Не съм убиец на Емил Герасимов – Черния. Това каза пред Канал 3 Тихомир Георгиев – Боксьора, който в момента излежава дълга присъда за убийството на Герасимов в Централния софийски затвор. Той твърди, че ДНК-то, намерено по маска в дома на убития, е открито, защото той е ходил там, но не го е убил.Той обясни, че е видял Герасимов при Юлиян Зашев-Рашо. Вероятно той се е опитвал да излезе от ъндърграунда и да се засели с жена си в Момин проход. Той разказа, че го е знаел като Емил Змията, а не Черния.
Георгиев каза, че е напуснал страната през Гърция и от там по море е стигнал до Италия. Прехвърлил се е с ферибот от Патра в Бари. Това е станало през 2011 г., когато сме били вече член на Европейския съюз. В Гърция си е купил фалшива лична карта срещу 1400 евро. В Патра са разбрали, че личната карта му е фалшива и го държат 7 дни в арест. Но тъй като е нямал досие в Гърция са решили да го пуснат, но са поискали от него услуга, да набие един иранец, малтретирал полицай.
Георгиев обясни, че му е обяснил „нищо лично, просто бизнес“ и го набил в ареста на Патра. След това с истинската си лична карта със самолет е пътувал от Солун до Атина и от там до Мадрид. Системата не е светнала червено и го е пуснала. Около 60 той се покривал в хотел в Атина. Оказало се, обаче, че там в цената за нощувка влиза и обслужване от жрица на любовта. Георгиев изгонил изпратените му проститутка и травестит и цял месец сушал охканията и пъшканията на труженички и клиенти.
В Мадрид е прекарал известно време в хотел. В центъра на града нокаутирал мъж, опитал да го обере. Боксьора бил задържан за 7 дни в полицията, явил се пред съда и бил оправдан за побоя над крадеца, който бил турчин. През цялото време ползвал своята лична карта, дори му снели отпечатъци.
Той пробвал да влезе в Мароко, но бил заловен от полицията. Междувременно усетил, че го следят двама души – сърби. От Сеута на африканския бряг той успял да мине границата с Мароко с плуване близо 15 часа. Личната карта била увита в найлон и скрита в плувките. В Мароко, с помощта на приятели, си извадил испански паспорт с идеята да отиде в Мавритания. Услугата му струвала 800 евро.
Стигнал до Маракеш, където го предупредили, че е опасно да продължава по пътя си, защото районът е контролиран от „Ал Кайда”. Там отново забелязал двамата сърби.
На юг от Агадир Георгиев бил хванат от членове на „Ал Кайда”. „Аз си мисех, че животът ми свърши. Дотам бях”, сподели той. Завели го при свой главатар, който се оказал родом от руските републики. Той не само че не наранил българина, но дори му казал откъде да мине и му дал водач, за да влезе в Мавритания.
Георгиев си казал всичко пред ислямисткия водач, който се размекнал и поради факта, че си говорели на руски. Българинът запази името му в тайна, от благодарност за стореното добро.
Изведнъж Боксьора е налегнат от носталгия и решава да се върне. Тръгва по обратния път през Мароко. Хванат е от полицията, където казал, че си е изгубил паспорта. Пратили го в българското консулство в Рабат.
Най-изненадващото е, че от консулството отправят запитване до България за Георгиев, който има бюлетини за издирване и от Интерпол и от Европол. Справката до Министерство на външните работи не показва нищо съмнително и му е издаден пасаван за 14 дни. „Консулът, който е в Рабат, ми каза: „В Нова Зеландия отиваш или в Хонконг. И повече въпроси не ми задаваш и аз не ти отговарям”, сподели Боксьора. „Какво да си мисли човек? Че трябва някъде твърде далеч от България да ми затворят устата. Това си мисля”, добави той.
С пасавана и личната карта той отишъл в Испания, оттам във Франция, където „имитирал туристическа дейност”. Разглеждал Айфеловата кула и Лувъра, даже видял „Мона Лиза”.
Минал през Белгия, Холандия, Берлин, а после и в Лондон.
На въпрос защо не е отишъл в Хонконг или Нова Зеландия, той отговори: „Защото знаех, че ще бъда очистен. Твърде далече и твърде удобно е”.
В Лондон той започнал да се занимава професионално с бокс. Често из целия град били залепени афиши с неговия лик. От двама мача изкарал 11 000 паунда, а за третия, преди който бил арестуван, бил спазарен за 8000-9000 евро. „Аз знаех, че ще ме арестуват. Аз и това исках – при определени условия да се предам, да ме арестуват, за честен и справедлив процес”, завърши Тихомир Георгиев.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране