Номинацията на Цецка Цачева за кандидат-президент на ГЕРБ със сигурност е една от големите изненади на 2016 година. Сензацията бе почти толкова голяма, колкото факта, че певецът Миро се е оженил и булката е била жена.

Вярно е, слухове за нея (номинацията, не сватбата) пълзяха из медиите поне четири месеца по-рано, но никой не вярваше сериозно, че Бойко Борисов ще направи такъв ход. Журналистите бяха опиянени от рейтинговата аура на Фандъкова, от рекламния блясък на Димитър Николов, от експертното алабалене на Томислав Дончев и Цачева бе коментирана единствено като някаква върховна екзотика, като последното зайче в ръката на основния фокусник на ГЕРБ.

В продължение на два месеца ГЕРБ вдигаха димна завеса около своя потенциален кандидат. Мнозина виждаха в това някакъв опит за умишлено нагнетяване на напрежението, маркетингова рекламна стратегия за поддържане на интереса към бъдещата кандидатура. Единствено от време на време Бойко Борисов и Цветан Цветанов съвсем контролирано изпускаха информация, което още повече засилваше подозрението за някакъв план. Днес обаче, когато името вече е ясно, а кампанията кипи като вещерска отвара, можем да се върнем назад, за да видим, че ГЕРБ всъщност съвсем сериозно са били оплетени в различни концепции за президенството.

„Кандидатурата трябва да е тясно свързана с партията, но все пак ще си остане надпартиен, ако заеме поста президент“, обяви Цветан Цветанов още на 4 юли. Вероятно точно тогава е изплувал профилът на Цецка Цачева, която идеално се вписва в първата част на условието. Ако ГЕРБ имат верен и последователен войник – това е именно тя. Разбира се, подобна характеристика може да бъде разгледана и като негатив, но ако изборите се окажат битка на твърди ядра, тогава Цачева ще бъде залог на сигурно.

Няколко седмици по-късно обаче и Бойко Борисов се появи на медийния хоризонт. На 22 юли премиерът гръмко обяви: „В сегашната ситуация преразглеждам фигурата на кандидата за президент – той трябва да е обединител“.  Малко по-късно, на 12 август, Борисов продължи темата с признанието, че партията е имала двама прекрасни кандидати за президент, които той е свалил от дневен ред, защото, според него, в стресова ситуация нямало да могат да тропнат по масата. „Той (нашият кандидат)“, размечта се тогава Бойко, „трябва да е и политик, и експерт, и с характер, да го познават хората и да има рефлекс в ситуацията“.

Припомняме тези подхвърлени реплики, за да видим дали може да открием политическата логика на ГЕРБ, за да стигнат до решението Цецка Цачева да е тяхното лице за „Дондуков“ 2. Това е най-малко бляскавата кандидатура, но пък можем да предположим, че ГЕРБ чрез нея решават и други свои политически задачи. Заради това в този текст ще се опитаме да опишем обективно плюсовете и минусите на Цачева като кандидат, защото такъв анализ отсъства от медийното пространство. България много често, в дни на избори, се държи като разстроена домакиня, която е изтървала серия на „Малката булка“ и заради това политиката у нас се случва като фейсбук-истерия, но рядко като премислено светоусещане и стратегическа визия.

Фандъкова щеше да е перфектен кандидат на ГЕРБ, но тя никога не е била политик в чистия смисъл на тази дума. Фандъкова е набор от градостроителни клишета, професионален давач на мнение за това как трябва да се копае метрото, но едва ли някой може да си я представи като автор на политически идеи.

Димитър Николов може и да е топ-любимец за бургазлии, но голямата въпросителна пред него е какво говори името му на един жител на Видин, например. Той няма грам национален мащаб, което не е обида, а трезва преценка на реалността. Томислав Дончев пък може ефектно да смени хапчетата за сън на човек, който страда от инсомния.

