В сряда вечерта шест европейски държави, включително Германия, Франция и Великобритания, заявиха в обща декларация, че са готови да „засилят подкрепата си за Украйна“ и че остават ангажирани с „независимостта, суверенитета и териториалната цялост на страната в лицето на руската агресия“.

Съвместното изявление, подписано и от Европейската комисия, добавя: „Искаме да обсъдим пътя напред с нашите американски съюзници. Украйна и Европа трябва да бъдат включени в каквито и да било преговори.“

Европейските лидери и министри се надяват да получат повече яснота относно плановете на Тръмп по време на разговорите с вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс и специалния пратеник на президента за Украйна, Кийт Келог, на Мюнхенската конференция по сигурността, която започва в петък.

Представители на НАТО заявиха, че не очакват Келог да представи американските цели за преговорите в Мюнхен, но той ще сондира европейските столици в следващите седмици. Самият Келог обаче не беше включен от Тръмп в преговорния екип, който той нареди да започне мирни преговори с Русия.

Каква може да е стратегията на ЕС

Докато Тръмп обявяваше началото на преговорите, външните министри на Франция, Германия, Полша, Испания и Италия се срещнаха с върховния представител на ЕС по външната политика Кая Калас в Париж, за да изработят своята стратегия.

„В този момент на несигурност и промени е по-важно от всякога европейците да имат общо разбиране за случващото се“, заяви испанският външен министър Хосе Мануел Албарес пред FT. „Напълно основателно е да се каже, че нищо не може да бъде договорено за европейската сигурност без Европа“, добави той. „И не смятаме, че нещо трябва да се решава за Украйна без Украйна.“

Преди съобщението в сряда екипът на Тръмп, включително специалният му пратеник Стив Уиткоф, тихомълком водеше разговори с Москва и във вторник обяви освобождаването на американски учител, задържан в Русия, в замяна на руски затворник.

Тръмп определи освобождаването на Марк Фогел като потенциално „много важен елемент“ за прекратяването на войната и включи Уиткоф в преговорния екип с Русия. Останалите трима преговарящи са държавният секретар Марко Рубио, директорът на ЦРУ Джон Ратклиф и съветникът по национална сигурност Майк Уолц.

Всички министри на отбраната на страните от НАТО бяха единодушни днес, че само от Украйна зависи какви предложения ще приема – това стана ясно от изявленията им преди заседанието в централата на алианса в Брюксел. Те също така смятат, че Европа трябва да играе водеща роля в преговорите.

„От ключово значение е постигнатото при преговорите да бъде дълготрайно и да няма Мински споразумения 3.0, както и Путин да не се опитва да заграби и един квадратен сантиметър повече от Украйна“, заяви генералният секретар на НАТО Марк Рюте.

В Киев представители на властите изразиха разочарование от европейските лидери заради това, което възприемат като липса на действия. „Ясно е, че всички чакат Тръмп да им каже какво да правят“, каза високопоставен украински представител. Президентът на Украйна Володимир Зеленски, който също получи обаждане от Тръмп след разговора му с Путин, ще присъства на форума в Мюнхен. Той многократно е заявявал, че гаранциите за сигурност само от Европа няма да бъдат достатъчни.

Въпреки това страните от ЕС смятат, че Тръмп не желае САЩ да играят роля в следвоенната сигурност на Украйна и вместо това очаква Европа да поеме отговорността. Американският министър на отбраната Пийт Хегсет заяви в сряда, че Европа „трябва да предостави по-голямата част от бъдещата летална и нелетална помощ за Украйна“.

Хегсет също така изключи възможността за разполагане на американски войски или участие на НАТО в координацията на наземни сили след края на конфликта. „Всяка гаранция за сигурност трябва да бъде подкрепена от способни европейски и неевропейски войски“, заяви Хегсет.

„Сценарий, при който САЩ казват: „Ние уредихме прекратяването на огъня, а всичко останало е за вас“ няма да сработи за нас“, каза дипломат от ЕС, участващ в разговорите между европейските столици. „Има граница за това, което ЕС може реалистично да предостави сам – пари, оръжие и в даден момент може би и войски на терен“, добави той.

Джон Болтън, бивш съветник по националната сигурност на президента Доналд Тръмп по време на първия му мандат, заяви, че вече е ясно накъде ще се насочат преговорите с руския президент Владимир Путин за Украйна. „Мисля, че знаем точно какво ще се случи: Президентът Тръмп на практика се предаде на Путин още преди преговорите да са започнали“, каза Болтън пред CNN.

Болтън нарече тези отстъпки „пълен обрат в позицията на САЩ“ и голяма победа за Путин. „Позициите, които министърът на отбраната Хегсет обяви в Брюксел – за които съм сигурен, ще бъда смаян, ако Тръмп не ги е предал директно на Путин в телефонния им разговор – представляват условия на споразумение, което можеше да бъде написано в Кремъл“, каза той. „Може би те са били написани в Кремъл и са излезли по пропагандните канали“.

В същото време дипломати от ЕС са все по-обезпокоени от трудностите, които високопоставени представители, включително председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, срещат при осигуряването на срещи с членове на администрацията на Тръмп. Националните правителства често разчитат на двустранни контакти, за да получат информация за мирния план, след което я споделят със своите партньори в ЕС. „Институциите на ЕС все още се затрудняват да намерят подходящия човек с директен достъп до Тръмп, с когото да разговарят“, твърди западен служител, запознат с направените усилия.

Предишните администрации на САЩ ценяха диалога с Брюксел като начин за укрепване на трансатлантическия алианс и запазване на единството, казва Джеръми Шапиро, директор на изследванията в Европейския съвет за външни отношения. Тръмп и неговият екип обаче не показват особен интерес към това, добави той. „Неговата роля за европейците е: Платете за всичко. Не получавайте признание. Дори не е задължително да присъствате на срещите. И мълчете.“