Неуморният комбинатор, който поддържаше  имидж на проспериращ бизнесмен в близкото минало – Томас Лафчис, отново „изплува“ от небитието. Този път името му е замесено в съдебното дело по обявяването в несъстоятелност на инвестиционното дружество „Рила лейк“ АД , собственост на холандската компания „Сентръл Юръп груп“ (Central Europe Group). Самият той  беше негов представител преди години.

По това време Лафчис, който,  както се разбира, е бил двигател на проекта, финансиран от холандците, има  намерение да изгради екоселище буквално във водите на язовира. Идеята е била в непосредствено близост до водната площ на язовира да се роди ваканционно селище на  площ от 460 дка в местността Татарски брод. Според плановете на компанията, а и според самия Лафчис е предвидено на мястото да бъдат построени около 250 луксозни къщи, 550 апартамента и петзвезден хотел със 150 стаи. От дружеството инвеститор (по думите на самия Лафчис) обясняваха, че комплексът щял да разполага със собствена инфраструктура. Голямата площ, върху която по замисъл трябваше да се разпростре бъдещото ваканционно селище, давала възможност за изграждането на много спортни съоръжения – плувни басейни, спортна зала, футболно игрище, миниголф, тенис кортове и яхтклуб. Предвидено било да има дори обособени риболовни зони и места за езда. Всичко това звучи като текст от рекламна брошура, в което няма нищо лошо. Стига

апетитът на инвеститорите, провокиран от  „надеждният им представител“

да не се „потапяше“ и във вододайната зона на язовира. И тъй като все пак по това време начело на дирекция „Архитектура и благоустройство“ в Столичната община стоеше човек, който не беше  склонен  да разрешава подобни лудости ( бел. ред. – по това време главен архитект на столицата беше Петър Диков), промяна в статута на тези земеделски земи  не беше допусната и  намеренията за описаните градежи  бяха провалени. По това време арх. Диков беше категоричен, че промяна в общия устройствен план не може да има поради намерението  имотите да се ползват за цели, несъответстващи на изискванията на Закона за водите  и на поднормативните актове и на статута на  язовир Искър, обявен за стратегически обект с национално значение.

А самите холандци пък се оказаха собственици на… ливади. Това очевидно не отговаряше на стремленията на Лафчис и през 2012-а той се оттегли от ангажиментите си към фирмата инвеститор  като изпълнителен директор. Това  обаче не му  попречило не само  да обърне гръб на доскорошните си партньори, но и  да потърси друг начин да изкара малко пари, като се впише в отбора на… кредиторите.

Това става ясно от делото по несъстоятелността на акционерното дружество „Рила Лейк“.  Основните кредитори на практика са акционерите на управляващото дружество „Сентръл Юръп Груп“ АД в лицето на шест  холандски компании – „Сефара Холдинг Б.В.“, „Варверкхорст Бехер ІІ Б.В.“,  „Йосдик Б.В.“, „Викуймар Б.В.“ и  „Белехинхсматсхапей  Норд-Недерланд Бехер Б.В.“ в чиято полза е била учредена и ипотеката на имота.

От счетоводната експертиза по делото, приета от Софийски градски съд  с председател Жаклин Комитова през 2015-а,  става ясно, че

общите задължения на фалиралата компания са 14 452 649.78 лева

От тях дългосрочните заеми (предоставени от акционерите) са в размер на 8 947 628.75 лв., а лихвите по тях са 5 469 285.09 лева. Според представените в експертизата разчети в графа „други“ има записани дългове за още 35 735.94 лева.

