Преди срещата на високо равнище на страните от НАТО остават броени дни и вече се разбира, че Доналд Тръмп ще говори категорично с европейските си съюзници. Появяват се изтичания на информация за изобщо немислим вариант – извеждане на американските войски от Германия. Макар и засега това е основно елемент от шантажа срещу Берлин, може да се прогнозира какви ще са последствията от такова историческо събитие.
За това, че САЩ изчисляват разходите от извеждането на войските си от Германия, миналата седмица написа „Вашингтон Пост“. Ставаше дума за стойността на изтеглянето на 35-хилядния контингент и прехвърлянето му в Полша – но при всеки случай самата мисъл за това по-рано изглеждаше напълно невъзможна.
Но за годината и половина президентство на Тръмп европейските съюзници на Америка по НАТО вече свикнаха, че за президента на САЩ няма никакви забранени теми и методи. Тръмп иска да отслаби Европа, в която той вежда не сателит или младши партньор, а опасен конкурент и е готов да постигне това по най-различни начини. Един от най-симпатичните му е изискването от европейците да увеличат разходите си за отбрана до отдавна обещаните от тях 2% от БВП.
Европейските членове на НАТО на думи се съгласяват, че трябва да плащат. Но всъщност най-мощните страни от Европа нямат намерение просто така да се разделят с десетки милиарди евро. На първо място Германия не иска да прави това: за нея обещанието да вдигне разходите до 1,5% от БВП си е вече таван.
Но защо са му на Тръмп европейските пари за отбрана? За поръчки към американския военнопромишлен комплекс? Няма да спечели много – и Европа си има такъв.
За намаляване на американските разходи за защита на Европа и издържането на собствените войски и бази в нея? И това, разбира се – Тръмп изобщо смята, че всички така наречени съюзници трябва да плащат за честта да имат разположени в себе си американски бази. Нали самата Америка няма никакви особени изгоди от военното присъствие по целия свят – за разлика от тези страни, които тя охранява с войските си. Част от икономисаното за създаването на собствените армии би било добре да се изпрати за плащане на сметките за престоя на американските съединения.
Но най-важното за Тръмп не е дори и това. Той иска на Европа да ѝ се даде да разбере, че тя е зависима от САЩ и ако не иска изцяло да плати за своята безопасност, то това може да се компенсира с отстъпки в други сфери.
Например с митата и тарифите за американски стоки – тоест да отвори 600-милионния европейски пазар за американските производители. Тръмп наистина се възмущава, че германците продават в САЩ много от своите автомобили, но американците доставят в Германия много малко от своите. Докато САЩ са гарант за сигурността на Германия и я защитават!
Това е несправедливо и носи загуби на американската икономика и Тръмп е настроен да сложи край на това положение на нещата. В това число и заплашвайки да изведе американските войски от Германия. За възможното обсъждане на този вариант на срещата на НАТО в Брюксел на 11 и 12 юли съобщи и дипломатически източник на РИА „Новости“ в белгийската столица.
От гледна точка на представата на обикновения руски, а и атлантически анализатор, такава позиция е абсурдна. Защо САЩ сами да се лишават от един от основните елементи на своето световно лидерство: военния контрол над Европа? Може би, тогава и доларът ще се лиши от статута на резервна валута, ще се закрие Холивуд, а и американските бази по целия свят? Но работата е там, че Тръмп не смята, че САЩ контролират Европа. Той изхожда от това, че Евросъюзът, както и самите САЩ са част от условния Запад, тоест от атлантическия наднационален проект, в който те самите нямат пълен суверенитет. И Тръмп иска да върне на САЩ националния суверенитет – разрушавайки за това единния Запад.
Не до основи, разбира се. Просто да се подреди така, че в центъра на новия Запад да стоят САЩ като държава, а не като място за живот на голямото семейство на наднационалния олигархически елит. И тогава контролът на САЩ над Европа няма да бъде военно-идеологически-кадрови – а икономически. Тоест Америка ще стане старши и най-силен брат в Стария свят, връщайки си при това суверенитета.
Но и за Америка в мечтите на Тръмп не се нуждае от силна и единна Европа – защото ЕС е почти два пъти по-голям от САЩ по население, има сериозна икономика и амбиции. Америка на Тръмп се нуждае от слаба и разделена Европа. Именно затова, още като кандидат-президент, Тръмп подкрепи Брекзит. Именно затова, вече като президент, предложи на Макрон да изкара Франция от ЕС. Именно затова и той постоянно атакува Германия и Ангела Меркел. САЩ натискат Германия едновременно по всички направления. Едва успяха немците нещо да направят на руския фронт и сега им се налага да страдат на иранския. А нататък? Санкции за работа с Китай?
Тръмп изпитва търпението на Германия и тук започва най-интересното. Всъщност той я провокира не само да изостри отношенията си със САЩ, но и да си върне пълния суверенитет. Загубен от Германия през 19945 г. заедно със загубата във войната и окупацията. След краха на СССР и обединяването на Германия САЩ не излизат от нея и макар прякото им влияние върху Берлин да е отслабнало, германците все пак не са оставени сами със себе си. Евроинтеграцията, с която те са така увлечени, се провежда под надзора на атлантическия елит. Но колкото по-силен става ЕС, толкова повече расте и мощта на Германия и толкова става по-трудно на англосаксонците да влияят на управлението на Единна Европа. Така че Тръмп просто реши да бутне Евросъюза отрано, а да не чака той напълно да излезе от англосаксонски контрол и да се превърна в Четвърти райх.
Ще приемат ли това предизвикателство в Германия? Изобщо там има ли сили, способни към самостоятелно управление, както на собствената си страна, така и на Европа, или появата им ще е възможна единствено в бъдеще? Ако тя приеме предизвикателството и условно казано се съгласи, а и дори изиска извеждането на американските войски от своя територия, то ще ѝ се наложи да стане пълноценна световна държава. При това едновременно и Германия и ядро на Европа. Всичките следвоенни години англосаксонците възпитаваха на германския елит по противоположен начин – чрез комплекс на вина, внушавайки им „геополитическа непълноценност“ и стратегическа несамостоятелност. Но приемайки функцията на мотор на евроинтеграцията, дори тези модифицирани германци усетиха „вкуса на историята“.
Дори и Ангела Меркел преди месец в интервю пред Frankfurter Allgemeine заговори за създаването на европейска армия, включваща в себе си експедиционен корпус, тоест сили, действащи извън пределите на Европа, а това значи, че „процесът е започнал“. Самата идея за европейска армия е абсолютно антиатлантическа, с каквито и да е уговорки да я обосновават в Берлин и Париж. Тоест подобна армия неизбежно, въпреки волята на своите създатели, ще се превърне в континентална армия, което в корена си противоречи на самата концепция на атлантизма и целите на глобалистите. Нали тогава Германия отново ще стане не обект, а субект на световната политика с всички произтичащи от тук възможности. Основната от които е възможността за самостоятелен избор на цел на движението, формиране на съюзи и блокове. Например този – Берлин-Москва-Пекин.
Но дори и да помисли за този кошмарен за атлантистите вариант ще бъде способно вече друго поколение германски политици.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране