Продължава кампанията в защита на министър Вежди Рашидов от атаките на клеветниците, които не са посадили едно дърво. Творчески колективи и отделни култур-индивиди бурно изразяват подкрепата си – и не защото са на хранилка, а от принципни съображения. Подкрепа изказаха вече продуцентът Халваджиян и актьори работещи с него. Сатирични актьори впрочем, които всеки ден размахват камшика и плющят по гнойните язви без погнуса, страх и умора.

Божидар Димитров каза, че измежду две дузини министри и зам.-министри, с които е работил, само Вежди действително е запретнал ръкави. Валерия Велева написа нещо с подпетени пантофи и се обърна към душманите на министъра в стил „хич бива ли тъй бе, мамини душици, пожалете Човека и Твореца“. Сигурно пропускаме някой защитник, но се явиха свежи, които с подновени усилия продължават достойната кампания.

(Скоба за уточняване на понятията. В публичността съществува грозното явление „целенасочена кампания“ – такава провеждат клеветниците на министъра, които искат да го сменят със свой човек; наред с това има и „благородни кампании“ – при събиране на средства за таланти и в помощ на обругани министри.)

Следва порцион с фрагменти от последните актове на подкрепа.

***

Николай Овчаров, български Индиана Джоунс, съветник на министъра на културата, ексхуматор на вампири:

Една от основните атаки срещу министъра и въобще срещу цялата политика е за т.нар. бутафории… Като беше на дневен ред Ларгото, министърът беше болен, беше в Германия, зам.-министърката Петрунова също се разболя, въобще някаква прокоба тегне над това министерство… Та аз, като съветник на министъра, се наложи да отбивам ударите. Тогава няколко пъти се сблъсках с тези хора, които викат: „Какво правите тука! Ларгото с тухли четворки!“ Питам ги: „Добре, какво да направим? Да отидем до Рим да донесем от там камъни?“ Със съвременни материали е направено. Въпросът е да се вижда къде е старото и къде новото, което е абсолютно изпълнено в Софийското ларго. (Пред „Труд“)

***

Георги Мамалев, актьор:

ВЪЗМУТЕН съм от нападките срещу един човек, доказан и като творец и добър министър. Създаде се напрежение и се организира група хора, която има една-единствена цел – да го оцапа, да го очерни. Ако може и да го свали от този пост на министър. Тук не става въпрос само за Вежди – да не забравяме, че ако човек е свършил нещо добро, една малка грешчица може да му бъде простена.

Негова заслуга са и археологическите разкопки в центъра на София, които трудно могат да бъдат подминати, защото направеното се вижда. Твърде преднамерено е да си траем, когато министърът върши добри дела, а когато направи и най-малка грешчица, всички да му се нахвърлят.

Може би зад тези нападки се крие завист, недалновидност.

Нека погледнем какво е направил Вежди Рашидов и като творец. Защото много малко сред хората на изкуството у нас могат да се похвалят с успехи като неговите. Като министър какво е направил – мисля, че картинката е същата.

Виждал съм през годините как кадърни хора в някакъв момент ги набутват в някаква мелница, вихрушка и в края на краищата се саморазправят с тях. Това е много по комунистически, по сталински. Получава се – има човек, има проблем, няма човек, няма проблем. (Копирано от „24 часа“.)

***

Позиция изрази и Съюзът на българските писатели:

Вeжди Рашидов стана отново обект на непристойни упреци, нападки и хули. Дори след като се извини за своите думи, нападките не спират. Явно това е организирана кампания да бъде отстранен от поста му, защото там би трябвало да се настани персона, която да захранва неолибералните отрочета, имащи за единствена цел превръщането на България в пустиня без минало и без бъдеще.

(Писателите изреждат заслугите на министъра, като, естествено, главната е, че е дал пари на писателите. Държавни пари.)