Соломон Ларти прекарва първите пет месеца от управлението на администрацията на Доналд Тръмп, работейки в старата сграда на изпълнителната власт до Белия дом, зад бюро, отрупано с парченца накъсана хартия. Ларти, който получава годишна заплата от $65 969 като анализатор и мениджър на архиви, е държавен служител от кариерата с над 30 г. трудов стаж. Но никога не е виждал нищо подобно в никоя предишна администрация, за която е работил. Никога досега не му се е налагало да лепи накъсани от президента документи.

Въоръжен с ролки лепящи ленти „Скоч“, Ларти и колегите му преглеждат огромни купчини накъсани хартии и ги събират „като пъзел“, както казва той. Понякога хартиите са скъсани наполовина, но други са накъсани на толкова малки парченца, че приличат на конфети.

Този болезнен процес е резултат от сблъсъка между законовите изисквания да се пазят документите от Белия дом и странния и неизтребим навик на президента Доналд Тръмп да накъсва на парченца книжата, след като е приключил с тях – някои наричат това неговата неофициална система за архивиране.

Според закона за архивите на президента Белият дом трябва да пази всички бележки, писма, имейли и документи, до които се докосне президентът, и да ги изпраща в Националния архив за съхранение. Служителите в Белия дом бързо разбират, че не са в състояние на накарат Тръмп да спре да къса документи и да ги хвърля в коша за боклук или по пода, казват запознати с практиката. Вместо това те решили да ги събират след него, за да са сигурни, че президентът няма да наруши закона.

Служители започнали да събират разпиляната накъсана хартия от Овалния кабинет и от частната резиденция на Тръмп и да ги изпращат в сградата до Белия дом, където Ларти и колегите му се заемали да ги събират и залепят.

„Взехме „Скоч“, прозрачен“, разказва Ларти в интервю. „Откриваме пасващите късчета, залепяме ги и ги предаваме на началника“. Възстановените документи след това се изпращат към Националния архив

Ларти разказва, че получавал за обработка парчета от вестник, върху които Тръмп си водил бележки или очертавал думи, писма от избиратели или законодатели, включително от лидера на малцинството в Сената Чък Шумър. „Беше накъсал писмото от Шумър. Това бе най-шантавото нещо. Той накъсва всичко на малки парченца“. Ларти не е работил сам. Обяснява, че целият му отдел се посветил на задачата да лепи накъсани документи в първите месеци от управлението на администрацията на Тръмп.

Един от колегите му, Реджиналд Йънг-младши, работил като старши анализатор и мениджър на архиви, споделя, че през двете десетилетия на правителствена служба никога не бил каран да прави подобно нещо. „Трябваше да понесем това при администрацията на Тръмп“, казва Йънг. „Погледнах към директора и му казах – ама вие, хора, сериозно ли? Получаваме повече от 60 000 долара годишно, трябва да се занимаваме с далеч по-важни неща от това. Чувствах се, сякаш върша работа на най-ниско ниво“.

От Белия дом отказаха коментар за навика на президента да къса документи. Според Йънг и Ларти служители в отдела все още имат за задача да лепят накъсани хартии от президента, поне до пролетта е било така. Ларти и Йънг описват системата, която е в ярък контраст с управлението на архивите при администрацията на Обама. „Доколкото знам, всеки документ, влязъл при него в Овалния кабинет, е излязъл оттам. Не си спомням президентът да е изхвърлял официален документ“, казва Лиза Браун, която е била секретарка на кабинета на Барак Обама. Тя добавя, че Обама много държал да запази документите за историята, дори и онези, за които технически нямало изискване да отиват в Националния архив. Той дори й предал за архива писана на ръка реч от кампанията си, а по закон няма задължение материалите от кампаниите да се предават за съхранение.

За разлика от него Тръмп няма никакъв инстинкт за опазване на документи за историята. Човек, запознат с начина на работа на Тръмп в Овалния кабинет, споделя, че той „накъсва всичко, което се озовава върху бюрото му и с което е приключил работа“. Съветници му препоръчват да не го прави, но явно му е трудно да се отърве от този навик. Според източници служители в администрацията се грижат всичко, което не е стриктно лично, да се възприема като документ за архива. Този екип вече е доста намалял, след като от началото на годината много от дългогодишните служители са напуснали.

54-годишният Ларти и 48-годишният Йънг работели до пролетта, когато внезапно им прекратили договорите. Сега са безработни и все още нямат отговори на въпроса защо са уволнени и ескортирани от офиса си от служители на Сикрет Сървиз. Ирен Порада, шеф на отдел „Човешки ресурси“, която лично е подписала уволненията им, не отговори на запитването по имейл за коментар. Говорител на Белия дом също не се отзова на питането за коментар за уволненията.

Ларти е уволнен в края на работния ден на 23 март без предупреждение. Разрешителното му за достъп до класифицирана информация е отнето. Изведен е от сградата и впоследствие по пощата получил 5 кашона с лични вещи от офиса си. „Бях сразен. Попитах ги защо не искат да ми кажат нищо. Готвех се да се пенсионирам. Никога не съм си мислел, че ще бъда уволнен“, споделя той. Подписва предварително написана оставка, в която се казва, че напуска, за да се реализира в друга сфера. Все още е безработен. Йънг, който е уволнен на 19 април, се съпротивлявал и успял да промени формулировката от „оставка“ на „уволнен“.

„Политико“