Нямам спомен след Тодор Живков в българския политически живот да е имало чак толкова просташко говорене, чак толкова примитивно поведение. И независимо кой е бил на власт през тези десетилетия, в крайна сметка се е стремял да се придържа към някакво ниво на приличие.

Допреди година, или по-скоро допреди пандемията, самият г-н Борисов също полагаше известни усилия да поддържа поне частично приемлив образ. Да, от устите му се изплъзваха глупави и лишени от финес изрази, но поне се стремеше да не говори на диалект.

Само че през последните месеци той излезе иззад паравана на фалшивото приличие, за да ни разкрие мащаба на простащината в целия ѝ натюрел. Дори когато се обръща към нацията, г-н Борисов говори „по селски“, поставя ударенията неправлино и казва „направиме“ вместо „направим“.

Тази профанска реч отблъсква интелитентните хора. Тя предизвиква отвращение, тъга, срам.

Хората никога не са били равни в знанието си. И евтините популиски думи, произнесени „по селски“ от премиер-министъра ни, те са истински мехлем за ушите на незнаещите.
Защото те чуват и виждат как простащината има достъп до власт. Как незнанието не е бариера, как безпросветността е норма. Това прави незнаещите хора агресивни, но и податливи на манипулация.

Бойко Борисов го наби на интелигентността и знанието с 200. В „Дневник“ прочетох цитати от интервюто му във „Франкфуртер алгемайне цайтунг“. Това не е интервю на премиер, това е интервю на примат. Мутренско говорене, просташко говорене, говорене на един абсолютно пропаднал човек.

Който дори вече не полага усилия да прикриви простащината си. Нито пред нас, нито пред останалия свят.

Facebook, Мартин Димитров