ГЕРБ са се нуждаели от черноработник. От човек, който прави, струва, но в крайна сметка върши работата. И именно тук Цецка Цачева печели с много обиколки състезанието. Тя няма медиен блясък, но пък има партийна подкрепа и национален обхват като политик. Вероятно в щаба на ГЕРБ съвсем умишлено са търсили и нейната обикновена визия. Тя не е за подценяване. Политиката е игра на средни стойности. Избирателят трябва да може да се съпреживее като своя избраник. И заради това видът на Цачева идеално отговаря на колективното несъзнавано на народа. В което няма нищо лошо като стратегия, само че е висш пилотаж за изпълнение. Именно поради тази причина е била търсена жена. Нали Бойко Борисов така рекламира своя кандидат – „майката на нацията“. Фраза, която предизвика цяла вълна от вицове, но пък управляваща партия трудно може да си позволи революционни образи, защото ще изглежда карикатурно.

И така Цецка Цачева се озова в ролята на майка. Това е концептуален образ.

ГЕРБ държат цялата власт в страната и им е трудно да градят кампания на промяната. Те за първи път са в ситуация, в която ГЕРБ е статуквото. А статуквото принципно е мразено в червата. Заради това то може единствено да предложи уют. Да върви в посока на смекчаване на трудностите, да играе на тънката емоционална нишка на българина, който вярва в семейството като последната неразрушена от прехода институция на неговия обикновен живот. Дали това ще сработи, могат да покажат единствено изборите. Защото Цецка Цачева прилича на обикновена българка, но трудно ще се впише докрай в майчиния образ. Майката е символен образ на доброто, а Цачева трябва да играе едновременно правоверна партийка и майка на нацията. Това са несъвместими роли.

И първата пукнатина се появи. Става дума за изцепката на Цачева по време на дебата с Радев, когато тя, като върховна защита за себе си, цитира прословутия лаф, че който на 20 години не е социалист няма сърце, но който на 40 години продължава да е социалист, значи няма мозък. Дори приписа тази мисъл на Бърнард Шоу. Не, не е на Шоу. Това е крилат лаф без конкретно авторство. Бърнард Шоу обаче няма как да го е произнесъл, защото той до края на съзнателния си живот остава социалист, тоест причислява се към групата на безмозъчните. Произнесенето от Цачева е остра конфронтационна реплика и това напуква нейния майчински образ. Тоест ГЕРБ заложиха на премислена стратегия, която обаче е много сложна за изпълнение.

От друга страна обаче, с Цачева те решават една стратегическа задача – максимално да се разграничат от реформаторите. Цачева е като камък между зъбите за снобската десница. Реформаторският блок няма как да я смели като кандидат. Тя е твърде народна за изтънчените черва на костовистите и реститутките. Членството й в БКП пък представлява неразрешима морална дилема за градските сноби. Мнозина от тях са деца на хардноменклатурата от едно време, но отрицанието на миналото е основното им кредо, защото е единствената им политическа легитимация. В този смисъл Цачева и Трайков, двамата единствени кандидати, които са се обявили за десни, са стратегически противопоставени. Битката между тях е битка за окончателно превземане на дясното пространство. А това е задача, която отива отвъд спечелването или загубата на вота. Защото дори и ГЕРБ да не се представят добре, те са организирали окончателното давене на реформаторите.

Ако имаме това наум, то политическото нагнетяване на напрежение, което миналата седмица Борисов направи, всъщност беше част от предизборната кампания. Той нарита публично реформаторите, защото ГЕРБ със сигурност искат да ги изтикат от политическата сцена. Народняшката десница демонстрира мускули, а снобската успя да излъчи единствено…Трайчо.

С други думи, лека форма на илюзия е това, че ГЕРБ номинират Цецка Цачева, защото искат да загубят. ГЕРБ щяха да имат същите проблеми със свой произволен кандидат. Просто българската реалност трудно търпи концентрацията на власт и поради тази причина управляващите се люлеят като кораб по време на наближаваща буря.

В крайна сметка проблемът на ГЕРБ не е Цачева. Това е лидерска партия и е ясно, че избирателите няма да гласуват за отношението си към нея. Дано Бойко Борисов да съзнава, че изборите всъщност ще са вот към него. Защото майката е символ на добротата, но в ситуация на криза детето е склонно да се зъби на бащата.

И това няма как да се промени.