На последните парламентарни избори „Продължаваме промяната – Демократична България“ спечели около 24% от гласовете. Сега –  според социолозите – подкрепата за тях е около 17%.  Тия липсващи 7% – и ако има такива, които ще ги последват в липсата – те не са умни и красиви. Те са умнокрасивитет, както ги наричат най-злостните им противници.

Избирателите на останалите партии може да не са толкова добре образовани като тях. Но за разлика от тях си знаят интереса и си го отстояват последователно.  Политическата култура на умнокрасивитета се оказва на ниско ниво. Те са толкова политически неграмотни, че дори не разбират, че 2 и 2 прави 4.  Спечелиха 64 мандата в парламента, сега имат 63-ма депутати. От тях очакват да свършат работа като за 121, а в някои случаи като за 180 или поне 160.  Тези 63-ма депутати вършат работа с известни компромиси, разбира се. Защото

2 и 2 е 4, а 63 не е 121. Още по-малко е 180 или поне 160

Умнокрасивитетът обаче, вместо да отчете, че все пак доста работа е свършена, храни обилно тези 63-ма депутати заради компромисите. Без които никаква работа нямаше да бъде свършена. На последните месеци в България бяха приети промени в Конституцията, с които главният прокурор бе поставен под обществен контрол, с намалени правомощия и мандат. Беше отворена вратата за Шенген, беше съборен МОЧА, парламентът перманентно гласува някаква помощ за Украйна.

Всеки умен и красив би трябвало да е повече от доволен. Умнокрасивитетът обаче не е.  ГЕРБ и ДПС вкараха в Конституционния съд Десислава Атанасова. Депутатите на умните и красивите вкараха Борислав Белазелков. В последния управленски мандат на ГЕРБ парламентът щеше да прати в Конституционния съд двама като Атанасова и нито един като Белазелков. Прoсто умните и красивите ги нямаше там.

Напредъкът е не просто очевиден, той е очеваден, очеизваждащ.

Настоящата паянтова сглобка със сигурност е за предпочитане пред предишната политическа стабилност

Не и за умнoкрасивитета обаче.  Вместо да атакува ГЕРБ и ДПС защо пращат неподходяща кандидатура, умнокрасивитетът громи своите защо са направили този компромис. И се заканва на другите избори да не гласува за тях.  И така силно ще намали присъствието си в парламента. А според някои прогнози може дори да изпадне от него.  За разлика от ГЕРБ и ДПС, които не само ще са вътре, но и политическата стабилност като нищо ще я върнат. Точно защото умнокрасивитетът възмутено няма да гласува, с което ще им даде повече власт при същия брой избиратели. Как е възможно да смяташ себе си за умен при подобно политическо късогледство?

На всичкото отгоре Атанасова, колкото и да е неприемлива, все пак очевидно ще подкрепи промените в Конституцията в Конституционния съд. Справедливото негодувание срещу Атанасова ще отмине и ще се забрави.

Промените в Конституцията обаче – основна кауза на умните и красивите – ако минат през Конституционния съд, ще останат. Вместо да агитира сред обществото за повече подкрепа, за да излъчва парламентът повече като Белазелков и по-малко като Атанасова, умнокрасивитетът ще направи така, че в следващия парламент Белазелков да няма шанс, а Атанасова да се мултиплицира. Много умно, няма що.

Умнокрасивитетът ругае своите защо са се договорили с ГЕРБ в парламента. Същевременно ги ругае защо не са се договорили с ГЕРБ в столичната община, за да няма „опозиционно мнозинство“.

Въобще

дай му на умнокрасивитета претенциозно да ругае

Той друго не умее.  Умнокрасивитетът не е имал толкова власт от времето на Иван Костов. Само че Костов имаше зад себе си цели 137 депутати.  Сега умнокрасивитетът има горе-долу толкова власт с два пъти по-малко депутати. Защото настоящото правителство, при всичките му недостатъци, се придържа към приоритетите на умните и красивите. Би трябвало умнокрасивитетът да е доволен, обаче не е. I can’t get no satisfaction* – това е неговият химн, това е неговият девиз.

