Един въпрос тормози българите от векове – откъде идваме. Ако прочетете последния доклад на ЦРУ обаче и не сте особено запознати с историята на българите, то вие несъмнено ще бъде убедени, че българите имат тюркски произход.

Теория, която малко съвременни светила на историческата наука у нас и в чужбина признават, днес съвсем убедено се представя за самата истина, и то не къде да е, а в доклад на подобна авторитетна институция. Според ЦРУ очевидно прабългарите на Хан Аспарух са с тюркски произход и идват от Централна Азия, за да се слеят с местните славянски племена.

Любопитно, дали при това заключение авторите са взели предвид, че византийците наричат българите хуни, кутригури и утигури, което е доказано според хунската теория за произход на българите, а дали са разгледали връзката между българските омоними с иранските имена, доказана от Иранската теория. Само ще маркираме, че последната ни причислява към северните арийски народи, което, естествено, няма как да срещнете в доклади на ЦРУ.

Като отразява в пет изречения история на повече от 1300 години – преселването на прабългарите до влизането на страната в ЕС, разузнаването на САЩ обобщава, че 76,9% от населението у нас е етнически българско, 8% са турци и 4,4% роми.

ЦРУ също така оспорва данните на НСИ, според които българският народ наброява около 7,3 милиона души. По данни на американското разузнаване популацията на българите дори не стига и 7 млн. души, а е 6 924 716 души. Най-голямо население в тази класация има Китай – 1 355 692 576 души, следван от Индия с население 1 236 344 631. Трети е Евросъюзът, чийто граждани наброяват 511 434 812, а после са САЩ, където живеят 318 892 103 души.

Какво още отчита докладът? У нас живеят близо 60% православни, 7,8% мюсюлмани, както и католици, протестанти, поддръжници на Арменската апостолическа църква и евреи.

Общата средна възраст е 42,6 години – 40,3 за мъжете и 44,8 за жените. Отрицателният демографски прираст е 0,83%, което ни смъква на 229-о място от 233 страни. Съотношенията раждания към смъртност никак не са оптимистични. 8,92/1000 новородени при смъртност 14,3/1000. В това отношение пак сме на дъното – на 210-о място от 224 страни.

Според данните в периода 2004-2008 година България е имала среден годишен ръст от 6%. Този растеж е бил задвижен от голямото банково кредитиране, повишено потребление и преки чуждестранни инвестиции.

„Последователно българските правителства показаха воля за икономически реформи и отговорно фискално планиране, но глобалната криза рязко намали вътрешното търсене, износа, притока на капитали, както и промишленото производство.

БВП се сви с 5,5% през 2009 година и оттогава се възстановява с бавни темпове. Въпреки, че е осигурена добра среда за инвестиции, ниски данъци върху доходите и печалбата, предизвикателствата пред страната остават значителни. Корупцията в публичната администрация, отслабеното правосъдие и наличието на организирана престъпност продължават да влошават инвестиционния климат и икономическите перспективи на страната“, се казва в доклада.

Според данните от 2013 година БВП на България е 104, 6 млрд. долара по отношение на паритета на покупателната способност. Това ни нарежда на 74-о място от 229 страни, като преди нас са страни като Шри Ланка, Алжир, Бангладеш, Нигерия. Реалният БВП е 54,7 млрд. долара, а БВП на глава от населението е изчислено на 14 400 долара. Спестяванията формират са 23,5% от БВП. А самата разбивка на състава сочи: 70,4% потребление на домакинствата, 7,9% правителствени разходи, 21,3% инвестиции в основен капитал, 2,5% инвестиции в материални запаси, 69,7% експорт на стоки и услуги, -71,8 внос на стоки и услуги.

Съставът на БВП по сектори изглежда така: 6,7% селско стопанство, 30,3% промишленост, 63% услуги.

Експортът през 2013 година е бил на стойност 27,9 млрд. долара. Страната основно е изнасяла облекла, обувки, желязо и стомана, машини и оборудване, горива.

Основно България е внасяла в Германия, Турция, Италия, Румъния, Гърция и Франция.

Вносът, по данни от 2012 година, е 32.88 млрд. долара. Внасяме основно машини и оборудване, метали и руди, химикали и пластмаси, горива, минерали и суровини. Най-големите вносители са Русия, Германия, Италия, Румъния, Гърция, Турция и Испания.