Отмяната на разрешението за актуализация на плана за управление на Националния парк „Пирин“ без екооценка предизвиква истерия в кредитираните от Първа инвестиционна банка (ПИБ) медии. Главният редактор на в. „Труд“ Петьо Блъсков атакува остро президента Румен Радев за намесата му и поисканото от него преразглеждане на първоначалното решние на Министерството на околната среда и водите (МОСВ). 

Освен публикацията на Блъсков, в броя на „Труд“ има още 3 (три) текста, посветени на скандалния казус с подписаното в последния работен ден на миналата седмица, преди дългата ваканция, решение на служебния министър Ирина Костова. Решение, което доведе до многочислен протест пред сградата на МОСВ в понеделник.

Право на всяка медия е да има своя редакционна политика, разбира се. Забележителното в казуса с „Труд“ е, че издателят „Труд Медиа“ е силно задлъжнял, работи на оперативна загуба и е заложен като цяло предприятие в полза на ПИБ по банков кредит за 3.7 млн. евро. Какво общо има ПИБ с Пирин и Банско, ще разберете след малко.

Кредитът е отпуснат на „Блъсков Медиа“ АД и е за покупката на изданията около „Труд“. Като част от договора са заложени и марките „Труд“, „Дневен Труд“, „Жълт Труд“, „Седмичен Труд“, „Нощен Труд“. От тях на пазара обаче продължават да излизат само „Труд“ и „Жълт Труд“. Останалите марки очевидно са използвани само като привидно обезпечение по кредита, за да се покрият банкови изисквания.

Кредитът е от 29 декември 2015 г., когато ПИБ е под значителни рестрикции за кредитна експанзия, тъй като е получател на държавна помощ. По това време Министерството на финансите има депозирани приблизително 2 млрд. лв. в банката като част от програмата за спасението й след практическия й фалит от лятото на 2014 г. Тогава банката спря да обслужва искането на клиентите си за теглене на средства, тъй като свърши парите. Само намесата на държавата по решение на МФ и Българската народна банка (БНБ) върна ПИБ към живота.

Как се обслужва кредитът към ПИБ, не е ясно. Последните финансови отчети на „Блъсков Медиа“ и „Труд Медиа“ са от 2015 г. От тях е видно, че „Труд Медиа“ е задлъжняла с над 9 млн. лв. за една година. При това задълженията са краткосрочни (до 1 година). И не са към финансови институции. Т.е., това са кредити извън отпуснатия дълг от ПИБ. Компанията приключва годината с оперативна загуба от близо 1 млн. лв.

Схемата в значителна степен прилича на механизма по който са отпускани кредити от КТБ към издателски компании, като парите са преминавали през търговско дружество посредник, за да не се водят директно задължение към трезора.

Блъсков и син чрез своите компании, имат общо близо 7.5млн. лв. кредити от КТБ. Петьо Блъсков има един директен заем като физическо лице и два към кредитирани от КТБ фирми. Компания, еднолична собственост на сина му Петьо Блъсков младши, е кредитирана също от КТБ, а две фирми, контролирани от Блъскови – „Таргет Медия” ЕООД и „Делта нюз” ЕООД също са получили заем от фирми, свързани с КТБ.

През май 2011 г. физическото лице Петьо Христов Блъсков получава директен кредит от КТБ в размер на 360 хил. EUR. Кредитът не е обслужван редовно и към 30 юни 2014 г. просрочието е над 1 година. Заради просрочието си заемът е класифициран от банката като „загуба”. С това Блъсков може да се „гордее“, защото е един от малкото провизирани кредити на КТБ. Но нещата се променят. КТБ влиза под специален надзор, а от страниците на „Труд“ започват да валят „разследвания“ за схеми, източвания, пирамиди, интервюта с прокурори, разследващи КТБ.

Резултатът за баща и син в чисто финансово измерение е повече от добър. Блъсков внезапно погасява кредита си. Но ако си мислите, че е превел дължимото на банката – дълбоко се лъжете. През ноември 2014 г. кредитът е погасен вследствие на сключен договор за цесия между Петьо Блъсков и физическо лице.

Може да се каже, че 2014 г. е доста силна година за семейство Блъскови. През януари КТБ отпуска кредит от 1.9 млн. EUR на „Таргет медия“ЕООД. Към момента на отпускането на заема на компанията едноличен собственик на дружеството е синът му – Петьо Блъсков младши.

Целта на кредита е рефинансиране на задължения към Райфайзенбанк България. Там кредитът е бил необслужван от „Таргет медия“ ЕООД, вследствие на което кредитът  е направен предсрочно изискуем от Райфайзенбанк. По кредита от КТБ е учредена ипотека върху имот, собственост на „Южен кръст 2001“ ЕООД –  УПИ в София, кв. Мусагеница. По схемата на бащата и синът погасява кредита към КТБ чрез цесия, т.е. без да го изплати на банката.  Квесторите в КТБ веднага разрешават вдигане на ипотеката и още на 23 декември 2014 г. имотът на Блъскови е свободен. Само за справка, в КТБ все още висят няколко десетки искания за заличаване на ипотеки, за които обаче квесторите, а вече и синдиците не са намерили време/основание да заличат. При равни условия с Блъсковите, разбира се.

За да е чиста схемата на семейството обаче на 4 февруари 2015 г. Петьо Блъсков младши продава всички свои дялове от капитала на „Таргет медия“ ЕООД – на пенсионерката Райна Иванова Велинова. След тази операция физическите лица, които имат вземане от „Таргет медия“ вследствие на цесията, трябва да си ги търсят от пенсионерката, която вече е управител и едноличен собственик на капитала на дружеството.

Предполагам бабата има намерение да играе сериозна роля на медийния пазар, иначе едва ли би се ангажирала да влезе в компания със задължение от близо 2 млн. EUR. Но не само.

След падането на КТБ обаче пресъхва първоизточникът на финансирането. Но пък оцелява ПИБ. И Блъсков се насочва към нея.

Темата за „зеления октопод“ редовно присъства на страниците на изданията на кредитирания от ПИБ Блъсков. Първоначалното решение на МОСВ, че няма нужда да се прави екологична оценка на актуализацията на плана за управление на Национален парк Пирин е в полза основно на концесионера на ски зоната в Банско „Юлен“. Защото дава възможност за изграждане на нови ски съоръжения, без да има оценка за екологичното въздействие.

И тук идва забележителното съвпадение. „Юлен“ от години е с офшорни собственици, които са линквани по всевъзможен начин със собствениците на Първа инвестиционна банка (ПИБ). Както и с кредитирани от нея лица и фирми.

„Юлен“ е компания от вселената фирмички, кредитирани от ПИБ, обвързани с банката, със собствениците и управителите на други кипърски фирми, притежание на социално слаби, слабо известни кипърски граждани.

Бързото и успешно преминаване на ключови решения през контролните институции в България обикновено не се случват без политическо влияние.

Концесионерът на ски курорта в Банско „Юлен“  е собственост на кипърската МАРЕНГО ТРЕЙДИНГ (60%) и T.A.K. СЪРВИСИЗ (27%) регистрирана на Британските виржински острови. Собственици на МАРЕНГО са съответно кипърските фирми ДИН НОМИНИЙЗ и ЛЕН СЕКРЕТАРИАЛ с по 50%. Публикация на „Биволъ“ показва, че точно тези две фирми продават на собствениците на ПИБ Цеко Минев и на Ивайло Мутафчиев дяловете си в ЛЕГНАНО ЕНТЕРПРАЙСИЗ, което е акционер в банката.

Друго разследване на сайта показва, че една от офшорките с дял в „Юлен“ – регистрираната в Британските вирджински острови „Т.А.К. сървисиз“ има управители, свързани с фирма на Мила Георгиева от бандата на „Килърите“, обвинена в поръчкови убийства и рекет. Свързват ги и съмнителни финансови операции през трета фирма,  в които има данни за пране на пари. Георгиева е издирвана и от румънската прокуратура и за кражбата на 26 млн. евро от храни за бедни, осъществена със съдействието на ПИБ. Налагането на екооценка за промените в плана за управление на „Пирин“ не е по вкуса на „Юлен“. А очевидно по някаква случайност и на кредитираните от ПИБ медии.

Мирослав Иванов, Финансови смислици