На медийно ниво Бойко Борисов е големия държавник. А Делян Пеевски – този, който сега управлява България. В реалната политика обаче

Борисов и Пеевски от евразийски вълци станаха евроатлантически пуделчета. С магнитни нашийници

От време на време джафкат и дори хапят, като налагат кандидатури, подобни на Атанасова. Или с претенции, като тази за МВнР. Или с опозиционни мнозинства в София. Но като цяло слушкат и правят, каквото им се каже от онези 63 депутати. Подкрепят закони и инициативи, за които до скоро не искаха и да чуят. А умнокрасивитетът, понеже е много умен, приглася на манипулациите и пропагандите, разпространяващи се на медийно ниво, за вездесъщите Борисов и Пеевски.

Като стана дума за Костов – навремето той понесе доста критики, по различни поводи и теми, много от тях – заслужени. И от свои, и от чужди. Претърпя тежка загуба на изборите. Когато обаче се заредиха следващите управления, които бяха съмнително прозападни, мнозина от умнокрасивитета съжаляваха за критиките към управлението на Костов. Дори за основателните. Голямата картина е не по-малко важна  – дори е по-важна – от малките детайли. Дали този урок е научен от умнокрасивитета? Не, разбира се.

Прозападните хора у нас са отчайващо малко

Те едва ли някога ще имат 121 депутати. Да не говорим за 160 или 180, колкото трябват за истински реформи. Както отива, на другите избори и 64 мандата дори няма да имат.  Другият урок от времето на Костов е, че българите дават собствено мнозинство на европейските сили само когато евразийците ги докарат до хиперинфлация и липса на хляб. През останалото време нашенецът е много склонен да забравя, че единственият правилен път е на Запад, без отклонения. И без да се увлича по разни евразийски „други гледни точки“.

Въобще цялата история на България от XVIII в. насам може да се събере в три изречения. Едно малко, но активно прозападно малцинство тегли към Европа едно огромно, инертно евразийско мнозинство. И досега прозападните хора, въпреки че са малцинство, все пак надделяват. Затова я има изобщо третата българска държава.

Не че „Продължаваме промяната – Демократична България“ няма за какво да бъдат критикувани

Те направиха много непредизвикани грешки, ако използваме спортната терминология. Замесиха се в скандали, в които не трябваше да се замесват – това важи за „Продължаваме промяната“. Сделки с апартаменти, срещи с бизнесмени, такси за хазарта и други такива. Най-голямата им грешка бе издигането на Васил Терзиев за кандидат-кмет на София. Това бе първата стъпка към днешните им проблеми в столичната община.

За непредизвиканите грешки трябва да бъдат сринати от критики. Компромисите, които правят, опитвайки се да свършат някаква работа при тези изборни резултати – това е съвсем друг въпрос.  Изборът на умните и красивите – т.е. прозападните хора у нас – е ясен. Единият вариант е безкомпромисно стоене встрани, което означава България стабилно да си бъде наполовина – дори повече – в Евразия.

Другият вариант е

бавно и мъчително придвижване към Европа,

но с цената на компромиси. Компромиси, които са важни за моментната вътрешна политическа конюнктура, но са незначителни за цялата политическа и геополитическа картина.  В страните по на запад от нас има и трети вариант – революция. У нас – за добро или лошо – такъв вариант няма. Ние си я караме бавничко, но за сметка на това мирничко. Мирничко, но за сметка на това бавничко.

Би било добре ако прозападните хора не си създават сами трудности с вътрешни разделения. Защото си имат достатъчно трудности извън собствените си среди. Въобще дано скоро принадлежащите към умнокрасивитета си научат уроците. И станат настина умни и красиви.

Така и България ще стане по-умна и по-красива.

*Най-известното парче на Rolling stones. В превод – не мога да получа удовлетворение

Любен Обретенов