Социалните мрежи, както и улиците на големите градове вече са залети от десетки банери и билбордове на Ваня Григорова. И това се случва още на първия ден от предизборната кампания. Откъде тази боркиня за правата на трудещите се има толкоз пари обаче, се питат мнозина. Едва ли разчита единствено на пловдивския олигарх Георги Гергов, за когото мълвата носи, че обещал 7 млн. лв. за кампанията й, да не говорим за личните й спестявания или заплатата й като общинска съветничка в столицата.

Отлично запознати уверяват, че мистериозният олигарх Васил Александров, собственик на проспериращата „Агрополихим“, ще осигури свежи финанси за другарките Ваня Григорова и Мая Манолова. Синдикалистката и бившето червено острие се впускат в яростна битка за депутатски места, като за целта дори създадоха коалиция „Солидарна България“. При това Ваня Григорова, която не крие прокремълската си ориентация, се е нагласила да става и евродепутат в иначе недолюбвания Брюксел.

Амбициите на нахъсаната за власт госпожа стигат до комизъм, защото, както разкриват запознати, тя много искала коалицията да бъде наречена „Ваня Григорова и съмишленици“. Само че се намерили нормални хора, които обяснили, че не е хубаво егото и да бъде така ярко демонстрирано. А и ортачката й Мая Манолова, която открай време се изживява като голям фактор в лявото, била категорично против.

Така коалицията си останала със семплото име „Солидарна България“, а двете съмишленички продължили да кръстосват заедно по врачки с надеждата да развалят всички черни магии и проклятия и да си осигурят подкрепата на висшите космически енергии.

Извънземните стихии обаче винаги са под въпрос. Засега едно е сигурно – че кампанията на двете е добре подплатена финансово.

Но кой е въпросният бизнесмен Васил Александров, за когото се твърди, че стои зад „Солидарна България“? Той е познат на тесен кръг в България – известен е сред индустриалците, на бивши ченгета, а също и на някои журналистически кръгове като издател на вече несъществуващото списание „А-specto“. То се издаваше от фирмата му „Урманов“ и се беше обявило за флагман на модерните леви идеи.

В него като автори бяха събрани критици на „гнилия Запад“ от сорта на Петър Волгин, Калина Андролова, Александър Симов, евродепутата и бивш шеф на кабинета на президента Радев – Иво Христов, а също и самата Ваня Григорова, както и нейния партньор Калин Първанов. Списанието започва да излиза през март 2014 година, а във фирмата „Урманов“ на Васил Александров са налети 6 млн. лева, които минават през едноименната му фондация. Появата на лявото списание е промотирана със свръхскъпа рекламна кампания, но въпреки многото пари, успява да изкара на бял свят само 50-ина броя, в които громи „господстващите неолиберални, глобалистки и американоцентрични възгледи за света“ по думите на Петър Волгин.

Официално е обявено, че спира заради лоши финансови резултати, но има и алтернативна версия. Само ден по-рано главната редакторка Калина Андролова се гневи във фейсбук срещу „т.нар. бизнес елити“, които по нейни думи са „тежкият проблем на България, тъй като произлезнаха от комунистическата номенклатура и селекцията на Луканов“.

Затова преходът, сътворен от тях е „изключително некадърен, некомпетентен и прогнил“.

Само че самият издател на списанието Васил Александров е точно такъв назначен бизнесмен. Той има правилен произход – роден е през 1950 г. в Тетевен, а баща му Искър Михайлов работи в милицията. Синът също се влива в МВР, като преди това завършва прословутата школа в Симеоново. По разпределение работи в родния си край – в Ловеч и в Плевен. Така се засича с близки на Андрей Луканов, чиято фамилия, както е известно, е от Плевен.