Както повелява законът, при процедурите по несъстоятелност съдът назначава временен синдик на дружеството. За такъв е избран Стоимен Чакалов. Както е редно в този тип съдебни дела, негово задължение е да приеме и да предложи на съда да бъде одобрен списък на кредиторите,  като представи всички, които са предявили и могат да докажат своите претенции. Така в групата на претендиращите да се включат в разпределението на средствата при евентуалната продажба на запорираните имоти на фалиралата компания освен акционерите попада  и проектантската фирма „Интермекс СД“ ООД  (предишното й наименование е „Интермекс Радев-Джалев и С-ие“ СД) , която претендира за вземане от 350 000 евро, тъй като има подписан, но неразплатен договор от 8 май 2008 година. Според този контракт ангжиментът е  за изготвяне на подробен устройствен план на четири поземлени имоти  и  мотивирано предложение за допускане до устройствена процедура ведно с проектната документация за бъдещия градеж. Цената на тази услуга е 200 хил. евро – доста впечатляваща за времето си сума.  Като оставим настрана факта, че на практика реализация на част от ангажиментите на проектиращата компания като „готов подробен устройствен план“ , „одобряване на проект“ и „издаване на заповед за одобряване на ПУП“, които са вписани в договора, на практика не са окончателно завършени, тъй като разрешение за този градеж няма. Но  изведнъж в съда се появява анекс към този договор от 25 януари 2012-а, в кйто е записано, че при „забавено изпълнение на уговореното плащане  възложителят дължи неустойка“…  от 75 на сто. Този анекс е подписан от самият Лафчис  малко преди да се оттегли от фирмата. В него ясно са описани извършените до този момент дейности, а те са внасяне на заявление през 2008-а, молба до НАГ (бел.ред – за градоустройствена процедура) през 2009-а  и три нови молби и заявления от 2010 година. Никъде не става и дума за получен краен документ за одобряване на всички тези процедури. Преведено на човешки език, работата се свежда  до етап… молим и питаме.

Когато холандците разбират за тази претенция на проектанта, те внасят резонно възражение  в съда, в което твърдят, че

подобен анекс към договора никога не е имало

Във възражението на „Йосдик Б.В.“ (регистрирано в търговската камара на Ден Хааг, Кралство Нидерландия), което е притежавало 30% от акциите на компанията, а вземанията му  са  в размер на 2 693 305.11 лв. – е записано дословно: “Считаме, че Анексът е документ , несъществуващ в правния мир, непротивопоставим както на „Рила Лейк“ АД, така и на Дружеството (имат  предвид собственика) поради това,че същият няма достоверна дата, за него не е издадена фактура и не е включен във финансовите отчети  нито на „Рила лейк“, нито на Дружеството, нито на „Интермекс“. Смятаме, че съставеният частен документ е с невярно съдържание и е предмет на документно престъпление, като е направен опит от недобросъвестната страна да се облагодетелства неправомерно за сметка на чуждестранните акционери на „Рила Лейк“, в това число и на „Йосдик Б.В“.“

Що се отнася до основния договор, жалбоподателят се е позовал на изтеклия давностен срок. Във възражението на холандската компания са посочени още много доказателства, в които се твърди, че на практика такъв анекс не е имало. Така например в декларация от 4 април 2012-а  на Томас Лафчис до акционерите на „Рила лейк“  самият той е посочил, че не е подписвал никакви анекси.  Според холандците това доказва, че Лафчис е подписал този анекс „в условия на антидатиране“, пише в документа. Чуждестранните инвеститори  не пропускат да отбележат, че Лафчис  е  „признал“, че работата на проектанта на практика не е дала никакъв резултат  за „Рила лейк“ и недоумяват защо въпреки това е подписал този „анекс“. Всъщност и не се чудят дълго, тъй като го обявяват за „трето лице“ в отношенията между фирмата и проектантското дружество.

Как ще продължи тази история на този етап все още не е ясно. Говори се, че на заседанието на съда през тази седмица в залата е присъствал представител на холандското посолство, който със сигурност ще уведоми своите началници  какви неща могат да се случват в България.

