На тези избори пак ще замирише на цигания. Невъзможно е да се окупира местната власт без вота на махалите. Мургавият електорат решава изборния резултат. Гласоподавателите с естествен загар на кожата са най-активните. Няма сила, която да прекърши гражданския им дълг. Само срещу няколко лева, порция кебапчета и една бира пускат свещената бюлетина на онзи, който черпи. Сега тарторите са ги обучили да гласуват и с машини.

Първи използва този ентусиазъм забравеният днес Никола Сукнаров. „Дарби големи няма, нито красноречие – портретува го един съвременник. – При все това води тълпите. Качества на демагог за времето големи. Едър, снажен, красив мъжага. Широко, хубаво лице, обрасло с кестенява брада. Всякога засмян, приветлив, ласкав. Добряк, услужлив, внимателен, разположен към всекиго. Никаква гордост. Леснодостъпен дори и за циганите. Беше научил от езика им няколко думи, с тях ги командва на изборите.“

През 1883 г. махалата издига Сукнаров за столичен кмет. После е министър на вътрешните дела в правителството на Петко Каравелов. Влиза обаче в конфликт с премиера, защото не може да оцени родолюбието на неговия електорат. Нещо повече, през 1901 г. Каравелов иска отнемане на ромското избирателно право. Среща сериозен отпор в парламента.

„Аз, господа народни представители – пледира селският трибун Янко Забунов, – действително съглеждам, че с отнемането избирателните права на циганите ние посягаме върху конституцията. Аз признавам, че циганите са играли в изборите жалка роля; признавам тоже, че много пъти се е злоупотребявало с тях, но ще признаете, господа, че каквито и да бъдат, те носят тегоби (данъци) в държавата, плащат пътна повинност и би било несправедливо да се лишават от избирателно право.“

Писателят Тодор Влайков също опонира:

„Не са само циганите, с гласовете на които се е експлоатирало – сочи той. – В такива случаи цели маси избиратели се повличат като стадо и циганите вървят по общото течение. Аз бях свидетел как циганите от едно село отидоха с масата селяни от това село и гласуваха за един кандидат, а циганите от друго село с масата от това село, и гласуваха за друга листа. Така щото, не е имало случай – поне аз не съм видял – циганите да имат непременно желание да гласуват против правителството или за правителството, а вървят с общото течение.“

Дебатът продължава няколко часа. Накрая на трибуната се качва Петко Каравелов. „Още няколко думи ще кажа за осветление – вдига показалец първият държавен мъж. – Ако американският народ не допуща нито един китаец да се засели в Съединените щати, то аз мисля, че желателно е да не се допущат и у нас циганите чергари да се преселват в България. Нямаме нужда от избиратели на една ниско културна нация.“

Американският челен опит убеждава аудиторията. Залата приема да са без право на вот циганите нехристияни, както и всички ония, които нямат установено местожителство. Законът е гласуван на трето четене на 31 май 1901 г. От 96 души кворум 90 вдигат ръка „за“ и само 6 „против“ очевадната дискриминация.

Гордото циганско племе не може да преглътне позора. Ромите едвам изтрайват до 1905 г., когато свикват конгрес. Високият форум се събира на 19 декември в столичния локал „Сан Стефано“. Първо пристигат делегатите от Хасково, Кюстендил, Плевен и Бяла Слатина. После идват и останалите.

Групира се циганският цвят на цяла България

В 2 и 30 подир пладне на трибуната излиза мухтарят на софийските роми Арамадан Алиов. Тъмен, едър, с шарена чалма на главата, широк пояс и гайтанлия сетре, той се обръща към присъстващите: „Аллах ярдъм еуън! Добре дошли!“

След него говорят Али Билялов и пловдивският делегат Али Мутишев, който започва с „Яшъсън княз Фердинанд! Да живей княз Фердинанд!“ Сетне се изправя адвокатът Марко Марков. Той предлага шестчленно бюро плюс касиер и деловодител. Избрани са единодушно. Себе си Марков не издига за председател, постът се подразбира.

Циганите, подхваща юристът, са или арийско племе от Индия, или са копти, тоест египтяни. Дошли са на Балканския полуостров в 870 година по времето на император Никифор Византийски. Като министър-председател през 1901 г. Петко Каравелов ги обявява за „нисша раса“ и им отнема избирателните права.

„Произхождението на Петко Каравелов е от каракачаните – циганин е!“, отсича авторитетно Марков. Васил Д. Стоянов, един от основателите на Българското книжовно дружество (БАН), също е с циганско потекло, твърди ораторът.

Стенографските записки са съхранили финала на речта: „Ами ако се изселят, да кажем, циганите, кой ще калайдисва тенджурите по селата? Кой ще ни прави хамалък в столицата? (Гласове: Вярно-о-о.) Циганите, господа, са производителен народ и ние сме длъжни да им възстановим отнетите им права… (Ръкопляскания.)“

Конгресът избира две делегации

Едната за среща с княза, другата за връзка с председателя на Народното събрание. Не сме нисша раса, настояват ромите. Избирателният закон трябва да бъде поправен!

Сред гостите на форума е кореспондентът на лондонския „Таймс“ Джеймс Баучер. Той бомбардира редакцията с дописки за събитието. Марко Марков показва на делегатите един брой и им превежда думата Gipsy. Ромите хукват към хотел „България“ да благодарят на Баучер. Него го няма и заръчват на портиера да му предаде много здраве.

Албърт Сониксен, кореспондент на нюйоркския „Ивнинг пост“, също проявява жив интерес. Дори моли Марков да го разведе из новата циганска махала. Иска да се потопи в автентичната атмосфера, за да я предаде отвъд Океана, където точно по това време отново нашумява китайският въпрос.

Светът чува гласа на българските роми, но у нас остават неразбрани. „Е, стига, развоня се кафенето от свинщина и цигания!“, извикал посетител на елитното заведение „Панах“. Протестът е документиран от народния поет Иван Вазов.

Сега пак ще замирише на цигания. Един приятен аромат, който гали обонянието на кандидатите за власт.

Росен Тахов, trud.bg