Посланикът на Русия в България Елеонора Митрофанова даде ексклузивно интервю за издателя на ПИК Недялко Недялков след скандала със сваленото й интервю за БНР и водещия Петър Волгин.

Ето пълния текст на разговора.

– Намираме се в руското посолство при Нейно превъзходителство Елеонора Митрофанова. Благодаря ви, г-жо посланик, че се съгласихте на това интервю, което се случва в особено невротичен момент. Тук сме, защото агенция ПИК е свободна медия, в която няма никаква цензура. В ПИК всеки говори свободно, няма рестрикции, няма намеса на политици. Изповядваме убеждението, че свободата на словото е свещена, трябва да се чуе всяка гледна точка, а цензурата спрямо посланик на която и да е държава, особено на една велика сила, граничи с безумието и фашизма.

В момента цяла България очаква какво има да ни каже посланик Митрофанова и ние й предоставяме тази възможност, както бихме го направили с всеки друг посланик, гражданин, политик…

Г-жа Митрофанова стана обект на цензура преди дни, когато БНР безпрецедентно свали нейното интервю с водещия Петър Волгин.

Кой се уплаши от това интервю, Ваше Превъзходителство?

– Предполагам, че това не е страх, а съзнателно действие, което отразява стремежа за лидерство в антируския мейнстрйм. Знаете ли, колкото повече се налага строга цензура, толкова повече се търси алтернативно мнение. Затова е тази реклама. Защото това, което направиха, е реклама.

– Как приемате факта, че в държава от Европейския Съюз бе цензурирано интервю на посланик. Това не е ли парадокс, какво общо има със свободата на словото?

– Парадокс е, да, но знаете ли, за каква свобода на средствата за масова информация можем изобщо да говорим, къде я видяхте? Нея отдавна я няма.

Много добре помня как през 1999 г., по време на бомбардировките над Югославия, един американски журналист от NBC каза в ефир: това не е война, ние страхливо бомбардираме мирното население от височина 15 хиляди фута. На следващия ден неговото предаване бе спряно.

Сега в САЩ и Европа властва диктатура с либерална насоченост и всички предавания и журналисти, които имат различна гледна точка, вече не работят в големи медийни компании. Вземете яркия пример с Тъкър Карлсън, когото уволниха от Фокс нюз заради различна гледна точка. Също така Сиймор Хърш, който е носител на какви ли не журналистически награди. Той не работи в големи медии, а има свой интернет канал.

Т.е., бих казала, че има своеобразен култ те да бъдат забравени.

Помните, че Джоан Роулинг, авторката на „Хари Потър”, се изправи срещу ранното сексуално възпитание и смяната на пола на децата, срещу джендърите. Заради това Холивуд  прекрати договора си с нея и до ден-днешен й оказват чудовищен натиск. Затова, към днешна дата, може да се каже, че свободата на словото е просто фраза,  фигура на речта, по същество лишена от истинската си същност.

– Според водещия от БНР Петър Волгин интервюто е било свалено след намесата на лидера на ДПС Делян Пеевски, санкциониран от американския закон „Магнитски“. Познавате ли г-н Пеевски, какво той би могъл да има против вас, смятате ли, че неговата намеса е опит да се откупи от „Магнитски“?

– Не познавам лично Делян Пеевски. Виждала съм го само по телевизията. Не знам какво има той срещу мен или срещу Русия.

Но аз разглеждам това през призмата на общата тенденция, през желанието на политиците да бъдат в авангарда на европейския мейнстрийм, да забраняват Русия. Дали това ще му помогне да излезе от акта „Магнитски”? Не съм сигурна, защото актът Магнитски е за съвсем друго нещо. Мисля, че тези старания са безполезни.

– Уви, националните медии в България се показаха като несвободни, но свободни ли са в Русия? Какво ще кажете за цензурата у вас? Възможно ли е да се критикува управлението на Путин в руските медии?

– Мога да кажа, че, да, днес не се чуват особено критики към Путин. Редица медии, които се явяват чуждестранни агенти, вече практически не работят в Русия. Но да кажеш, че техните сайтове са забранени в Русия, не е съвсем точно.

Ако говорим за политически предавания, за политически токшоута, по принцип там винаги присъстват две алтернативни гледни точки. Не казвам, че някой открито критикува Путин, но са критикувани действия на правителството, изявления на различни личности. Ние водим военна операция и, разбира се, има някакви ограничения. Разбира се, има и такива, които са обявени за нежелани, особено такива, които открито критикуват армията, открито критикуват Русия и призовават към разпад на Русия. Това са откровени врагове и те не присъстват в нашето пространство.

