Бутафорната жълта арка с червено килимче от соцресторант, които кметът Васил Терзиев сложи пред църквата „Св. Александър Невски“, са добър образ на умнокрасивата бутафория, която от десетилетия тормози София, а през телевизиите и България със своите претенции, протести, морални пози и естетическо чувство за превъзходство.

Трябваше да мине само месец, за да лъсне цялата им шмекерия. Нито могат да управляват, нито имат вкус, нито са на ти с културата и естетиката. Всичко, за което от години обвиняваха предишните управници на София и страната, успяха да маркират като свой стил само за три-четири седмици. Като се започне с неадекватните реакции по време на злополучния протест на футболни фенове, мине се през лютата еднодневна зима, която фатално ги изненада, и се свърши с напъните да се украси София, за да заприлича на Виена.

А междувременно все още не могат да изберат шеф на СОС и работата на общината на практика е блокирала. Именно заради манията за величие на новите властници, неумението на Васил Терзиев и неговата група да правят политика, да общуват с хора и да чуват другите.

Още по-междувременно падналите клони от еднодневния сняг преди три седмици все още стоят непочистени по централните софийски улици и столичните квартали. Това беше невъзможно да се случи при Фандъкова, за която истински започвам да тъгувам. Нормална, културна жена, която си вършеше работата, доколкото й позволяваха обстоятелствата, и която беше органично скромен кмет, без да се изхвърля и да прави глупости, за да се покаже.

При умнокрасивото село е точно обратното. То иска внимание и признание. Иска винаги да е най-отгоре и да бъде последна инстанция – особено по въпросите на вкуса и духа. Най-дълбоко пазената им тайна е, че нямат нито култура, нито дух. Това са хора, които се движат на вълната на подражанието и винаги гледат да са с мейнстрийма от Запад. Гнусят се от Ганя (както наричат останалите българи), но всъщност са Бай Ганьо Американеца (както се казваше във вицовете от моето детство). Хора, които имитират вкус, стил, интерес към изкуството и въпросите на духа, но които всъщност се интересуват само от парите и властта. Лошото е, че след като я получат, не знаят какво да правят с нея, както личи от опитите им на национално и местно ниво. Те са истинска катастрофа, предизвикват хаос и с малоумието си правят онези, срещу които уж се борят да изглеждат стабилни и организирани хора с ума си, които слагат ред в умнокрасивия хаос. Но да се върна на коледната инсталация на Васил Терзиев.

Площадът около „Св. Александър Невски“ е съсипан от вкуса на умните и красивите, които управляват София, начело с него. Злополучната кичозна и окултистка арка за 50 000 лв. е само детайл от цялата инсталация, която е направена набързо, за да се източи някой лев от общината през „наши“ фирми и НПО. Точно срещу сградата на Светия синод елхи с реклами на „Кредисимо“ са строени като милиционери на Великден през 70-те, на голяма част от площада, който беше обявен за пешеходна зона пак има паркинг и коли, които обаче минават по тясна лента, оградена с грозни кашпи и железни заграждения, които се слагат по време на протести. Някакви коледни тръби с бронзов цвят, които трябва да напомнят на Рокфелер център в Ню Йорк стърчат самотно от диреците до голямата елха, украсена в стил корпоративно парти, а дежурните бараки за наденици (умнокрасивата алтернатива на българските кебапчета) са гарнирани с бъчви точно пред едната страна на входа на църквата. От другата страна грижливо са подредени два големи контейнера за боклук, които също гледат към входа на храма. А зад него – на мястото, където се намира олтарът, стърчи червена химическа тоалетна.

Всичко това е направено в пространството между една от най-древните църкви в Европа – „Св. София“, един от най-впечатляващите храмове на Балканите „Св. Александър Невски“, Паметника на незнайния войн, гроба на Иван Вазов и сградата на Светия синод на Българската православна църква. Трябва да си лишен от всякакъв усет, елементарна култура, възпитание и образование, за да ти щукне да си тропосаш тези лични и общностни дефицити на това място, и то така, че да ги видят всички.

Цялостното излъчване умнокрасивото управление, видяно през централния софийски площад е на мърлящина и впечатляващо бездарие. Мисля, че това е единственият талант на умнокрасивата претенция – рядкото бездарие. Площадът пред „Св. Александър Невски“ не е пешеходна зона, а зона на безпределната глупост и безвкусица, гарнирани с огромни претенции и самомнение. И това едва в началото на мандата. Тепърва има да се разгръщат, от което ме побиват тръпки.

Коментар на Явор Дачков за в. Филтър