия промени, да се приемат и да важат през следващите 20-30-40 години. Нали, това не се прави тука за да решим някакви текущи проблеми на „сглобката“. Т.е. проблемът е, че в „сглобката“ не виждам авторитет, не виждам капацитет, не виждам юридическите фактори, не виждам държавническото чувство, които да направят легитимни тия промени. Виждам една долнопробна конюнктурност.
Какъв ефект ще имат тези промени върху публичното и политическото пространство, ако все пак успеят да ги прокарат?
Могат да задълбочат по някакъв начин кризата в държавата. Единствено, пак казвам, добре е ограничението на служебните кабинети, защото докато не се премахне тази стръв пред президента, той няма да спре да сваля всяко правителство, което имаме в държавата, като една мечка-стръвница, научила се веднъж да яде човешко месо, никога повече не може да спре. По същия начин, няма да спре, докато не се махне този инструмент за дестабилизиране на държавата, и който е анахронизъм в Конституцията, не го домислиха 1991 г., и не са си представяли, че можем да стигнем до тази ситуация.
Добре, но как да се реши въпросът със служебните правителства, защото това, което предлагат от “Продължаваме промяната“-„Демократична България“ не върши работа.
Могат да се ограничат и със законови промени, докъдето е възможно да се спре с тези безразборни уволнения, назначения, обществени поръчки, масовата продажба на имоти. Изпопродадоха имотите в държавата последните два служебни кабинета на Радев, подписваха договори за по 35 години, заробващи, като договора с “Боташ“, сделките за горива на правосъдния министър, които вече заливат общественото пространство с документи и факти за контролирана корупция. В този смисъл, трябва да се намери начин да се ограничат тези служебни кабинети, най-добре би било да се премахнат. Но пак казвам, притеснява ме капацитетът на сглобката, притеснява ме, освен това и един момент на договаряне между Борисов и Радев, които през последните години са в симбиоза, работят в тясно сътрудничество заедно. И се съмнявам, че целта наистина е промяна на Конституцията за добро или някакъв прах в очите на обществото.
И сега да преминем към конституционния проект на президента, всъщност има ли такъв, вие бяхте началник на неговия кабинет. Мнозина се питат, дали има наистина проект?
Работеше се по подобен проект, но аз напуснах президентството септември 2020 г., така че не знам докъде се е стигнало, но след като година по-късно обявиха, че такъв проект има и е готов, е редно да се покаже в тази ситуация. Спекулирам тук, ако има вътре предложение за президентска република, съжалявам, президентът изпусна момента. Провали се със служебните кабинети, ако беше ги направил за добро, ако беше ги направил консенсусно, той щеше да натрупа обществен ресурс, щеше да натрупа авторитет, а той в последната година се срина и рейтингово, и като морален авторитет, атакизира се, затвори се в една ниша, в която се конкурира с “Възраждане“, изолира се международно, вече е г-н Никой в Европейския съюз. Така че му остава да се движи тук по нашата шахматна дъска и то само в деструктивни форми.
А дали проектът ПП-ДБ няма да го предизвика и той да извади неговия проект като контрапункт, дори с известна редакция, ако вътре има, например, текстове за президентска република, те ще се изтрият, то е ясно.
Многократно го призовават в последните седмици да изкара и своя проект, както виждате, той се прибра, мълчи, даже не коментира и последните предложения, същото прави и Бойко Борисов.
Да, това прави впечатление, между другото, че тези предложения не са коментирани. Коментират всякакви други, но не и хората към които са адресирани.
Абсолютно оставиха, пуснаха като пушечно месо напред ПП, гръмоотвод с техните глупости и аматьорски изпълнения. Тази аматьорщина, която продължават да бълват в политиката, наистина вреди и на тях самите и на обществото, докато Борисов, според мен, вижда какви са обществените настроения отзад, тества ги и съобразно тях ще нагласи собствената си политика. Още по-отзад някъде е ДПС, разбира се, които се подават от сенките и си редят собствения пасианс.
Как изглежда политическият живот? Ето и тази сутрин започна със скандал в парламента, всъщност то вчера денят замръкна със скандал във Финансовата комисия около бюджета, който се прехвърли към сутринта.
Не са добре нещата в държавата, за съжаление, извъртяхме един кръг и се върнахме там, откъдето тръгнахме преди няколко години. Мутрите са в парламента, мутрите са на улицата, новините сутрин са ужасяващи: или са побоища по села, нападение, насилие, имаме някакъв взрив на уличната престъпност, на битовата, която тормози населението. Все такива неща, които от улицата вече създават напрежение в обществото. Имаме, виждате една виртуална граница, имаме един бюджет, който не може да бъде приет с кански усилия. Все още нямаме бюджет, вече втора година ще стане.