Но да, не може да се каже, че свободата на словото, в пълното разбиране на думата свобода, и че всеки може да говори каквото си иска. Навярно, това не е възможно в нито една държава. Не мога да кажа, че у нас свободата на словото е напълно блокирана, не.

– С какви чувства проследихте методичния демонтаж на фигурите от Паметника на Съветската армия? Приемате ли този акт като враждебен към Русия? Ще се отрази ли на междустранните ни отношения?

– Бих казала така – тази величествена скулптурна композиция е издигната в знак на победата над нацизма през 1945 г. Това не е паметник на руския войник, а е за победата над нацизма. Тази скулптура е създадена от най-добрите български скулптори и архитекти под ръководството на Иван Фунев и Любомир Далчев. Този паметник е построен основно с народни пари и аз бих казала, че той е на първо място за тези смели българи, които са се борили срещу фашизма. И всички тези 5 години на войната, когато България е била на страната на Германия, и след войната.

Сега гледаме как варварски режат на парчета това забележително произведение на изкуството. Много е тежко. А то не е монтирано на парчета, а в цялост.

Освен това, когато казват, че фигурите на паметника имат сериозни дефекти, това е, меко казано, умишлена лъжа, тъй като фигурите са изработени от бронз с великолепна патина. Там дори няма никаква зеленина. И по дефиниция просто не може да има сериозни пукнатини. Следователно това не е демонтаж на паметника, по мое мнение, а неговото унищожаване.

Освен това е съмнителна и юридическата страна на въпроса. Да не говорим, че Русия и България имат договор за съхранение на паметниците на общата история, в съответствие с който, преди да се извършат каквито и да било действия, трябва да се проведат консултации. Посолството изпрати такава нота в министерството на външните работи на България, но така и не получихме отговор.

Да, разбираемо е, че животът не стои на място. Градоустроителният план на София може да предвижда нещо за изграждане в центъра, но това можеше да бъде съгласувано. Например – преместването му на друго място, не го изключвам.

Принципно смятам, че се води война с миналото.

– Приемате ли махането на паметника като враждебен акт от българска страна?

– Смятам, че на първо място е враждебен акт по отношение на историята на България, защото това е ваш паметник за вашата история.

Това е разрушителен процес, който води до още по-голямо разделение в обществото. По същество, вандализмът, на който ние днес станахме свидетели, е пик на духовна деградация и интелектуално падение. Не можеш да промениш историята, а от нея трябва да се учиш да живееш. Дори и тя да не ти харесва. Всичко това предизвиква голямо съжаление.

Това ще накара много хора в Русия да преосмислят своето отношение към България, защото, обърнете внимание, у нас няма никъде неприязнено отношение към България. Не сме споменавали България въобще. Но много хора сега гледат със съжаление на случващото се.

– Имате ли усещането, че в България русофобията е тъждествена с неонацизма?

– Бих била много внимателна с това определение, защото русофобията, като всяка фобия, е идеология. Аз даже бих казала още по-конкретно – че това е една от формите на съвременния неонацизъм, който се изразява в дискриминацията на руските граждани по етнически, национален, езиков, религиозен и други признаци.

Тук може да се каже, че днес това присъства в Украйна, в прибалтийските страни. Там има русофобия, като идеология и като неонацизъм.

За България не бих казала такова нещо, защото тук няма никаква дискриминация по език, религия или националност. Българският народ като цяло се отнася добре към Русия и към руснаците.

Просто днес има твърда диктатура на евроатлантическото малцинство, което се опитва да изтрие историческата памет и да наложи либерални ценности, които мнозинството от българския народ не приема.

– Според българския премиер Николай Денков: „Трябва да внимаваме с Русия!“. И още според Денков: „Трябва да се приготвим за момента, когато Русия ще ни застраши“.

Правителството твърди, че Русия има имперски амбиции към държави от Европейския Съюз, визирайки България. Така ли е? Има ли някакви териториални или геополитически претенции Русия към България?

– Наративът, че Русия има имперски амбиции по отношение на страните от Евросъюза, тръгва от украинците. Те родиха тази идея. Те искат да убедят европейците, че Украйна воюва за Европа, към която уж претендира Русия.

