На 5 октомври румънската антикорупционна прокуратура DNA, подпомогната от OLAF и румънското разузнаване e обискирала офиси на румънската агенция APIA и е арестувала бивши шефове на агенцията, която се занимава с разплащанията в земеделието. Спецпрокурорите търсят как и къде са изчезнали 26 млн. евро от европейската програма за хранителни помощи за най-нуждаещите се.

Парите са взети от българска фирма, която изчезва без да достави олио и брашно за бедните в Румъния. Разследване се води и в България, където обаче стои на трупчета, защото следите водят към „свещената крава“ на властта – ПИБ.  Биволъ и румънският партньор Rice Project проведоха многомесечно разследване, което категорично доказва свързаност на мошениците; откраднали европарите и собствениците на банката – Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев.

СДЕЛКАТА

Сделка от програмата за хранителни помощи за нуждаещи се е приключила зле за Румъния, след като държавна агенция сключва два договора с българска фирма. През 2012 г. румънската Агенция за плащания и интервенция в земеделието възлага няколко поръчки на „Ви Ем Корпорейшън“ ЕООД, регистрирана в София, България.

Според първия договор на стойност близо 20 милиона евро, румънската държавна агенция трябвало да получи олио от българската компания. Вторият договор е за замяна на брашно с ечемик. Сделката е на стойност над 6 милиона евро, но българите взели парите и ечемика, и така и не доставили брашното. Сега румънската държавна агенция се опитва да си върне парите чрез банковите гаранции, които българската фирма е представила заедно с кандидатурата си. Гарантираната сума е в размер на 31.5 милиона евро.

Въпреки това възниква ново препятствие. Българската Първа инвестиционна банка (ПИБ), която е издала банковите гаранции, отказва да плати казвайки, че румънската агенция е извършила плащания към банкова сметка различна от тази, която е била договорена. Българска банка твърди, че държавната агенция не е превела парите в сметката, която компанията е открила в ПИБ, а някъде другаде. RISE Project и Биволъ установиха че тези пари са отишли в сметка в Кипър.

КОЙ ВЪРТИ ПАРИТЕ

На хартия, българската компания се притежава и управлява от Валери Петров, малоимотен от София. На хартия той върти фирма, декларирала за 2011 г. 1,7 млн лева нетни приходи от продажби. Когато идва да подписва банковите документи в ПИБ предизвиква фурор докато паркира каруцата си пред офисите на банката, разказват свидетели.

Апартаментът в българската столица, който служи за официална регистрация на „Ви Ем Корпорейшън“, е официален адрес и на други свързани една с друга фирми. Някои от тези фирми са свързани с румънски бизнесмени и с управлението на Първа инвестиционна банка, която отказва да върне парите на румънската държава.

Други компании, регистрирани на едни и същи адреси, са свързани с Иван Танев, син на бивш български министър на земеделието. Танев е издирван чрез Интерпол за укриване на данъци и пране на пари. Всички компании, които са регистрирани на тези адреси, се разследват от българската прокуратура за икономически престъпления. Уж.

Бившият сътрудник на Танев, Мила Георгиева, също е с обвинения и е била търсена от Интерпол, преди да бъде арестувана в Сърбия, а Танев е изчезнал. Всъщност тя е обвинена от българската прокуратура не само за финансови престъпления, но и като лидер на организираната престъпна група „Килърите“, които според прокурорите са извършители на опити за убийства, трафик на наркотици и рекет. Георгиева очаква процеса си под домашен арест.

В Румъния договорите сключени от румънската държавна агенция се разследват от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), която следи разходването на европейските фондове и от Националния отдел за борба с корупцията. Парите за двата договора са били платени от румънското Министерство на икономиката по социалната програма за подпомагане на нуждаещи се, и е трябвало да бъдат възстановени от Европейската комисия.

ИЗНЕНАДВАЩИ ВРЪЗКИ

Апартаментът в българската столица на улица „Лъвски рид“, номер 6 ап. 18, който служи за официална регистрация на „Ви Ем Корпорейшън“, е официален адрес и на други свързани една с друга фирми. Всички те посочват като адрес за кореспонденция ул. „Златишки проход“ бл. 4 ет. 2 ап. 6. Тези други фирми свързват „Ви Ем Корпорейшън“ с хора от най-висшето ръководство на Първа инвестиционна банка чрез група бизнесмени от Търговище, Румъния.

„Еликс“ ЕООД и „Ви Ем Пи“ ЕООД, и двете регистрирани на улица „Лъвски рид“, номер 6 ап. 18, са гарантирали заем от Първа инвестиционна банка в размер на 16.5 милиона евро за „Вейлмес“ ЕООД. Един милион евро са отишли в „Брандъл Сент“ 2000 ЕООД, друга българска фирма.