За първи път, между другото, имаме бюджет от който се отказва финансовия министър.
И не си подава оставката, заради това.
И не си подава оставката, казва, “аз няма да го подкрепя“, Министерството няма да го подкрепи и изпадаме наистина в необичайна ситуация.
Малко съм отчаян, защото в държавата в момента започна да се приема ненормалното за нормално. Да казваш, че не си коалиция, когато гласуваш заедно правителство, да казваш, че това не е коалиция, когато гласуваш заедно бюджет, да не си подаваш оставката, когато ти бламират бюджета, президентът прави политическа партия от президентството. Какво друго, от абсурд в абсурд влизаме в държавата и си мисля, понеже вече не толкова дълго, но достатъчно дълго се занимавам с политическите процеси в държавата, това преди 20-25 години никога не можеше да се случи.
Немислимо беше. Ако някой ни го е казвал тогава, нямаше да повярваме.
Да се докараме до такова ниво на политически дебат, на тази гарнитура от илитерати в парламента, до това брутално поведение, пак казвам, мутренско в парламентарната институция. Болно ми е и както се отчайвам от гледане на текущата ситуация, така в мен възниква и някаква надежда, че колкото по-лошо става, толкова по-добре, защото в един момент това нещо трябва да се срути или от само себе си или отвън, защото не може да продължава по този изкривен начин. Имайте предвид, че тази сглобка в момента няма да миряса, ще се опитат да лъжат западните партньори, защото си мислят, че могат да ги излъжат. Няма да стане.
Как, за какво ще ги излъжат?
За всичко, за тази проатлантическа мантия, която си поставят отпред по отношение на Украйна, на Истанбулска конвенция, на какво още. И в крайна сметка си мислят, че по този начин ще се преперат, е няма да стане. Като питон ще им чупят ребро след ребро, виждате, че “Магнитски“ се увеличава, Великобритания се присъедини, англичаните са изключително умни, аз винаги гледам, какво правят те. Те са по-бавни от американците, няма го каубойския елемент, но включат ли се някъде, го правят трайно. Така че тази сглобка в момента се надлъгва с времето, според мен. И този начин на правене на политика в парламента, безпардонен, с брутално мачкане на опозицията, със заплахи, компромати, постоянни залитания, ще си платят цената за това. Дали ще е тази година, дали ще е догодина, но те не освобождават напрежение, а трупат напрежение в обществото, за това нещо съм сигурен, и това е нещо положително, за мен.
Местните избори дали ще се превърнат в този Рубикон, който се очаква за тях, и който ще бъде някакво време разделно или пак ще се продължи в схемата на сглобката със съответното лицемерие и цинизъм? Тук сме заедно, там сме разделени, враждуваме, ама се подкрепяме?
Най-интересната битка ще е в София, тук е Сталинград за ГЕРБ и за модела. Не случайно се нароиха тези кандидатури, кампанията в София, доколкото имаме трима кандидати в момента, единия, хайде въобще не го коментирам, той не се е обадил и няма и да участва особено активно, на “Възраждане“ имам предвид, но двете кандидатури на управляващата сглобка на ПП и на поддръжниците на ГЕРБ около Вили Лилков, затънаха в компроматни атаки в личностното. Така че в София, според мен е най-интересното от гледна точка на това, че оттук може да тръгне промяната. Тя няма да дойде през Терзиев, няма да дойде и през Вили Лилков, няма да дойде и през кандидата на ГЕРБ.
Ваня Григорова?
Категорично не. Не знам каква е, но тя трябва да каже, какво е управлявала през живота си –ако е управлявала и будка за пуканки, значи може да има самочувствието да управлява такъв град. Ако е заемала такива позиции и, ако разбира се, спре да говори с реториката на Чарлз Дикенс от XIX век за някакви халета, работници и т.н., което е изключително демодирано. И не на последно място, подкрепата й от страна на Софийската организация на БСП, която за последните 4 години по-скоро се занимава с пазарлъци за гласувания с ГЕРБ и се е превърнала в придатък на ГЕРБ. Не съм чул да изкарат огромните корупционните скандали. От едно редене на павета до чистотата на въздуха 4 години са абсолютно казионна опозиция, така че тази кандидатура за мен не е алтернатива и няма да направи нищо повече от това евентуално да осигури няколко места на общински съветници, отново, които да влязат в орбитата на ГЕРБ, за да се конструира мнозинство. Тоест тук е важно, кой ще е алтернативния кандидат на това всичкото, което ви обрисувах.
А вие къде го виждате този кандидат?
