В предишни трактати по темата пропуснахме една изключително важна характеристика на Третия Борисов – неговия планетарен пацифизъм.  А този преход от Борисов Мачиста към Борисов Пацифиста започна още миналата година по това време с репликата – „Искам в Черно море платноходи и яхти, а не фрегати!“
Публикуваме части от негови речи, които той произнесе последните два дни.
***
Бойко Борисов: …Какво е Европа в момента? И ние свикнахме някак си с новините. Ако се направи една справка, аз съм написал сигурно (замисля се, брои наум)… 20-30 съболезнователни адреса само последните месеци. Да се чудиме какво да напишеме в тези адреси! Примерно, на Тереза Мей. Трябва да се проявява и творчество в това. Всяка сутрин ние се събуждаме – дали е Афганистан, дали е Лондон, дали на друго место – с десетки убити и ранени. И някак си се въртиме около следствията, не си говориме за причините, защото не са удобни политически. Всъщност то е толкова ясно! Докът’ върви надпревара във въоръжението! Виждате ли как изведнъж стана модерно да говориме колко пари – а пари означава милиарди, милиарди, милиарди евра и долари да се отделят за въоръжение. Само върнете 25 години назад – каква радост беше, когато се говореше за разоръжаване; за намаляване на бюджетите за отбрана, защото това дава възможност за повече социални, инфраструктурни и какви ли не проекти. Щот военната техника е най-скъпа. Изведнъж ние всички започнахме да се надпреварваме – кой колко пари повече ще вложи във въоръжение. Вместо Европейският съюз да кажеме: добре, що не си направиме обща европейска отбрана?! Какво по-просто от това?! Имаме единна валута, имаме толкова всичко! Единни решения – Европейски парламент, Европейски съвет, Европейска комисия! Колко танка има България, колко има Германия, колко има Франция – дали са ни нужни толкова танкове?! Дали са ни нужни толкова самолети?! Дали са ни нужни на всички тези държави поотделно толкова гаубици?!
(По време на дискусията „Европа отново на път“.)
***
Бойко Борисов: …Вижте, аз си спомням времето, вие сте по-млади, но когато се заговори за разоръжаване, когато започнаха да се унищожават ядрени ракети и такива – даже, помните, и в България се унищожаваха такива, които можеха да отидат чак до Турция – някак си светът си отдъхна. То това е като в операта – има ли пушка на сцената, рано или късно трябва да гръмне. Тази мода – да се говори за въоръжение, за проценти, за милиарди от бюджетите на всички страни – едно такова превъоръжаване на света, масово, рано или късно това оръжие ще трябва да се използва. Ако пак го режеме, са грешни пари. И едното лошо – и другото лошо.
(На брифинг.)
***
Днес Борисов умиротворява света и региона по-интензивно откогато и да било. И за разлика от Великите сили, които сеят мир с бомби – Бойчето пропагандира единствения реален път към световен мир – разоръжаването, което той нарича разоръжение и освен това смята, че в операта гърмят пушки. Но това са чисто културни проблеми, които в момента отстъпват пред голямата цел – световен мир. Да подкрепим нашия министър-председател, заедно с всички хипита, всички манекенки и всички, които мечтаят за мир по целия свят!
А пък ехидните интелектуалстващи, които ще се пляскат в корема и ще крещят в упоение какъв некултурен простак е Борисов, нека си направят една автоатестация – колко от тях в първите десет секунди ще посочат като автор на правилото за пушката в театъра Чехов и колко ще твърдят, че го е казал Станиславски – или дори Чехов и Станиславски едновременно?!