По-късно „Брандъл Сент“ 2000 ЕООД прехвърля 2 милиона евро на „Santa Fe Trading“, офшорка регистрирана на Сейшелските острови, чието управление е поверено на Богдан Раду Югулеску. Богдан Раду и Николета Югулеску имат бизнес в Румъния. Те са от Търговище, окръг Дъмбовица, където имат малка фабрика за гуми, детска градина, предлагат консултантски бизнес услуги, както и няколко други компании, които държат заедно с група италианци занимаващи се с бизнес с плодове и зеленчуци. В България, бизнесът на Богдан Раду и Николета Югулеску е свързан чрез група от подземния свят, чиито членове са търсени от Интерпол и с един от най-влиятелните българи, съсобственик на Първа инвестиционна банка – Ивайло Мутафчиев.

Zorgane Asia“ Ltd. е контрагент на „Santa Fe Trading“ по фиктивни договори за месо. Офшорката притежава 100% от „Genesis Laboratory“, компания, която е взела заем в размер на 1,3 милиона евро от Първа инвестиционна банка. „Genesis“ също е свързана с компаниите регистрирани на улица „Лъвски рид“, номер 6 ап. 18 и на ул. „Златишки проход“ бл. 4 ет. 2 ап. 6. Един от управителите й, Ралица Василева, е и управител на „Никстом“ ЕООД, чийто адрес е на „Златишки проход“. Ралица Василева е в борда на директорите на „Genesis“ заедно с Мила Георгиева, бос на престъпната група „Килърите“ и важна фигура в клана на „Универсалния“. Името на последния идва от прякора на Иван Танев, бос на клана, издирван от Интерпол за укриване на данъци и пране на пари. Иван Танев, известен още като „Универсалния“ е бизнес партньор в „Сампир Компания“ ЕООД с Петър Скендеров, които от своя страна притежава „Вейлмес“ ЕООД.

Друга връзка се проследява и покрай заемите опуснати от ПИБ на „Еликс“ и „Зитера“. Те са цедирани и обезпечени по специална ескроу сметка на свързаната с ПИБ фирма „Ски Инженеринг“. Сметката на „Ски Инженеринг“ с номер 26FINV9150…044 е захранена на 30.09.2013 с превод от Кипър за 32,956 млн евро. Преводът идва от сметката CY721160150…3720001 на офшорката Zalma Trading, която също се управлява от Югулеску.

„Santa Fe Trading“ Ltd, чието управител е Богдан Раду Югулеску, е 100% собственост на Евдокия Макламузи. Същата Макламузи притежава „Mantovaco Limited“ заедно с Георгиос Георгиу. Георгиос Георгиу е директен бизнес партньор на двете лица, Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев, съсобственици на Първа инвестиционна банка, с дял от 47% всеки. Същите двама притежават заедно и „Legnano Enterprises“ Ltd, дружество, чийто управител е Георгиос Георгиу. Фирми, притежавани номинално от Георгиус Георгиу и Евдокия Макламузи, са взели заеми от ПИБ за общо над 1,2 милиарда лева, показа мащабно разследване на Биволъ.

Радка Минева, съпругата на Цеко Минев, е управител на друго дружество, „Balkan Holidays Services“, което се притежава  изцяло от „Mantovaco“ Ltd. на Макламузи. Радка Минева е управител и на „Balkan Holidays“ Ltd, регистрирана в Обединеното кралство, като бордът на директорите на компанията включва Георги Мутафчиев, брат на акционера на Първа инвестиционна банка, Ивайло Мутафчиев. До 2007 г. компанията е управлявана от самите Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. „Balkan Holidays“ Ltd (Обединено кралство) е получила 300,000 евро от „Брандъл Сент“ 2000 ЕООД, компанията, която е получила 1 милион евро от заема от 16.5 милиона евро взет от „Вейлмес“ ЕООД от Първа инвестиционна банка. Така собствениците на банката използват финансова инфраструктура силно свързана с подземния свят в България, страна често разтърсвана през последните десетилетия от ожесточени сблъсъци между местни престъпни групи, на които станаха жертва няколко банкери.

ХРАНИТЕЛНИ ПОМОЩИ ЗА НАЙ-НУЖДАЕЩИТЕ СЕ

Олиото, което румънската Агенция за плащания и интервенция в земеделието е платила, и което така и не е доставено, е трябвало да достигне най-нуждаещите се семейства от цялата страна. Румънското правителство е платило, а Европейския съюз е трябвало да възстанови парите. Румъния е платила общо 20 милиона евро за 17 милиона литра олио, което не е било доставено. Крайната цена е била 5.2 леи за литър олио, докато цената на дребно на литър олио е около 3 леи.

