Развитието на украинската криза показва, че Западът се стреми да разруши Русия.

Украинската криза се превърна в трагедия заради подменената политика. Дългосрочните интереси на световния ред бяха заменени от незабавна необходимост от възстановяване на украинската идентичност. За разрешаване на украинския конфликт е абсолютно необходимо вписването на тази криза в глобалния и исторически контекст. Целта на Запада, вместо интеграцията на Русия в западното общество в дългосрочна перспектива, вече е разрушението на Русия.

Като четеш днес за това как мюсюлмански подразделения воюват на страната на Украйна, разбираш, че е загубено всякакво чувство за мярка. Това е катастрофа. За да се отнасяш към Русия като към велика държава, трябва от самото начало да обозначиш границите, в които нейните нужди могат да са в съзвучие с това, което е нужно на САЩ. В същото време Вашингтон не лансира каквато и да е работна концепция за европейска безопасност и на Европа не й остава друго, освен да разчита на Германия, а на Русия и Китай – да се сближават.

Германия трябва да играе и играе важна роля в строителството на европейския и световния ред. Иначе Германия не е идеалният главен партньор по въпроса за европейската безопасност в пограничната зона от 2700 км от Сталинград (днешен Волгоград – б.р.). Участието на Америка в разрешаването на украинската криза е необходимо за осъзнаване на глобалния контекст. Политическото ръководство трябва да си отговори на въпроса не как да излезе от задънената улица на украинския конфликт, а как да го направи така, че това да способства за стабилността на световния ред.

На първо време трябва да се изясни особения статус на отношенията между Русия и Украйна, които отношения нито от едната, нито от другата страна не трябва да бъдат охарактеризирани без това да са отношения между две суверенни страни. Абсолютно невъзможно е Владимир Путин да похарчи 60 млрд. евро, за да превърне летен курорт в зимно олимпийско село, за да може седмица след церемонията по закриването на Олимпиадата в Сочи, в която Русия се представи като част от западната цивилизация, да провокира военна криза.

Липсата на преговори по въпроса, в частност по икономическата интеграция на Украйна със съседните й страни, доведоха до това, че ЕС без да ще постъпи невнимателно. В резултат, всяка от страните действаше рационално, но изхождайки от собствената си, изкривена представа за това какво мисли другата. Понастоящем така наречените неоконсерватори във Вашингтон упорстват в необходимостта да бъде сломено руското правителство. И ще продължат да го правят, докато не се сблъскат с последствията, както във всички войни, водени от САЩ след Втората световна война.

Увличайки се от стратегията, САЩ встъпват във войни, чийто край не може да бъде предсказан, като всеки път собствените вътрешнополитически възможности биват напълно игнорирани. На ниво благоразумие Барак Обама е реалист, но виждането му за света е по-скоро идеологическо, отколкото стратегическо“.