Тази вечер, сега, трябваше да съм на спектакъл в Народния театър. Бях щастлив, че в последния си ден в България, мога да гледам постановка на великия Джон Малкович.

В 18.30 отидох в театъра, през страничния вход на каса Юг. Имаше хора, веейки знамена. Не бяха повече от 400 човека.

Приближих се към входа, бях предупреден, че ще има мерки за сигурност. Попитах полицая как мога да вляза в театъра. Той ехидно ми каза: „Ще почакате малко, тези хора също чакат.“

Оказа се, че тези „хора“ искат да влязат в театъра, да предизвикат безредици. За секунди, по команда от шпиц-фюрера, бяхме заобиколени от неонацисти, които започнаха да ни удрят. Кой с каквото може.

Полицаят ми се скара, че съм ги бил предизвикал.

Предизвикал, с това, че искам да гледам театър, за който съм си купил билет. Опитахме се да се измъкнем, цялата озверяла тълпа се нахвърли срещу нас. Бяхме ритани, обругавани, плювани, заливани с разнообразни течности, удряни с дръжки от знамена.

Полицията ни казваше да се махнем. Тръгнахме, тълпата ни гонеше. Полицията по-скоро пърхаше около нас.

Към нас летяха камъни, предмети, каквото попаднеше на „гордите българи“, които ни заграждаха, вече към Съюза на композиторите.

Лицата на тези хора не подлежат на описание. Трябва да се нарисуват.

Накрая един полицай, след като изядохме боя, ми обясни, че спектакъл нямало да има.

Полицията играеше за пореден път декоративна функция. Беше допуснала нехаресващите Бърнард Шоу и Малкович „патриоти“, да влязат почти в театъра.

Това, което се случва днес, в София, е равносилно на Кристалната нощ.

И както тогава, така и сега, полицията стои, толерира и пази тези развилнели се фашисти.

*Тава свидетелство за грозните събития пред Народния театър в София в четвъртък вечерта е от фейсбук профила на Теодор Ушев, българският режисьор, утвърдил се като една от водещите фигури на световното анимационно кино на ХХІ век.