След промените Васил Александров се разделя с МВР и става „честен частник“. При това се захваща не с каквото и да е, а с газови доставки, област, която според мнозина коства и главата на самия Луканов. Неведомите пътища на съдбата правят от бившия милиционер представител на регистрираната в САЩ офшорна компания „Хардланд инвестмънт“. Медиите в България през онези години намекват, че тя е на Лукановия кръг, но нищо не излиза черно на бяло. Макар и вписана в щата Уайоминг, тази компания е тясно свързана с Българо-руската инвестиционна банка и е собственост на офшорки от Люксембург. А зад тях, според запознати, надничат онези мистериозни червени куфарчета на Луканов. От същия тип новоизлюпени бизнесмени от бившата комунистическа номенклатура се оказват и съдружниците на Васил Александров в българските му фирми. В плевенската „Байсейл“ той си партнира с бивши местни БКП величия, а предметът на дейност е търговия на едро с основни химически продукти, торове, синтетични смоли и пластмаси. Самата „Байсейл“ е съдружник в регистрираното през 1993 г. Българско далекоизточно търговско дружество „Булфет“, което се занимава с внос-износ и реекспорт.

Показателно е, че в него участват Първа финансово-брокерска къща, Първа частна банка, а като физическо лице и Карло Андреев Луканов, синът на червения кукловод и доверено лице на Кремъл и КГБ.

Интересна връзка е и участието на „Байсейл“ в „Инфо трейд“. Там съдружници са Карло Луканов, Румян Георгиев (наричан в онези години „Властелина на хартията“ и бивш зам.-главен редактор на в. Дума“), Атанас Попов – бивш министър на телекомуникациите в правителството на Андрей Луканов, както и синът на главния редактор на „Труд“ Тошо Тошев – Радослав Тошев.

Повечето от българските компании на Васил Александров след време отиват към ликвидация, но далеч по-скандална е историята на „американската Хардланд инвестмънт“. Тя се намества като посредник между „Булгаргаз“ и четирите големи химически завода в страната по това време – „Агрополихим“ „Агрохим“, „Неохим“ и „Химко“.

Вместо да купуват директно от държавната фирма, те ползват посредник, който си осигурява тлъста печалба за сметка на „Булгаргаз“. Подготовката за тази далавера започва при управлението на иначе много честния и некорумпиран Жан Виденов. След това реализацията й тръгва по времето на служебния кабинет на Стефан Софиянски. За същата посредническа роля, както си припомнят запознати, преди това е драпал „Мултигруп“, но те са отрязани за сметка на съратника на Андрей Луканов – Васил Александров.

Да припомним, че с подобни схеми на наложен ненужен посредник бяха източени най-големите български предприятия. Аферата с американската „Хардланд инвестмънт“ е толкова нагла, че през 1998г. прокуратурата, оглавявана от Иван Татарчев, образува дело. Ясно е, че то приключва по познатия начин, няма виновни и няма осъдени, въпреки че загубата за България е над 35 млн. долара.

Затова пък бившият милиционер и прероден бизнесмен Васил Александров скоро след това фиаско си купува „Агрополихим“ в консорциум с чужд партньор и така става собственик на най-големия на Балканите завод за химически торове. При това условията на сделката са изключително благоприятни, държавата опростява огромните дългове на разореното от скъпите цени на газа предприятие.

При това положение не е чудно, че Васил Александров се премества да живее в Швейцария (странно защо там, а не в братска Москва например), и както твърдят запознати, рядко се връща в България. Делата тук се движат от сина му Искър Искров, който наскоро, заедно със свои партньори, регистрира частна газова борса. Той също има интереси и в строителство на пристанища, в търговията с ток, железопътните превози и въобще към всичко, в което се въртят големи кинти.

За 74-годишния баща Васил Александров остава далеч по-забавната роля на политически кукловод и финансист на новата лява звезда Ваня Григорова. Ако тя наистина успее да се добере до Брюксел, тъкмо ще е по-близо географски до швейцарското леговище на бившия издател на „А-specto“, който ще може да й дава ценни напътствия, как да руши отвътре несправедливия към пролетариата Европейски съюз.

И да опровергаем клюките според които другарят олигарх бил свързан с бившата Държавна сигурност. Нищо подобно, той е проверяван 4 пъти от Комисията по досиетата, включително и по линия на длъжниците към банки, но е с „неустановена принадлежност“. Дебело да подчертаем, не се пазят документи, че другарят Александров е част от органите!

Източник: Уикенд