Всичко това са абсолютни измислици. Напомням, че Украйна вече почти 10 години води война с народа на Донбас. Това е ключово. През март – април миналата година бяха отхвърлени Минските споразумения и сега Донбас, в съответствие с референдума, проведен там, е руска територия. И ние освобождаваме собствената си територия. Русия не претендира за никаква друга територия. Голяма част от Сибир още не сме усвоили.

Това, разбира се, е измислица и е наратив, който се опитва да консолидира европейците, убеждавайки ги, че Русия е голяма заплаха за тях. Не, разбира се.

– Тоест, Русия не се готви да напада България, няма да сме „втора спирка“ на руската агресия след Украйна?

– Моля ви.

– Това внушение ли е?

– Да, това е внушение

– Можете ли да дадете гаранция на българските майки, на българските семейства?

– Никакви гаранции не мога да дам, но като човек, който е отдавна в руската политика, ви казвам, че това е пълна измислица.

– И Русия няма никакви геополитически или териториални претенции към България?

– Не, разбира се, че не.

– Допускате ли все пак, че има „червена линия“, след която Русия би могла да предприеме враждебни действия срещу България? Какво няма да понесе руската държава?

– Трудно ми е да кажа. Ние казваме и обявяваме нещо за  „червена линия”, но това е просто приета фразеология. Когато говорят, че някой ще победи Русия, казват, че Украйна настъпва и утре ще победи на бойното поле… Вижте, ние сме огромна атомна държава. Кой може да ни победи на бойното поле? Това е необходимо да се разбере, че не трябва да се стига дотам, че да се поставя човечеството пред атомна война.

Така че тези разсъждения, че утре някой може да победи Русия на бойното поле…но, кой може да я победи Русия? На кое поле може да бъде победена Русия? Даже не съм готова да разсъждавам за тази червена линия.

– Светът очаква с напрежение края на войната в Украйна. Какво трябва да се случи, за да спре тъй наречената от вас „специална военна операция“? Кога според вас е реалистично да се случи това?

– Да кажем така – Русия никога не се е отказвала от политиката на дипломатическото решение на украинската криза, което многократно сме заявявали.

Но трябва да напомня, че украинското ръководство през февруари – март 2022 г. поиска преговори и ние веднага приехме, договорихме се как да урегулираме ситуацията на основата на предложенията, забележете, на Киев, които решаваха две главни задачи – Украйна да не влиза в НАТО и да се прекратят бойните действия срещу Донбас.

Разбрахме се. Договорът беше парафиран и готов за подписване. След това в Киев спешно пристигна Борис Джонсън и всички съгласия бяха откровено сринати. И украинците бяха заставени да продължат тази война. За това откровено говори в свое интервю лидерът на фракцията „Слуга на народа” във Върховната Рада на Украйна Давид Арахамия, който през 2022 г. участваше в тези преговори.

Оказва се, че Русия въобще не е имала „империалистически завоевателни планове“, не се е стремила да унищожи Украйна, нейната държавност и нейния народ, не се води от национализъм или от някаква ненавист, а строго е следвала целите, които е декларирала: неутрална и демилитаризирана Украйна.

Още повече, че това не са никакви капризи или очевидно завишени желания на Русия, а само тези точки, които са записани в Декларацията за държавния суверенитет на Украйна, където се посочва, че тя „тържествено провъзгласява своите намерения в бъдеще да стане постоянно неутрална държава, която не участва във военни блокове“.

Напомням, че през 2022 година в Украйна беше приет закон, забраняващ каквито и да е преговори с Руската Федерация.

Днес ние не виждаме никакви реални сигнали нито от страна на Киев, нито от страна на онези, на които той се подчинява, на Запада, за готовност да се започне преговорен процес. Продължават да звучат призиви за поражение на Русия на бойното поле. Не може да се говори за стремеж на европейците да намерят мирно решение в подобни условия.

А тези експертни мнения, които звучат и в САЩ, и в Европа, кой ги слуша? Никой.

– Нещо особено важно за нас – Русия ще настоява ли в рамките на предстоящи преговори да се изпълни условието, което президентът Путин постави преди началото на конфликта в Украйна – а именно НАТО да се върне в границите си отпреди 1997 година?

– Сега е трудно да се говори за това, но това, което можем да кажем с висока степен на увереност е, че неутралният статут на Украйна ще бъде едно от ключовите, ако не най-важното, условия на тези преговори. А за 1997 г. – това, разбира се, е желан вариант, но ще видим как ще се развият събитията.

