Александър Маринов

Аксиома, доказана от теорията и от практиката, гласи, че елитите (разбирани като малцинство с особени качества и приноси) се крепят на общественото признание, че изпълняват мисията си. (А не на парите, репресията или медийната пропаганда, както е прието у нас.) Това отразява не само конкретни постижения в различните области, но преди всичко – способността на елитите да предложат на обществото модел на успех и да бъдат пример за подражание. Иначе имаме работа не с автентични, а със самоназначили се псевдоелити.

Българските елити като цяло отдавна имат проблем в това отношение, но през последните години пропадането им, намиращо справедлива оценка в общественото негодувание и презрение, бие всички известни световни примери. И точно когато се мислим, че едва ли е възможно да се опозорят още повече, те ни опровергават. Точно такъв е случаят с реакциите (и липсата на реакция) от елитите и техните представители (с единични изключения) на възмутителното поведение на вицепремиера Валери Симеонов и на подкрепилите го лидери на управляващите партии.

Нека уточним – ако изказването на Симеонов за „истеричните жени“, използващи „уж болните си деца“ за извличане на материална изгода, бе само по себе си скандално, големият проблем настъпи след това. Гафът на един некултурен и неадекватен човек се превърна в колективен грях на управляващите. Фиаското на властимащите и обслужващия ги слугинаж кулминира в омаловажаването на станалото и в отказа да се поеме морална и политическа отговорност. При това – демонстрирано чрез арогантно заявяване на готовност да се държи кокала на властта на всяка цена и до последно. С обяснението, че не може да поиска оставката на Симеонов, защото това „ще срути конструкцията“, премиерът Борисов призна открито, че властта му е по-мила от всичко друго на света. Лицемерните извинения само подсилиха това впечатление.

Опозицията реагира остро, но остава да видим дали силните думи ще бъдат подкрепени с решителни действия. А ставащото поставя отново въпроса какви обществени проблеми би трябвало да предизвикват най-радикално политическо противодействие? Например, не беше ли по-правилно БСП да си запази напускането на парламента като краен политически вариант за случай като този, а не за обсъждане на „Визия за България“ с народа?

Но да оставим управляващите политици – те не за пръв път постъпват така, няма и да им е за последен (ако им позволяваме). Шокиращо е как реагираха представителите на другите елити в нашето общество. Със своите действия (и бездействия) те доказаха красноречиво историческата истина, че общество, водено от заграбили властта егоистични и безчувствени камарили, не може да очаква нищо добро – нито за днешните, нито за утрешните поколения.

На първо място, потресаваща бе реакцията на повечето от асоциациите на бизнеса – тези, които претендират, че включват основната част от деловия елит на страната. Техните ръководители показаха, че са готови на всякакви публични салтоморталета – само и само да защитят груповия си (при това конюнктурен) интерес. Тези, които преди три месеца определяха вицепремиера Симеонов с всякакви цветисти епитети и го заплашваха със съдебни дела, сега се хвърлиха да го защитават от „диктата на уличната хунта“. Очевидно като част от набързо скалъпена сделка, свързана с предвидените данъчноосигурителни промени. Дали предложенията на финансовото министерство са обосновани и до какво ще доведат  е друг въпрос – има много начини те да бъдат критикувани и оспорени. Но протекцията над един хулиганстващ властник едва ли е сред допустимите методи за хора, които определят себе си като „бизнес лидери“.

Нещо повече, те не само поставиха „стабилността на правителството“ (разбирайте запазването на поста на Симеонов) над базисни морални стандарти, но и стигнаха до абсурда да заплашват, че ще изведат „техните“ работници на контрапротест срещу майките на децата с увреждания. Каза го един смелчага, но останалите кимаха одобрително. Едва ли има по-силно доказателство за пропастта, зейнала между елити и народ – пропаст, която не е само българско явление и която либералното войнство упорито заклеймява като популистка измислица. Тези хора вероятно си въобразяват, че са съвременни робовладелци, имащи абсолютна власт над заетите във фирмите им, и въобще не си задават въпроса: а дали работниците ще поискат да тръгнат срещу майките? А може би просто усещат жегата зад ъгъла и искат навреме да се наредят в редиците на „правилните“ олигарси – тези, които могат да не се опасяват от ненавременна визита на закачулени служители на правоприлагащите органи?

Някои, малко по-умни от бизнес лидерите, метнали се на амбразурата, за да бранят правителството, се изхитриха да заемат неутрална позиция. Една бизнес асоциация изрази „тревога от размяната на реплики между представители на правителството и протестиращи социални групи“. Колко премерено, нали? Колко балансирано е да се поставят на една плоскост изцепките на вицепремиера и отговора на възмутеното общество.

На пръв поглед противоположна, но също толкова позорна бе липсата на реакция от дежурно манифестиращия непримирима гражданска съвест интелектуален столичен елит. Нямаше седящ протест пред Министерския съвет с конституцията в ръка. Нямаше гневна подписка, заклеймяваща постъпката на Валери Симеонов, и застаналите твърдо зад него Борисов и Каракачанов. Не видяхме бял роял на ларгото, нито жертвоготовно разголена женска гръд. Учените мълчат, ранобудните студенти вече спят дълбок зимен сън. Повечето от всекидневно изявяващите се коментатори и анализатори предпочетоха да заобиколят темата или се задоволиха с познати констатации за трудното съжителство на морала и политиката. Отгоре, от свода – през гъстия дим на скандала, невъзмутимо наблюдаваха ставащото и повечето от популярните медийни и шоу звезди. Не чухме бунтовни призиви на фона на възрожденски песни.

Да, трябва да се каже, че имаше и изключения, някои от които дори изненадващи. Но българските елити като общности предпочетоха да завъртят опашка пред властта или – в „най-добрия“ случай, разсеяно да извърнат глава в другата посока. С което показаха, че окончателно са загубили правото да се наричат най-добрата част от нацията.