БРАШНО. Това не е първият договор на „Ви Ем Корпорейшън“ с румънската Агенция за плащания и интервенция в земеделието . Компанията е спечелила търг за 6,6 милиона евро през лятото на 2012 г. По това време държавната агенция се нуждаела от брашно за програмата за хранителни помощи и дава за него ечемик. Ечемикът е дошъл от разплащателните агенции по земеделие в Швеция и Германия.

На „Ви Ем“ са платени само транспортни разходи и тя е трябвало да получи ечемик в зависимост от качеството на брашното, което е доставила.
Властите в Берлин отказаха да кажат дали „Ви Ем“ си е взела ечемика, позовавайки се на текущите разследвания провеждани от Службата за борба с измамите OLAF и антикорупционните прокурори, но шведските им колеги информираха, че са предали ечемика на земеделско сдружение в Швеция след като са платили на „Ви Ем Корпорейшън“.

Съгласно договора, българската фирма е имала право да продаде 70% от ечемика от Швеция и Германия, без да достави брашно за Румъния. Това са почти 45 хиляди тона зърнени култури. Всъщност, „Ви Ем“ е получила пари за транспорт, въпреки че никога не е доставила брашно в Румъния и пари за ечемика, който е взела от складовете на шведската Агенция за селското стопанство.

СЕНЧЕСТИ ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ

Българската компания е спечелила двата търга, въпреки че подадените за тях документи не отговарят на изискванията. Сделката вече се разследва от антикорупционните прокурори и Европейската служба за борба с измамите.

* Нито един от представените за обществената поръчка документи не е оригинал, имало е само факсове и фотокопия, въпреки че правилата на процедурата изискват оригинални документи или заверени копия и нотариално заверени преводи;

* Българската компания не е имала опит в бизнеса с олио, само в търговия на дребно;

* Оборотът на компанията за последните три години, така както е деклариран пред българските данъчни органи, е 1 милион евро, вместо 10-те милиона евро изисквани от списъка с изискванията наложени от ЕС.

Представители на румънската държавна агенция отказаха коментар като се обосноваха с текущите прокурорски разследвания.

ОФШОРНА СМЕТКА

В края на краищата, парите от договорите се оказват в сметка в Кипър. Според договорите и банковите гаранции в документацията на обществената поръчка, плащането е трябвало да се направи по сметка открита от „Ви Ем Корпорейшън“ в Първа инвестиционна банка в София. Но парите са отишли другаде.

След като „Ви Ем Корпорейшън“ печели втория търг, румънската държавна агенция получава набор от документи, изпратени от името на компанията от Стефка Красимирова Стоева, български гражданин, чието име не се споменава никъде другаде в отношенията между „Ви Ем“ и агенцията. Това са документите които променят начина на плащане установен в договора. Стоева е познато лице по отношение на бизнес сделки с Румъния. Тя притежава две строителни фирми в България в сътрудничество с румънски граждани, които отказаха да я коментират.

В документите, които изпраща, Стефка Стоева е вписана като оправомощена от „Ви Ем Корпорейшън“ да информира румънската държавна агенция, че парите не трябва да се прехвърлят в сметката на дружеството в Първа инвестиционна банка, а в офшорна сметка на“Ви Ем Корпорейшън“ в Кипър.

Екип на Биволъ се опита да се свърже със Стоева и дори посети дома й. Роднината, който отвори вратата, каза, че тя е в командировка. Оставихме и съобщение, на което тя така и не отговори. Документите изпратени от Стоева са с печати различни от тези, които българската компания е представила в документацията за обществената поръчка и се озовават в друг отдел на румънската държавна агенция, който няма връзка с обществените поръчки.

Месец по-късно, на 11 октомври, 86-те милиона леи (приблизително 20 милиона евро) за олио напускат касата на румънската държавна агенция и отиват в частна сметка на агенцията в Румънска търговска банка (Banca Comerciala Română, BCR). На следващия ден, 12 октомври, парите напускат тази сметка и отиват в друга сметка на агенцията в BCR. Държавната агенция отваря двете сметки в един и същи ден. В тази втора сметка, 87.2 милиона леи се преобразуват в 19 милиона евро и за по-малко от три часа се прехвърлят в офшорна сметка в Кипър на името на „Ви Ем Корпорейшън“.

Възстановяване на парите В началото на 2013 г., когато „Ви Ем Корпорейшън“ не успява да достави брашното и олиото, румънската държавна агенция се опитва да си върне парите от Първа инвестиционна банка, която е дала гаранция за българското дружество при подаването на офертите.
Гаранциите, издадени от банката, са за по-голяма сума от офертата на фирмата. Банката обещава 9,5 милиона евро за търга за брашно и 22 милиона евро за търга за олио. Румънската държавна агенция търси само 28 милиона евро от общо 31,5 милиона.

