Калин Терзийски се отказа да „умира“, поне докато се яви за интервю в „Часът на Милен Цветков“.

Там той призна, че навярно това, което е написал е било непремерено, но му било омръзнало от „неуважението в битовизма“ в родината. Тоест как той като най-харесвания писател в страната, получавал унизително малко пари във вестника, в който пишел. Главният редактор му бил казал, че така ще е само първия месец, пък така си останало. Все пак писателят подчерта, че се е объркал и няма намерение да скъсва с живота си.

„Аз съм умрял на едно ниво и можеш да кажеш една молитва за мен. Някои са потривали ръце, че съм умрял. На нивото писател аз съм умрял“, обясни той. Иначе обаче бил устойчив, само писателят умрял. Писателя го убили културните институции и вестниците, чиито шефове пед…сти постоянно сваляли „тарифите“ на написаните материали.

От целия разговор стана ясно, че във „влечението му към смъртта“ почти отсъстват екзистенциални мотиви.