През изтичащия си пореден четиригодишен мандат като кмет на София Йорданка Фандъкова ясно показа, че с много сфери не може да се справи. Решаването на проблемите в някои области от столичната действителност не й се удаде, колкото й да се опитва в предизборната обстановка да оправдава много свои действия или бездействия. Дали на кметицата не й стигат силите, дали липсва кадрови капацитет или зад неуспехите стоят някакви други скрити фактори, не е най-същественото. Фактите са си факти и никой от управленския екип няма как да обори реалността, с която се сблъскват столичани през последните години.

Ярките провали на гербаджийското управление на София могат да се подредят в своеобразна класация, спорейки един с друг кой да е по-напред в Топ 5.

Презастрояване

Безразборното презастрояване на града няма как да не поведе парада на неуспехите в управлението на Йорданка Фандъкова. И последните 4 години не стигнаха, за да се направи оценка на случващото се из районите на столицата, да се набележат критичните точки и да започне да се действа в обществен интерес. Вместо това ясно се показа, че частният надделява и широко му се отварят портите за безчинстване. Управляващите допуснаха две грешки – от една страна, не поставиха точни граници къде да се строят високи сгради, от друга, не взеха мерки срещу атаките за „усвояването“ на междублоковите пространства и зелените площи. Това стана възможно заради реституцията в реални граници, разширена с лобистки закони, която разпарчатоса някои квартали и ги направи лесна жертва на инвеститорския интерес. Вариантът за скоростно отчуждаване на най-спорните терени не бе приложен от общинското ръководство и в навечерието на изборите стотици бомби тиктакат в очакване да избухнат в поредния квартал. Десетки протести ознаменуваха хорското недоволство, но в много малко случаи то бе взето предвид от управляващите. Нерешени стоят и проблемите, засягащи абсурдни мащабни проекти като небостъргача на „Артекс“ в „Лозенец“, както и намеренията за строеж на 150-метрова сграда в „Стрелбище“.

Ремонт на ремонта 

Няма кой да прави ремонт, няма и кой да го контролира. Очевидно под това мото работи през четирите години властта на „Московска“ 33. Кадровото безсилие на всички нива дамгоса опитите за мащабни реконструкции на значими обществени обекти и те не създадоха очаквания пиар ефект. За позорния провал с ремонта на ул. „Граф Игнатиев“ спомените са съвсем пресни. Кметството направи неуспешен експеримент да превърне ресорния зам.-кмет Евгени Крусев в бушон, той все още е обвиняем за ощетяване на общината, а делото срещу него тече.

„Графът“ обаче не е прецедент през изминаващия мандат. Ремонтът на бул. „Княз А. Дондуков“, завършил точно преди две години, увенча острия властови дефицит и разпространи термина „ремонт на ремонта“. Некачественото и забавено изпълнение на проекта, което започна да прозира още в разгара на лятото, не донесе общински оставки, но сложи сериозна черна точка за управляващите. Успоредно със злополучния ремонт в друга част от центъра на София се зароди друг крах на властовите мечти за широка популярност и обществена подкрепа. Продължителното обновяване на пространството пред емблематичния Национален дворец на културата, свързано с европредседателството на страната, също завърши с крах. Положените нови плочи издържаха само 5 месеца и се надигнаха гузно, афиширайки некачествено изпълнение. Сега сме в очакване в близко време да започне и пълно обновяване на друго важно за града пространство – около църквата „Света Неделя“. Остава ни само да си плюем в пазвите, да хвърлим сол през лявото рамо и да се завъртим три пъти, за да развалим магията на неуспеха.

Чистота на въздуха 

Колкото и да се опитва да изтъкне малките стъпки, които предприема в жалките си опити да се справи с мръсния въздух в София, общината все още е далеч от сериозната борба с обгазяването на столичани. Няколко сменени печки в периферията на града, обикаляне на чиновници из ромските домове в издирване на това какви отрови влизат в печките им през зимата, както и поставянето на 22 станции за следене на чистотата на въздуха предизборно, няма как да се отчетат като забележителни мерки в тази област. Замърсяването на въздуха и тровенето на софиянци са действително трудни за преодоляване проблеми и изискват дългосрочна политика и реални действия. Години обаче не стигнаха на местната власт да осъзнае сериозността на въпроса. Вместо това слушахме за забравени и забавени стратегически екодокументи, за тичане след възникнали вече кризисни ситуации и „зелен“ билет, с който Фандъкова се опитва да излезе суха от кризата. Въпреки че неведнъж опозицията й препоръча прости мерки при екстремни ситуации, полезни чужди практики и възможен изход от задушливи ситуации, тя не се поддаде и предстоящата зима не се очертава по-различна от миналите. А на столичани не им остава нищо друго, освен да си слагат импровизирани датчици на неправителствени организации и да следят онлайн качеството на въздуха.

Детски градини

Обхватът на децата в забавачките и липсата на достатъчно места за всички малчугани е тема, по която има неистов конфликт между родители и община от години. Пререканията в търсене на истината фактически се превърнаха във война. Тоталното разминаване между позициите на двете страни драматично пролича и в предизборната обстановка. Йорданка Фандъкова продължава френетично да тръби, че е построила 100 детски градини. Родителите, обезумели, продължават да ги търсят и недоумяват защо детето им не е прието в някоя от тях. „До края на годината очаквам още 5 детски градини да бъдат завършени, строим общо 8 в момента и започваме още 9“, жонглира с цифри кметицата. „Обявявам ви за най-големите каръци на планетата, вече не вярвам на нищо…, на система, на генератори, на нищо!“, крещи истерично майка на неприето дете в отговор на импровизациите на властта. Факт е, че въпреки разширението на съществуващи ясли и градини и спорадичното появяване на напълно нова сграда тук-там, недостигът на места основно за по-малките деца е сериозен и не бива да се прикрива с безсрамни лъжи.

Трафик, ЦГМ и паркиране

Движението по улиците, липсата на паркинги и лавинообразното разширяване на платените сини и зелени зони, паралелно вървящи с баснословните печалби на черната дупка, наречена Център за градска мобилност (ЦГМ), не могат да не влязат в Топ 5 на кметските провали. Задръстванията, както в центъра на града, така и по кварталите, се превърнаха в синоним на нежеланието на администрацията за истинско градско планиране. Обществените паркинги в критични пунктове още са мираж, неосъществена мечта, напразно обещание. В същото време ЦГМ продължава да трупа забележителни печалби, които отиват незнайно къде, но не и по предназначение. Че паркирането е приоритет на управляващите, обаче все пак личи именно по активите на общинското дружество. Платените зони за почасовото оставяне на автомобилите се разгръщат с небивала скорост и границите се дърпат все повече към периферията, заплашвайки да влязат и в по-крайните квартали. В очакване все някога парите от тази дейност да отидат където трябва, столичани се спасяват поединично, псувайки по светофарите. Тук не може да не се спомене и големият провал на т.нар. тикет система, която трябваше да въведе ново таксуване в градския транспорт – според времето или според разстоянието. 80 млн. лв. се предвиждат за нея, но още не се намира кандидат да ги оползотвори.

Подреждането в Топ 5 съвсем не е достатъчно, за да побере всички съществени неуспехи от гербраджийското управление. Извън класацията остават водената от години към фалит „Топлофикация“, пререканията около инсталацията за изгаряне на РДФ горивото, провалените опити за концесии на различни обекти и дейности, продължаващото безчинстване на „Софийска вода“ и т.н. На фона на всичко това обаче е важното, че се строи още метро. Добре, че е то, та да се похвалят.