Световната сцена изглежда по съвсем различен начин за една малка държава. Големите световни сили могат да предизвикат тектоничните промени в геополитиката, но останалите участници винаги са трябвало да измислят как да оцелеят в пукнатините между тях.

В рамките на два месеца администрацията на Тръмп заплаши съюзниците си с мита и търговски войни, ликвидира чуждестранната помощ и заглуши „Гласът на Америка“. Президентът Тръмп се скара на президента на Украйна в Овалния кабинет и спря военната помощ и обмена на разузнавателни данни. Америка се присъедини към Русия, Северна Корея и Беларус, за да се противопостави на резолюцията на Общото събрание на ООН, която изискваше от Русия незабавно да изтегли силите си от Украйна, а Тръмп се отнасяше към руския президент Владимир Путин като към надежден партньор за обсъждане, пише The New York Times.

Анализатори от The New York Times отбелязват дълбок разрив в западния свят, причинен от външнополитическия курс на администрацията на Доналд Тръмп.

Външнополитическата доктрина на Тръмп става ясна, поне в общи линии. Америка на Тръмп се стреми да ръководи свят, в който великите ядрени сили да вземат каквото могат. Те избират своите сфери на влияние, размера на териториите си и формата на границите си.

След падането на комунизма много от малките и средните по големина държави в Източна Европа, включително балтийските държави, Чешката република, Полша и Унгария, се адаптираха, за да отговорят на високите стандарти на либералната демокрация. Тези страни написаха и промениха конституции, демократизираха политическия живот, изградиха пазарни икономики и подписаха търговски споразумения. Някои от тях дори се съгласиха с разполагането на американски военни бази или тайни затвори на C.I.A. Чешката република, Полша и Унгария се присъединиха към НАТО през 1999 г., а други държави – по-късно. Тази адаптация беше несъвършена и неравномерна – спомнете си за „нелибералната демокрация“ на министър-председателя Виктор Орбан в Унгария и осемгодишното управление на националистическо-популистката партия „Право и справедливост“ в Полша, което приключи едва през 2023 г. – но общата посока на движение винаги е изглеждала ясна: малките демокрации от Източна Европа ще се модернизират и демократизират и, като изградят възможно най-силни връзки с главната демократична суперсила в света, ще станат по-богати и сигурни. (Имайки предвид различията, същото може да се каже и за Южна Корея и Тайван в Азия).

Много малки нации също носят белези от предателството на срещата в Ялта през 1945 г., където лидерите на великите сили решават съдбата им без консултации, а преначертаните граници разкъсват семейства. Ялта обрече Източна Европа на жестоки десетилетия зад Желязната завеса. Но в началото на 90-те години на ХХ век, след падането на комунизма, младите демокрации отново решиха да повярват, че връзката със Запада, чийто имидж е прясно излъскан и блестящ, ще донесе свобода, богатство и стабилност.

Сега тази представа за Запада е разбита на две. Едната половина принадлежи на Тръмп и други хищни популисти. Другата половина е съставена от онези, които все още вярват в либералната демокрация, спазването на международните споразумения и правото на нациите на самоопределение.

Засега малките държави, които са се съюзили с Америка, се намират в геополитически капан.

Изглежда, че Европейският съюз (ЕС) е от основно значение за тези усилия. За страните, които вече са членки, включително Полша, Литва, Латвия, Румъния и Естония, въпросът как да продължат напред е по-прост. Европейският съюз е стремеж и за онези страни, които все още не са членове, но имат статут на кандидати. Както и през 90-те години, интеграцията ще изисква адаптиране и промяна – на първо място може би във военните разходи, тъй като блокът започва да изпълнява план за изразходване на стотици милиарди за превъоръжаване на континента.