Кабинетът „Желязков“ публикува посреднощ във вторник дългоочаквания проект за държавен бюджет. От числата обаче се вижда, че и новият финансов министър Теменужка Петкова не е решила успешно уравнението с „дупката“ в Бюджет 2025. Новият проект свива само козметично критикувания като „раздут“ бюджет, внесен от служебното правителство на Димитър Главчев, който впоследствие бе изтеглен. Формално е спазено обещанието за дефицит от 3% от БВП (6.4 млрд. лв.) и запазване на ставките на основните данъци и осигуровки, коментира „Медиапул“.

При положение че в ГЕРБ приеха като реалистични оценките за дупка в държавните финанси за 2025 г. в размер на около 18 млрд. лв. (8.3% от БВП), която трябваше да се свие на 6.4 млрд. лв. (3%), за да се изпълни критерият за еврозоната, Петкова е успяла да свие разходите само с 2.2 млрд. лв. (1% от БВП), а не с около 12 млрд. лв. (към 6%), колкото беше необходимо, показват сметките.

Раздутият бюджет „Главчев“ предвиждаше общо 98.9 млрд. лв. разходи на държавата, които Теменужка Петкова е свила на едва 96.7 млрд. лв. За сравнение, това би било с 18.6 млрд. лв. повече от парите, похарчени от държавата през 2024 г., при положение че предходните две години държававата вдигаше годишните си разходи средно с около 6 млрд. лв.

Текущите разходи са съкратени с малко под 2 млрд. лв. От тях разходите за персонал са свити почти незабележимо – с около 300 млн. лв. до 22.75 млрд. лв. Парите за заплати на хората на бюджетна издръжка почти не са мръднали – намалението е от 15.8 млрд. лв. на 15.6 млрд. лв., а разходите за издръжка падат с около 900 млн. лв., което е орязване с приблицително 10% спрямо бюджета „Главчев“.

Леко съкращение има и в разходите за пенсии, които са намалени с около 400 млн. лв. (до 23.8 млрд. лв.) – най-вероятно заради предвиденото по-ниско увеличение от 1 юли. Според проектобюджета нарастването ще е с 5%, а не с 8-9%, както се предвиждаше по „швейцарското правило“. Минималната пенсия от 1 юли ще стане 609.60 лв., а не 630 лв., каквито бяха предварителните разчети. Проблемът от гледна точка на бюджета е, че вдигането на пенсиите автоматично увеличава разхода не само за 2025 г., но и за следващите години.

Кабинетът „Желязков“ запазва почти изцяло обема на капиталовата програма на служебното правителство – тоест разходите за инфраструктурни проекти на държавата и общините. Заложени са близо 14 млрд. лв., което е с около 7 млрд. лв. повече от реалното изпълнение в Бюджет 2024. Тази година обаче бяха поети огромни ангажименти за разходи, особено по отношение на проектите на общините, чието разплащане се очаква да натежи на фиска тази година.

Практически Теменужка Петкова е запазила в голяма степен силно завишените приходи,заложени от предшественичката ѝ Людмила Петкова. В новия проект са записани 90.3 млрд. лв. общи приходи, което е с 2.2 млрд. лв. по-малко от заложените в проекта „Главчев“. Спрямо реалните постъпления през 2024 г. обаче това е увеличение с 18.3 млрд. лв., което отново поставя въпроса доколко подобна прогноза е реалистична.

Специално по отношение на данъчно-осигурителните приходи проектът на Теменужка Петкова залага 3 млрд. лв. по-малко спрямо проекта „Главчев“, но при най-важния данък в държавата – ДДС, е заложено увеличение на постъпленията с над 6 млрд. лв. спрямо реално събраното през 2024 г., което изглежда много съмнително при реален годишен ръст от данъка през последните две години от по 1-2 млрд. лв.

От сметките е извадена и нереалистично високата вноска от 1 млрд. лв. от БНБ, като тя е свита на 550 млн. лв., след като управата на банката се оплака, че Министерството на финансите иска да декапитализира БНБ. Помощите и даренията са запазени на 7.4 млрд. и в двата проектобюджета.

Правителството е заложило запазване на стандартната ставка от 20% ДДС за ресторантьорите, хляба и брашното също остават с 20%. Правителство предлага връщането на задължителната регистрация по ДДС при годишен оборот от 100 000 лева (50 000 евро), а не при 166 000 лева, както е сега.

До 2028 г. България няма да излезе от политиката на дефицитите и трупането на нови дългове, като „дупката“ ще бъде свита минимално – до 2.2% през 2028 г., предвижда прогнозата на Министерството на финансите, която ще се оценява за присъединяването на България към еврозоната.

Годишната инфлация се превижда да бъде в размер на 2.4% през 2025 година, а след това да варира около 2%.

Брутният вътрешен продукт е прогнозиран да нарасне с 2.8% тази година, с 3% – през 2026 г., а след това с по 2% годишно.

Максималният размер на държавния дълг към края на 2025 г. не може да надвишава 59.8 млрд. лв, а новопоетите задължения трябва да са в рамките на 16.9 млрд. лв.

Асен Василев: Бюджетът е скандален, проваля еврозоната, ще свали правителството

„Продължаваме промяната – Демократична България“ няма да подкрепи внесения бюджет. Това каза бившият финансов министър Асен Василев, който иначе беше склонен да подкрепи финансовата рамка, ако отговаря на условията за влизане в еврозоната.

„Този бюджет е абсолютно скандален. По-лош е от този на служебния кабинет. Направен е, за да не влезем в еврозоната и за да свали правителството. Не знам защо са решили в тази посока да тръгнат“, посочи Василев пред бТВ.

Той заяви още, че бюджетен дефицит от 3% се постига с предвидено увеличение с 30% на приходите от ДДС, което според него не е реалистично. Василев смята, че увеличението на тези приходи няма как да е повече от 12-13 на сто. По думите му дефицитът е 3% само на хартия.

„В Брюксел могат да четат числа. Те ще попитат същото – как ще вдигнете приходите от ДДС. Взема се от всички работещи и всички пенсионери и се дава на строителните фирми и силовите структури“, обобщи Василев, визирайки гигантските увеличения на заплатите на МВР и службите за сметка на пенсионерите.

правителството е решило да си затвори очите за разписаното в закон швейцарско правило и така пенсиите ще се вдигнат с 5 на сто, вместо с 8-9. За Василев философията на така предложената финансова рамка е „замразяваме всичко за следващите 4 години“.

„Майчинските не се вдигат, минималната работна заплата остава на нивото сега за следващите 3 години, абсолютно всички социални плащания се замразяват, за сметка на това се вдига максималният осигурителен доход. В 3-годишната прогноза е предвидено да се вдигнат осигуровките за пенсии, взети са едни 400 млн. лв. от пенсионерите, пенсията не им се индексира по швейцарското правило, а в същото време не е оправена сметката в МВР“, обясни Асен Василев.

„Сметката в МВР“

Според бившия финансов министър предвиденото гигантско увеличение на заплатите в МВР е стъпило на погрешна основа, което го прави още по-гигантско.

„Взета е брутната работна заплата с начислен клас, извънреден труд и т.н. от второ тримесечие и тя се ползва като основна в МВР и върху това се начисляват още веднъж клас труд и т.н. Става въпрос за 25% разлика. Трябва да се вземе основната заплата. Само тази сметка, ако се оправи, ето ги 400-те млн. лв., които не достигат, за да се увеличат пенсиите“, обясни.

Той все пак каза, че този бюджет може да бъде поправен. „Силно се надявам да подадат доклад и бюджетът да бъде поправен така, че реално да постигнем 3% дефицит. Това може да стане като свият разходите с 2-3 млрд. лв. – оправяме си формулата за МВР, правим го да работи от 1 април, а не от 1 януари. Другото нещо е да се огледат много внимателно разходите и да се огледа кои от заложените строителни проекти може да се случат.“

„Аз казах – ако няма големи глупости“. Това отговори Василев на въпрос защо преди време е казал, че е възможно да подкрепи бюджета. „Много удобно беше прескачано „ако няма големи глупости“, видяхме ги глупостите“, изтъкна Василев.