Българска банка не се съгласява да покрие сумата, за която е гарантирала, на основание, че сметките са сменени от Стефка Стоева няколко дни преди Румъния да извърши плащане към „Ви Ем Корпорейшън“. „Отбелязваме, че този документ […] изглежда подписан от Стефка Красимирова Стоева от името на“Ви Ем Корпорейшън“ ЕООД. Банката изобщо не е информирана от своя клиент по отношение на правото на г-жа Стоева да представлява или да подписва документи от името на „Ви Ем Корпорейшън“,“ твърди банката в кореспонденция с румънската държавна агенция.

Нещо повече, според същата кореспонденция изглежда, че самата румънската държавна агенция е нарушила задълженията си по договора, „чрез извършване на плащания по друга банкова сметка, не по тази отворена в нашата банка, пренебрегвайки банкова сметка IBAN BG83FINV …….. 569, предвидена в първа страница на договора“. „От управителен орган, отговарящ за финансиране отпуснато от бюджета на Европейския съюз се очаква предпазливо и усърдно поведение“, заключават юридическите консултанти на българската банка. По това време действията за изпълнение на банковите гаранции вече са били започнати както в Румъния и България, но досега не е постигнат резултат.

Има ли гаранция и от „Универсалния“?

В публикация на Медияпул за същата афера се твърди, че гаранцията отпусната от ПИБ на фирмата „Ви Ем Корпорейшън“ е била авалирана със запис на заповед от Иван Танев и това е било „дебело подчертано в доклад на БНБ“ за същите заеми. Те са били отпуснати в безпрецедентно погазване на всякакви банкови изисквания за кредитиране, както и в нарушение на ЗКИ. Освен това не са били докладвани от банката на БНБ! Защо ли?

Ето какво се казва в одита на БНБ по проверка на тези изчезнали кредити: „Експертите откриват редица нарушения и при отпускането на заема на другата фирма, фигурираща в сигнала – „Ви Ем Корпорейшън“ ЕООД, най-фрапиращото, от които е, че не е била уведомена БНБ за експозицията по кредита и така е бил нарушен Законът за кредитните институции (ЗКИ).

„Проверяващите са отчели редица нарушения в процедурите по одобряване и отпускане на кредити в такива размери. За тези експозиции не е уведомена БНБ, като е нарушен ЗКИ, нарушена е и Наредба №7. Отново няма логично обяснение защо е привлечен Иван Танев като авалист. Съгласно чл.57 ал.1 от Вътрешните правила на банката има предвидено изискване за извършване на оценка на приетите обезпечения, което не се е отнесло и в този случай за авалиста Иван Танев. И в този случай, както в гореописания, на проверяващите не е била предоставена (поради липса на такава) икономическа обосновка или бизнес-план от страна на кредитоискателя.

Проверяващите са констатирали отново, че има разминаване между датите на постъпилото искане от клиента, изготвените становища от кредитен кредите експерт, решенията на компетентните органи за разрешаване и самите договори за издаване. Тези констатации недвусмислено навеждат на извод, че този клиент (по-скоро авалиста) е бил привилегирован за банката, ползвал се е с нейното доверие, в резултат на което е нарушена последователността в целия кредитен процес, регламентиран във вътрешните правила за кредитиране„, заключва докладът на БНБ по казуса.

Разследването на българските прокурори тъпче на място, докато в Румъния вече има арестувани.

Биволъ разкри в свое предно разследване преди 4 месеца, обвързаностите на групата на Универсалния и Мила Георгиева с ПИБ. Подписът на Танев под записите за заповеди обаче може да се окаже фалшификат. Независимо от факта, че не се намира в България, Танев вече е успял да спечели съдебно дело срещу ПИБ и да докаже, че подписът му върху банкови документи по друга гаранция отпусната от банката е бил фалшифициран. Публикацията ни „ПИБ е съучаствала в ДДС схемите на Иван Танев – Универсалния“ тогава остана с анонс за продължение. Сегашното развитие на нещата и действията на OLAF и румънските власти са всъщност очакваният резултат, който предрекохме още в началото на м. юни.

„Банката се опитва да прехвърли всичко върху Танев и използва фалшиви документи,“ каза източник запознат с аферата при условие да остане анонимен. „Самата банка откри другата сметка на „Ви Eм“ в Кипър.“ Според източника, цялата операция с румънската държавна агенция е пилотирана от Мила Георгиева и Димитър Костов, изпълнителен директор на Първа инвестиционна банка.

В България остава неразкрита тежка корупция, свързана със огромни финансови злоупотреби и закононарушения. Прокуратурата тук не разследва тези престъпления. Точно обратното – подчинената на Сотир Цацаров институция замита следите от действителните виновници и съдейства за прикриване на колосалните кражби, част от които са пари на европейските данъкоплатци.