По този повод потърсихме и синдика на фалиралата компания Стоимен Чакалов. Пред в. „БАНКЕРЪ“ той не можа да потвърди тази информация, но и не отрече, че от посолството се интересуват от случая. И каза:

„Въпросът дали е налице, или не антидатиране на договора, от който произтича  вземането на  „Интермекс СД“ ООД  срещу „Рила Лейк“ АД (н) не е от компетентността на  синдика. Налице е  съдебно решение на  Софийския апелативен съд,  в мотивите на което се приема, че съществува такова  вземане на  „Интермекс  СД“ ООД, поради което и е открито производство по несъстоятелност срещу „Рила Лейк“. Това решение е потвърдено от ВКС и съгласно Търговския закон се ползва  с незабавно действие.  Ето защо  при изготвянето на списъка на кредиторите с приети вземания съм включил „Интермекс  СД“ ООД.  В случай че холандските акционери на „Рила Лейк“ АД имат претенции срещу бившия изпълнителен директор Томас Лафчис, те могат да предявят същите по съответния ред.  В самото производство по несъстоятелност също е налице възможност вземането на „Интермекс  СД“ ООД да бъде оспорено.   За мен – като синдик, по-важното е, че на този етап в масата на несъстоятелността на „Рила Лейк“ АД няма каквито и да е активи. Имущественото проучване показа, че  недвижимите имоти, собственост на дружеството, са били прехвърлени към трети, свързани с длъжника  дружества постепенно – в периода от 2008 до 2013 година. Минало е доста време, поради което и възможностите за връщането им в масата на несъстоятелността са ограничени. За тези от случаите, в които не е изтекла погасителната давност (пет години от разпореждането), своевременно са предприети действия по предявяването на отменителни искове. Оттук нататък думата има съдът – както по отношение одобряването на списъка с кредиторите, така и относно евентуално уважаване на отменителните искове.“

За да бъде разбрана добре „интригата“ в тази история,  не е лошо да се върнем към началото й, когато е придобиван  имотът.

До 1997-а тези земи  са държавни рибарници, които били част от имуществото  на рибовъдно стопанство „Искър“. После са прехвърлени във владение на подопечната на Министерството на земеделието, но 100% държавна собственост фирма „Форел“  ЕООД. Неин управител по това време е Димитър Попов, назначен на този пост от ексминистър Венцислав Върбанов. През 1998-а със заповед на министър Върбанов (РД 41-486 от 23 септември на МЗГАР) по формулата „преговори с потенциален купувач“ управителят Попов сключва договор за продажбата на рибовъдното стопанство „Искър“ с фирма „Йети“ ООД (тя вече не съществува в Търговския регистър) с управител Янко Попов. Та срещу повече от скромната сума от 60 360 000 неденоминирани лева „Йети“ получава рибовъдните басейни с площ 449 283 кв. м, плюс терени  от  20 400 кв. метра. С други думи, всичко това е изтъргувано за по 154.24 лв. за кв. м, или по курса на БНБ за деня (10 февруари 1999 г.), когато 1 долар се е търгувал за 1721.41 лв., квадратният метър е излязъл на купувача по 0.0896 щ.долара. За цялата сделка той се е изръсил с 40 292.55 щ. долара. На 5 февруари 2001-ва вече е съставен и официалният нотариален акт за собственост на името на фирма „Йети“.

Веднага след това

въртележката на собствеността

върху имота се завърта на изключително бързи обороти. Само три дни по-късно (на 8 февруари) рибарниците са продадени на фирма Ен и ЕМ ООД с управител Митко Дамянов по данъчната оценка в размер на 269 810 лв., или за 128 297.66 щ.долара. Три месеца след това собствеността отново е променена. На 9 май рибарниците стават притежание на фирма „НИК 74“ с управител Надежда Николова, която пък е в борда на директорите на „Файненшъл холдинг“ АД (за който ще стане дума малко по-късно). Сделката отново е изповядана на цена, равна на данъчната оценка. До края на годината имотът отново сменя собствеността си, но вече разпарчетосан на четири отделни части. На 21 декември 88 597 кв. м от него стават собственост на фирма „Фокс- П“ ЕООД с управител Паулина Герова. Сделката е сключена на малко по-висока цена от данъчната оценка – 71 500 лв. (при данъчна оценка 63 931.60 лв.).