Не го виждам, но казвам: който се появи. Имайте предвид, че Менделеев не е виждал в таблицата 2-3 елемента, но ги е имало като празни квадратчета, появили са се и са се оказали важни. Има още няколко месеца до изборите, ако някой иска промяна, той трябва да се концентрира като усилие, говоря за нормалния бизнес, говоря за нормалните хора, защото по страната е много тежко, положението там е затънало в зависимости. Ако някой иска реална промяна, тя трябва да стане в София, Пловдив, Варна, Бургас, големите градове, където да се разбие този модел и да се тръгне на чисто. От тук тръгна Бойко Борисов и от тук е единственият начин да бъде бутнат, защото ако се окопае пак в София, той ще го използва като база, за да продължава да съществува в политиката и да прави това, което прави, както Радев прави с президентството. Влиза в една институция, излиза в друга, прави каквото иска да прави и се прибира. Борисов по същия начин, Столична община му е базата от която излиза, прави, каквото иска да прави, създал си е една опозиция фалшива вътре, един собствен свят. Така че много е важен алтернативният кандидат на алтернативния прочит, това е третият път.
Винаги ще стои въпросът – откъде ще дойде този кандидат, къде е този трети път?
Ако обществото има имунна система, то трябва да намери начин да го излъчи, то и мислещите хора. Трябва да изскочи. По същия начин, знаете, че Бойко Борисов изскочи 2005 г. като аутсайдер в кметската надпревара, стана кмет и помете системата. Така че не е изключено да се появи и такъв кандидат, надявам се да се появи такъв кандидат, бих подкрепил алтернативен кандидат, който иска промяна в София, който ще разбие модела на управление в столицата, и който ще се интересува от модерни неща в града ни, като чистота на въздуха, качество на живот, градски транспорт, корупция, зелени пространства, детски градини, образование. Всички неща, които трябва да започнат да са пример в столицата на една европейска държава и от тук този модел ще се пръсне и в страната.
Иван Гешев и неговото намерение да създаде партия или формация, дали пък оттам няма нещо да дойде?
Не, първо, той няма време да направи каквото и да било до изборите, след това не би събрал подобна обществена енергия за промяна. Освен това, доколкото чета, се е концентрирал върху консервативно-патриотичната ниша, а в София трябва да се наблегне на по-различни неща, като свобода, като индивидуализъм, тук е по-специфично спрямо страната като политически нагласи.
Ще чакаме да видим, дали ще се материализира този алтернативен кандидат. А нещо друго, г-н Методиев, след местните избори дали няма да дойдат предсрочни парламентарни? Ще издържи ли „сглобката“, некоалицията сред тях?
Вижте, симбиозата Радев-Бойко Борисов, вече работи като много добре смазана машина от 2020 г. на протестите, след това заедно свалиха четворната коалиция миналата година, с патерицата “Възраждане“, след това свалиха главния прокурор Гешев, в момента работят координирано за смазването и довършването на ПП. Всеки поради своите съображения, един заради ареста, другия, заради това, че бяха създадени от него, а пък се еманципираха. Ако Борисов и Радев са се разбрали до изборите да са 2 в 1, защото виждам, че на много места в страната вече на местна почва ГЕРБ и хората на Радев от служебните кабинети работят заедно, абсолютно координирано, в унисон. Виждате, в Перник ГЕРБ подкрепи настоящия кмет, който е близък и до Бойко Борисов и до Радев, в Бургас върви някакъв подобен процес, на други места в страната, чувам, в по-малки общини – също. Тоест, ако Борисов и Радев решат, че им е по-добре да правят избори 2 в 1, още могат да бутнат в близките седмици правителството. От друга страна, могат и да продължат и по-нататък, но координацията, както виждате, това, на което държеше Радев, и за което се изказа да не му пипат шефовете на службите за сигурност, Борисов се съобрази с това нещо, дума не обелиха повече по този въпрос. Те не се нападат едни-други, но и двамата нападат чрез прокситата си, говорителите си основно ПП и ДБ.
Не, че ПП и ДБ не заслужават, те си го просят.
О, те си го заслужават, да бъдат изгорени. Те заслужават да бъдат изгорени на кладата заради това, което направиха в парламента. Техният огромен грях, особено на Христо Иванов, на генерал Атанасов, тази реставрация, която, казвам го, понеже са малко по-отдавна, на тази реставрация, която направиха: пак имаме мутри в парламента, мутри по улиците, върнахме се в изходна точка, чакаме кражбите на бизнеси да започнат отново. Това безвремие, тази липса на перспектива по отношение на еврозоната, на Шенген, на цялостното настроение, което има в държавата, което на мен лично, не ми харесва. Искам да видя бъдеще, надежда, искам да видя спокойствие, искам да видя смислен политически дебат. Това в момента не само, че не го виждам, ами виждам обратното.
Дали няма да се появи скоро президентска партия?
Ще се появи.
Отдавна я чакаме, отдавна се говори за нея, но кога, как ще изглежда?
Ще се появи, свързано е с местните избори, с изграждането на местни структури, свързани с кметове, с общински съвети.
Кой я изгражда тази партия?
Изгражда я президентството. Президентството няма работа, това е институция, която няма работа, след като е в международна изолация, той няма и пътувания, които да прави в чужбина вече. Изолиран е по отношение, виждате, че политическият му календара е празен, така, че какво да прави от сутрин до вечер един човек, който е на 60 години в силата си, и който има зверски политически амбиции, освен да се занимава с политически…
Партийно строителство?
Партийно строителство, политически инженеринг, да рови по другите партии, да ходи да се договаря, виждате, че един по един областните управители, министрите се явиха като кандидати за кметове, същите, които бяха на злощастния корупционен пилон на Рожен, говоря и за Смолян, говоря и за Благоевград, имаме областни управители, и за Сливен, къде още, министър в Пловдив, министър служебен в София. Тоест, тази инфраструктура си върви с висока скорост.
Партията, обаче, кога ще се появи, как ще изглежда, къде ще се ситуира в политическото пространство?
Като гледам тези лъкатушения, навън сме либерали, натовци, вътре сме крайни русофили и националисти, ми е трудно да определя. Предполагам, че ще е някакъв псевдо патриотарски проект на регионите. Нямам идея как ще се казва, разбира се, но ще е нещо от сорта. Добрата новина е, че моментът е изпуснат. Служебните правителства дадоха възможност на хората, за да видят истинското лице на президентската институция, пропиляха тази енергия, която имаше там. Така че дори да се появи подобно нещо, то ще е тип „Квазимодо“.
БСП защо се сви и изчезна от политическия дневен ред? Почти не чуваме Корнелия Нинова, което е необичайно.
А, чуваме я, мисля, че всеки Божи ден излиза с ярки позиции, виждате, че и за конституционните промени говори. И на парламентарната трибуна, тя е един от малкото подготвени и като юрист, и като образование. Освен това, ако трябва да се придържаме към фактите, единственият човек, който не клекна, не се предаде, и не се продаде от 2020 г., и който понесе целия бой на депесарите, на ГЕРБ, и на президента е Корнелия Нинова. Апотеозът на това нещо беше конференцията в НДК, на която се опитаха вече и силово, вътрешната й опозиция, която беше управлявана от президентството, едната половина, тя сега е назначена и на работа в президентството след служебния кабинет, и другата от Бойко Борисов. Хора, които са свързани със Столична община, с обществените поръчки на ГЕРБ, тази опозиция, която двамата контролираха. Толкова, колкото понесе тя като бой в последните 3 години, за да им клекне, за да я пречупят, за да я махнат координирано от всички тези изброени, никой не е понасял. Удържа на този бой и единствена към днешна дата не е клекнала пред модела и говори срещу модела, който имаме в парламента. ПП и ДБ, Радев предаде всички след 2020 г., всички останали също, докато тя до момента единствена държи инкяр. И това от която и камбанария да го гледаме – русофили, русофоби, леви, десни, либерали, консерватори, не може да не се отчете. Тя е последният рубеж пред това да вземат цялата партийна система.
А с какво да си обясним ниския процент на БСП на изборите?
Това вече е и въпрос на послания, на маркетинг, на технология, на много фактори, разбира се, на войната, която помени много от нагласите на държавата, на клонинги, които се правят, на управляваната й вътрешна опозиция, на тоя бой, с който концентрирано се нахвърли върху нея, от тия големи мастодонти с финансови, медийни ресурси. Не е малко да се нахвърли върху теб президент, с цялата си мощ, служебен кабинет, ГЕРБ с цялата си машина, знаете там, мощта на Бойко Борисов за компроматни атаки, за очернящи кампании е безкрайна, той това го умее най-добре, ДПС – също. Така че победа е самият факт, че тя е на два крака, продължава да се бие, въпреки това, което се изсипа върху нея за тия 3 години, за да я подчинят или за да я купят. Не убеждавам никой, придържайте се към фактите, вижте, кой с кого влезе в коалиция, кой на кого се подчини, кой на кого пада на колене, кой чии ръце целува, за да се върнем пак на изходната точка преди няколко години. Отново имаме един модел и отново трябва да дойде по някакъв начин промяната. И тя е единствената в момента, която не се е подчинила на модела и всичко ново, което ще се появи, трябва по някакъв начин да кооперира с нея като алтернатива, ако искаме промяна.
