Председателят на антикорупционната комисия Сотир Цацаров е подал оставка, съобщиха от комисията в понеделник. Оставката е депозирана в деловодството на Народното събрание /НС/ тази сутрин.

Цацаров заяви намерението си да напусне поста на 13 януари, като обяви, че ще направи това пред ресорната комисия в НС и ще поиска да бъде освободен от 1 март. Ден по-късно достъпът му до класифицирана информация бе отнет.

В позиция Цацаров изрази мнение, че това е станало след продължителен институционален натиск, упражнен спрямо ръководството на агенцията от министър-председателя Кирил Петков и от министъра на вътрешните работи Бойко Рашков.

В мотивите за отнемане на допуска е посочено, че „лицето е извършило нарушение на закона или на подзаконовите актове по прилагането му, което е създало опасност от възникване или е довело до значителни вреди за интересите на държавата, организациите или лицата в областта на защитата на класифицираната информация“.

„Имаше хора със статут на недосегаеми, правилата за тях можеше да се спазват или да не се спазват. Това време свърши“, коментира през миналата седмица премиерът Кирил Петков по повод изразеното от Цацаров намерение да напусне позицията.

В четвъртък миналата седмица Цацаров изненадващо обяви, че ще напусне поста си до 1 март.

„Ще поискам да бъда освободен от тази длъжност, считано от 1 март, докогато ще внеса в Народното събрание годишния отчет за работата на Комисията. Фактите и цифрите в този отчет ще говорят повече от празните политически декларации и обвинения. Разбира се, ще обявя ясно и мотивите за оставката си“, каза бившият главен прокурор. Той стана шеф на КПКОНПИ през декември 2019 година след оставката на предишния началник Пламен Георгиев, който бе устроен като консул във Валенсия.

Мястото на Цацаров в съдебната система се пази и след 1 март той може да бъде възстановен като прокурор във Върховната касационна прокуратура. За тази работа не му трябва изрично позволение за достъп до класифицирана информация, защото магистратите го получават автоматично по закон.

В петък Цацаров обясни, че проверката на ДАНС за надеждност е започнала след сигнал, че по време на срещата със Сашо Дончев през 2017 г., известна като „ЦУМ-гейт“, е изнесъл класифицирана информация.

„Още тогава публикувах своя позиция, в която посочих, че там от мен бе искано да упражня влияние по отношение на проверка, което отказах. Такъв сигнал – от министъра на вътрешните работи Рашков, е бил вече разглеждан от ДАНС през август миналата година и тогава от него не е последвал акт като издадения тази сутрин“, написа Цацаров в своя позиция.

В понеделник КПКОНПИ продължи с акциите по антикорупционна линия, като този път служителите на комисия започнаха проверка в Община Лом, която се управлява от кмета Георги Гавраилов (ГЕРБ) Поводът е постъпила информация за неправомерни действия при възлагане на обществени поръчки.

Преди това КПКОНПИ извърши акции във Варна, Стара Загора, Враца, Луковит и Лом. Проверяват се две обществени поръчки на обща стойност 3.45 милиона лева, които са финансирани с пари на ЕС. Едната поръчка е по оперативна програма „Околна среда 2014-2020“ на Министерството на околната средата, а другата е за „Развитие на селските райони 2014-2020“, която се управлява от Държавен фонд „Земеделие“

Поръчките са за проектиране на компостиращи инсталации за разделно сметосъбиране и за саниране на сгради в кметствата с. Сталийска махала, с. Замфир и с. Долно Линево.

„Проверява се информацията, че фирмите, избрани формално за изпълнители, не извършват възложените им дейности, а те се изпълняват реално от дружества, собственост на заместник-кмета на града Валентин Евтимов. Установено е, че на същите дружества, негова собственост, в предходни периоди са възлагани поръчки и договори от страна на Община Лом. По този начин чрез формално избраните изпълнители, приходите от извършените дейности достигат до дружествата със собственик посочения заместник-кмет“, съобщава КПКОНПИ.