– Говоря за ситуацията отпреди приемането на Източна Еврора в НАТО…

– Разбирам за какво говорите, но за това просто е невъзможно да се говори в момента.

– Как Русия гледа на закона, който Конгресът на САЩ прие и в който Черно море се разглежда като зона на изключителни интереси на САЩ – нещо като техни териториални води?

– Бих казала, че това е потвърждение за стремежите на САЩ за хегемония и пълно неуважение на международното право, а именно Конвенцията на ООН за морското право от 1982 година, в което за полузатворените морета, към които се отнася и Черно море, приоритетна роля имат приморските държави. Много дейности в Черно море, в това число и проливите, се регулират от международните споразумения и конвенцията. Така че провъзгласяването от Конгреса на тази зона за територия на изключителния интерес на САЩ е пълното незачитане на международното право.

– Темата с „Лукойл“ е болезнена за българското общество. Справедлива ли е кампанията срещу руската компания, както и твърденията, че не си плаща данъците у нас и се обогатява от монополно положение? Защо „Лукойл“ се оттегля от българския пазар, имате ли информация за политически натиск от страна на правителството или партии от управляващата коалиция? Знаете ли доколко са напреднали преговорите за продажба?

– В прес-релийза на Лукойл е казано ясно и прозрачно, че в отговор на дискриминационни закони и други несправедливи политически решения по отношение на нефтопреработвателния завод в Бургас Лукойл ще преразгледа стратегията на бизнеса си в България и сред възможните опции е продажбата на активите. Както виждате, това не е решение – продажбата. Това е само една от опциите.

Както справедливо отбелязват от Лукойл, който, подчертавам, не се намира под санкциите на ЕС и САЩ, преднамерено раздутия скандал около Нефтозавода в Бургас нанася по същество щети върху инвестиционния климат в България и имиджа на страната в очите на световния бизнес. Да не говорим за приходите в държавния бюджет.

Решенията за Нефтозавода в Бургас нямат отношение нито към цивилизованото регулиране на едрия бизнес, нито към увеличението на приходната част на бюджета на България. Претенциите към завода са изкуствено раздухана политическа буря.

Възможно е някой да е решил, че сега евтино може да купи този завод. Но това няма да стане. „Лукойл” е високотехнологична, транснационална, вертикално интегрирана и много добре структурирана компания. Компанията-майка на българския завод се намира в Швейцария. Вие смятате ли, че там няма достатъчно добри юристи, които да уредят това?

Затова няма да има лек развод, ако се стигне до там. Освен това сега е трудно да се каже каквото и да било, защото продажбата на завода е само една от опциите. Ще поживеем, ще видим как ще стане всичко.

– Т.е. говорим за опция, не е сигурна продажба. Може и да няма такава ли?

– Да.

– Истина ли е, че Русия се възползва и обогатява от дерогацията на руския газ у нас, както твърдят управляващите?

– На първо място искам да обясня, че в тази вертикално интегрирана компания доходите от дейността получава швейцарската компания

Никаква Русия не получава доходи от дейността на завода. Затова, да говорим, че Русия получава някаква изгода – не, това е скрито обоснование за избързани действия, които ще доведат до сложни ситуации в България

– И дерогацията у нас не финансира военните действия на Русия в Украйна?

– За какво говорите?! Има вертикална интегрираност. Доходите отиват в Швейцария.

– Как приемате факта, че пред входа на Столична община е поставено украинското знаме?

– Ако Столична община чувства Украйна като част от своята идентичност, нека виси. Какво мога да кажа аз…

– До каква степен предстоящите избори в Русия и САЩ ще повлияят на ескалацията или деескалацията на напрежението между великите сили? Кой е предпочитаният за Русия американски президент – Доналд Тръмп ли?

– Никога не оценяваме ръководствата на другите страни от гледна точка на тяхната изгода или полза за Русия, въпреки че може би би било правилно така да се оценява.  Готови сме да развиваме партньорство с всички, но на принципа на справедливостта и равенството на държавите. Основната полза от изборите в САЩ трябва да извлекат най-напред самите американци, които едва ли са заинтересовани от безконтролното харчене на пари за Украйна.

Колкото по-бързо се спре с безумното напомпване с оръжия на киевския режим, толкова по-бързо ще приключи конфликта. Полза от това ще има, на първо място, народът на Украйна.

pik.bg