Трябва да говорим за Украйна. Докато вниманието на света е насочено към войната между Израел и Хамас, ужасни сътресения сполетяха тази богата на плодородни територии земя. Контраофанзивата на Украйна се провали – или, по думите на Володимир Зеленски, „не постигна желаните резултати“.

Изтощените украинци се оттеглят от руските укрепления и минни полета, отстъпвайки инициативата на врага. Русия настъпва през трудната за разпознаване територия на град Маринка, чието значение е повече психологическо, отколкото стратегическо. Ракетите отново удрят Киев.

Първата дама на Украйна Елена Зеленска се обърна към Би Би Си с предупреждение за „смъртната опасност“, в която се намира нейната страна. Дойде ред на украинците да се окопаят и да се опитат да не загубят каквото е останало. По аналогия с 1914 г. укрепената линия минава по цялата дължина на фронта, от делтата на Днепър до границата с Русия. И както тогава, военната технология е в полза на защитника, така че дори и най-малкият напредък идва на ужасна цена.

Предимство на бойното поле

Една от причините за края на Първата световна война е численото превъзходство на силите на Антантата. Грубо казано, те успяха да хвърлят повече хора на фронтовата линия, отколкото противниковата германска страна, особено след като Америка се мобилизира до началото на 1918 г.

Сега демографското предимство е на Русия, чието население е над 3,4 пъти по-голямо от украинското. Тя преобразува една трета от предвоенното гражданско производство във военно и спечели преднина в областта на безпилотните летателни апарати, съвременния еквивалент на бодливата тел и картечниците. Точно както картечниците дадоха смъртоносно предимство на защитниците в калта на Фландрия, днес този, който има най-много дронове, печели.

За руския народ цената на прехода към военновременна икономика вече е ужасна. Владимир Путин обрече своите многострадални мъже на години на бедност и глад. Но засега Путин успява във всичките си номера. Русия оцеля една година без украински пробиви, увеличавайки успехите си. Ние на Запад сме силни в ретроспектива и несъмнено сега ще излязат много статии за това как е било просто много трудно да се прогонят окопалите се защитници от дупките им. В началото на юнската контраофанзива обаче не разполагахме с експертите, които да предвидят тази безизходна ситуация.

Мечтата да отрежем Крим от храна и вода

Бях един от тези, които очакваха украинците да пробият към Азовско море. Мислех, че такава заплаха за Крим потенциално би означавала край на конфликта. През цялата 2022 г. Украйна демонстрира, че Русия не може да организира доставки за Крим през Керченския пролив. Разрушаването на сухопътния мост щеше да отреже военната ѝ групировка на полуострова, а Киев щеше да блокира снабдяването с електричество и храна, отваряйки възможности за преговори.

Защо бях толкова объркан и не разбрах всичко? Разговарях не само с украинци, но и с британски военни „наблюдатели“, които бяха пряко запознати със ситуацията на бойното поле. Те видяха изключителните успехи на Украйна в Харков и Херсон през 2022 г. Именно тези широко разгласени успехи насърчиха Запада да предложи на Киев оръжията, които преди това отказваше да изпрати, за да предотврати попадането им в ръцете на врага.

Така Украйна се сдоби с ракети с голям обсег, противоминно оборудване и модерни танкове. В същото време бунтът на Пригожин, както се надявахме, разкри несигурността на Русия зад твърдата черупка на фронтовата линия. Но Русия все пак успя да се поучи от предишните грешки и докато Украйна обучаваше войници да използват нови оръжия, Русия създаде минни полета, изгради укрепления, изкопа окопи и наттрупа дронове.

Републиканците като надеждата на Путин

На Путин му остава да издържи само година. Дори и Доналд Тръмп да не стане президент на Съединените щати – а този бивш президент не крие възхищението си от руския лидер и дори казва, че му вярва повече, отколкото на американските разузнавателни агенции – републиканските конгресмени са против по-нататъшното финансиране на конфликта.

Миналата седмица те блокираха пакета на Байдън от 110 милиарда долара за помощ за Украйна.

Вероятно безпокойството на републиканците е финансово, но по-сериозен мотив може да е партизанската враждебност към Байдън – същият позорен импулс, който подтикна предишно поколение републикански конгресмени да се противопоставят на Корейската война на Хари Труман. И определено крило на MAGA (лозунгът на Тръмп е Make America Great Again, „Да направим Америка отново велика“) също остава недоволно от епизодичната роля на Украйна в почти неуспешния опит за импийчмънт на Тръмп през 2018-2019 г.

Путин се активизира

Сигурно сте забелязали активността на Владимир Путин. Дълго време той се страхуваше да напусне границите на Русия: в допълнение към международната заповед за арест, той съвсем основателно се страхуваше от опит за убийство. Единствените чуждестранни посещения бяха пътувания до бившите съветски републики и приятелски страни, представлявани от Иран и Китай.

Но тази седмица той посети две неутрални държави – ОАЕ и Саудитска Арабия, и определено беше самият той, а не двойник. Какво му вдъхна увереност да посети страни, обвързани със Запада в областта на сигурността? Имало ли е някакъв предварителен заговор между някои сили и арабите? Може би саудитците са били помолени тайно да го сондират за мирни преговори?

Ако това е вярно и мирното уреждане е реално, западните демокрации са изправени пред истинска катастрофа. Всяко мирно споразумение, което насърчава руската агресия, ще изпрати съобщение до другите, че НАТО, с цялото си колективно богатство и оръжия, не е успяла да постигне минималната цел за спасяване на страната, която двете му най-мощни членки, Съединените щати и Великобритания, са обещали да защитават.

Украйна не е демокрация, но това не е от значение

Аргументът за намеса в Украйна няма нищо общо със статута ѝ на либерална демокрация. Разбира се, Украйна е много по-либерална от Русия, но все още не отговаря на нашите високи стандарти. Проруските партии са забранени и има опасения, че репресиите скоро ще обхванат и прозападните опозиционни политици.

Тази седмица присъствах на среща на глобалистките дясноцентристки партии, на която бившият президент Петро Порошенко трябваше да говори. Но в последния момент му беше отказано разрешение да напусне Украйна и въпреки решението на Порошенко да не вдига шум, аз отново се зачудих: защо Зеленски отказва да включи други партии във военновременната коалиция?

От друга страна, фактът, че през 1939 г. Полша беше управлявана от авторитарно правителство [наследниците на диктатора Йозеф Пилсудски] не попречи на нас, британците, да ѝ дадем гаранции за независимост. Вярно, наистина непредизвиканото нападение на нацистите срещу Полша скоро показа цената на нашите гаранции. По същия начин през 1994 г. ние гарантирахме независимост и ненамеса във вътрешните работи на Украйна в замяна на предаването на нейния ядрен арсенал.

Ние не сме страна в конфликта, но сме толкова затънали в него, че една руска победа – която несъмнено ще доведе до поглъщането на рускоезичните територии – е изпълнена с катастрофална загуба на престиж за Запада и всички идеи, свързани с него: лична свобода, демокрация и права на човека.

Неприятни последици от победата на Русия

Ако спрем да се бием в Украйна, конфликтите ще зачестят, тъй като режимите, които никога не са се интересували от либералните ценности, осъзнават, че зад ъгъла няма жандарм и се окуражават. Скандалните претенции на Венецуела срещу Гвиана са само началото.

„Западът завладя света не чрез превъзходството на своите идеи, ценности или религия… а по-скоро чрез превъзходството си в използването на организирано насилие“, пише Самюел Хънтингтън. Западняците често забравят този факт; незападните нации винаги ще го помнят.

Но това не е краят. Имаше някои успехи: Украйна изтласка Русия от западното Черно море и отново гоотвори за международно корабоплаване. Трябва да се пазим от тенденцията, която Джордж Оруел наблюдава по време на Втората световна война, а именно, надценяването на военните събития от интелектуалците.

Не бива да се правят прибързани изводи от сегашните неуспехи, какъвто беше случаят с прекомерния песимизъм веднага след избухването на военните действия и еуфорията след превземането на Херсон от украинците.

Мирно споразумение все още е постижимо без открито насърчаване на действията на Русия. Донбас може да получи автономия под лек украински суверенитет, а в демилитаризиран Крим би било възможно да се проведе референдум с участието на международни наблюдатели.

Но ако Русия победи и в крайна сметка вземе тази земя след победа, ще загуби не само Западът, но и целият международен ред, установен след 1945 г.

Светът става все по-студен и нощите стават по-дълги.

Превод и редакция: Епицентър.БГ