За около три години препродажбите на апетитните имоти временно са спрели. Интересът към тях се събужда през 2004 -а, когато споменатата управителка на „Фокс- П“ ЕООД Герова изкупува и останалата част от имотите на „НИК 74“. На 9 февруари тя плаща за остатъка от неурегулираните поземлени имоти с предназначение за съоръжения за заустване на вода от река Искър, покриваща 13 рибовъдни басейна с обща площ 331 685 кв. м и ливада с площ 29 400 кв. м  заедно с фуражен и инвентарен склад и офис лаборатория за сумата от 216 760 лева.

Месец по-късно – през март същата година, Герова очевидно размисля и решава да се раздели със собствеността си, като препродава една малка част от големия имот (тази от 88 597 кв. м) на „Лаудис Билдинг“ ООД с управител Андрей Панпурин. Цената на имота вече е значително нараснала. Сделката е сключена за цена от 88 500 щ. долара, но неин предмет вече е  по-малко от една четвърт от целия терен.

Останалата част от имотите на бившото рибовъдно стопанство, които са разделени на още три парчета, са продадени  през 2005 година. В един и същи ден (на 12 март) Герова ги препродава на фирма „Агро офис“ ЕООД с управител Едуард Димитров. Фирмата всъщност е 100% собственост на Файненшъл холдинг АД, в която Надежда Николова (от НИК 74) притежава 30% от общия капитал на дружеството. Интересното при тези три сделки е, че  са сключени на цена, доста под данъчните оценки на трите имота. Така например първото парче от 147 941 кв. м е с данъчна оценка 111 621.54 лв., а купувачът Димитров е платил за него само 40 000 лева. Вторият имот, който е с площ 175 145 кв. м ведно с фуражния и инвентарен склад  и с офис лабораторията, е с данъчна оценка 133 639.34 лв., но според документите за него са броени само 50 000 лева. За последното парче от 38 000 кв. м данъчната оценка, издадена от район Панчарево, е на стойност 28 661.42 лв., но новият собственик се е бръкнал за него едва с 10 000 лева. През 2007 г. имотът, който е преминал от Надежда Николова, през „Фокс- П“ ЕООД на Паулина Герова и е финиширал при „Лаудис Билдинг“ ООД на Панпурин, също се връща, където му е мястото. На 22 януари едноличното дружество с ограничена отговорност „Файненшъл офис“ с управител Юлия Антонова (който е част от Файненшъл холдинг АД) вече брои за него 242 000 евро. Много бързо и този имот преминава през собствеността на фирма „Агро офис“ ЕООД на Едуард Димитров и става собственост на „Сентръл Юръп груп“ АД на 31 юли същата година.

Другите три имота също преминават през поредната продажба. На 19 януари 2007 г.  Димитров сключва сделка с Томас Лафчис в качеството му на представител на „Сентръл Юръп груп“ АД.

Инвестиционното дружество се изръсва за тях с 2 888 688 евро

Окончателно въртележката приключва с прехвърлянето на собствеността на четирите имота на създаденото през 2007 г. акционерно дружество „Рила лейк“, собственост на „Сентръл Юръп груп“ АД и на холандския гражданин Беренд ван дер Хаар. Това става на 9 април 2008 година. Цената на сделката вече е 3 658 256 евро.

Оказва се, че само с прехвърлянията на собствеността за тези 10 години цената на рибарника, който държавата е продала за 40 292.55 щ. долара, е нараснала…100 пъти.

Докато издирвахме документите около тези безкрайни сделки, се натъкнахме и на още една интересна подробност. В контекста на същата приватизационна сделка просто сякаш от небитието се появяват и още едни допълнителни 150 000 кв. м, които чрез също толкова много прехвърляния се озовават в ръцете на „Агро офис“ ЕООД на Едуард Димитров. А  той  ги продава на „Рила лейк“ АД за още 900 000 евро (сделката е направена на 28 септември 2007 г.).

Дотук описахме една популярна схема, по която доста хора

станаха милионери за една нощ

Лошото е, че последствията от подобни действия  не се изчерпват само с облагодетелстването на група инициативни бизнесмени.

Очевидно това  не им е било достатъчно. Със сигурност тепърва цялата история ще разкрива още  „живописни“ детайли, а може би и драми.