Една предколедна новина от Гърция направи силно впечатление у нас. Правителството на почти фалиралата преди години южна съседка отчете за поредна година бюджетен излишък, който смята да върне на данъкоплатците под формата на „социални дивиденти“. Близо 307 хиляди бедни гръцки домакинства получиха преди Нова година по 700 евро от превишението на приходите над разходите в хазната.

Няма как да не направим аналогия с начина, по който правителството на Бойко Борисов се разпорежда с бюджетните излишъци през последните години.

За всички вече стана ясно колко порочно се пишат бюджетите на държавата – занижени и лесно изпълними приходи срещу раздути и фиктивно заложени държавни инвестиции, които така и не се изпълняват цяла година. В резултат на което още през пролетта в хазната се заформя огромен излишък, с който финансовият министър и премиерът се хвалят цяла година, внушавайки колко добре управляват публичните финанси и как икономиката цъфти. Докато дойде декември, когато с няколко правителствени постановления парите се изпаряват и бюджетът дори излиза на червено. А покрай голямото харчене в последния момент в стил „за всеки по нещо“ кабинетът прокарва спорни проекти, някои от които за милиарди, без да са предвидени в закона за държавния бюджет, т.е. без да са одобрени от Народното събрание.

По същия порочен начин законодателството е развързало ръцете на правителството безконтролно да размества както си иска разходните пера и да одобрява нови харчове за сметка на вече планирани.

Този декември правителството похарчи близо 6.5 млрд. лв. – над два пъти повече отколкото през останалите месеци на 2019 г., показва справката на финансовото министерство. Дори и покупката на американските изтребители през юли за над 2.1 млрд. лв. не е в състояние да засенчи декемврийското бюджетно пиршество. Така само за месец хазната от 1.3 млрд. лв. излишък през ноември се оказа с 1.14 млрд. лв. дефицит.

Най-крупни суми отиват за строителството на магистрала „Хемус“ и други пътни проекти – над 1.5 млрд. лв. И това нямаше да е лошо, ако не бе схемата с държавното предприятие „Автомагистрали“, засенчила безплатното саниране по харчове и непрозрачност.

Малко преди Коледа компанията получи чек от 1.38 млрд. лв. за изграждане на последните 88 км от „Хемус“, въпреки известният факт, че тя няма капацитет да строи магистрали. Месец преди това й бяха предоставени близо 450 млн. лв. за укрепване на свлачища и пропадания на републиканската пътна мрежа. По подобен начин в края на 2018 г. в държавната фирма бяха наляти други 1.35 млрд. лв. отново за „Хемус“. И тъй като „Автомагистрали“ не разполага нито с техника, нито с достатъчно работна ръка, сега по неясни правила превъзлага с договори към частни строителни фирми изпълнението на проектите. Колко от тези пари вече са усвоени и от кого, няма никаква отчетност. Кабинетът обаче ни най-малко не се притеснява да обяснява, че така се избягва досадното обжалване и бавене на строителните работи.

Кабинетът щедро развърза кесията и за проектите на общините, но защо чак в края на годината? За ремонти на улици, ВиК мрежи, ново осветление, строителство на спортни зали и прочие местните управи получиха през декември общо 200 млн. лв. Десетки милиони бяха раздадени и за ремонти на държавни болници, университети, църкви, манастири.

Покрай благовидни харчове за образование, здравеопазване и подобряване на инфраструктурата в населените места министрите си гласуват и доста спорни извънредни разходи. 

С 208 млн. лв. бе погасен заем на Национална компания „Железопътна инфраструктура“, получен преди година от финансовото министерство след изпуснато еврофинансиране за жп проекти. Все още неработещата тол-система глътна поредни 50 млн. За възнаграждения и коледни бонуси МВР получи допълнителни 34 млн. лв. И НАП получи коледен подарък – близо 30 млн. лв., за да подобри хакнатата си ИТ система. На Министерството на транспорта бяха преведени 24.5 млн. лв., за да изплати претенцията на строителите на Дунав мост 2 за непредвидени разходи след решението на Парижкия арбитраж. Без да става ясно точно за какво, на военното министерство бе даден карт бланш да направи нови до 140 млн. лв. разходи.

На последното си заседание за годината кабинетът се смили с 30 млн. лв. над безводния Перник. И си одобри 55 млн. лв. за нов правителствен самолет. Експерти предупреждават, че заделянето на пари от излишъка за разходи, които ще бъдат направени през следващи години, както е при санирането и строителството на магистрала „Хемус“ и други пътни проекти, може да изиграе лоша шега на Борисов.

Когато тези разходи наистина се направят, те може да вдигнат опасно високо бюджетния дефицит, въпреки че за тази и следващите две години бюджетите са планирани да излязат на нула. Ами ако отново се разрази глобална криза, както доста финансови пророци чертаят?

Одобряването на непредвидени в бюджета харчове у нас се случва през цялата година. С правителствени постановления реално се пренаписва законът за държавния бюджет – взет на „ръчно управление“ от премиера и от финансовия министър. Покупката на американските изтребители все пак мина през парламентарно одобрение, но само защото сделка е „мега“ и е с важен чуждестранен партньор, та не можеше да бъде прокарана като безплатното саниране и магистралите под носа на депутатите.

При толкова много решения за допълнителни разходи на различни държавни ведомства и общини е изключително трудно да се следи какво се случва с публичните финанси. Достатъчно е да си спомним как въпреки премиерските фанфари за отпуснатите през април 50 млн. лв. за повишение на заплатите на медицинските сестри, се оказа, че тихомълком два месеца по-късно сумата е редуцирана до 6 млн. лв. А колко ли средства „извънпланово“ са раздадени без солидни аргументи и на странни получатели, без никой да забележи?

Мила Кисьова, „Сега“