Спомняте ли си още за някогашния председател на ДПС и по-сетнешен основател на ДОСТ? Ако го помните, то е най-вече заради натруфения му изказ, дължащ се вероятно на търпеливо наизустяване на Речника на чуждите думи. Лютви Местан положи огромни усилия, за да покаже, че е по-добър политик от някогашния си учител Ахмед Доган. В крайна сметка обаче ДОСТ се оказа загубена кауза и днес е само бележка под линия в най-новата ни политическа история.

Имам обосновано предположение, че точно същата ще бъде съдбата и на „Републиканци за България“. Много усилия, а сигурно и много пари се изразходват, за да бъде позиционирана новата партия на Цветан Цветанов като сериозна алтернатива на ГЕРБ. Същото беше и с ДОСТ. Партията на Местан имаше за цел не просто да покаже, че е „по-доброто ДПС“. Тя трябваше да замени ДПС. Е, не се получи. Просто защото избирателите инстинктивно долавят фалша в приказката за доскорошния Втори, който изведнъж е осъзнал недостатъците на Първия и спретва нов политически проект, за да поправи грешките си.

Разбира се, Бойко Борисов е човекът, който носи основната отговорност за недостатъците на ГЕРБ. Както и за успехите, разбира се. Само че дългогодишната му дясна ръка няма как да изтрие ролята си в историята на тази партия. Като пряк заместник на Борисов, вътрешен министър, шеф на парламентарната група Цветанов носи същите негативи, които носи и доскорошният му шеф. Вярно, лидерът на „Републиканци за България“ би искал от миналото му в ГЕРБ в съзнанието на избирателите да останат само изборните победи и успешното партийно строителство. Обаче няма как хората да забравят натиска върху бизнеса, пренебрежителното отношение към политическите опоненти, чувството за безнаказаност.

Що се отнася до победите на ГЕРБ, много е спорно дали основната заслуга за тях е на Цветанов. Сигурно е едно. Хората винаги гласуват за лидера и никога за заместника. Колкото и работлив да е Вторият. И това се видя най-добре на последните местни избори. Цветанов вече го нямаше, а ГЕРБ пак спечели. Точно защото избирателите на ГЕРБ се асоциират с Борисов, а не с подчинения му. Това е и основният проблем на всеки Втори, който в един момент си въобрази, че е по-добър от началника си и може да бъде по-успешен от него. Случаят с краткотрайната самостоятелна политическа кариера на Лютфи Местан нагледно демонстрира верността на това съждение. Лидерската дейност на доскорошния Втори в ГЕРБ ще бъде поредното доказателство на този факт.

Струва ми се, че самият Цветанов знае това. Колкото и да се напъва, знае, че е невъзможно да надскочи някогашния си началник. Знае, че способността му да увлича избиратели клони към нулата. Затова е насочил усилията си в съвсем друга посока. Дълго преди създаването на самата партия Цветан Цветанов правеше всичко възможно, за да убеди нашите задокеански партньори, че е техният човек в София. Че е най-верният следовник на евроатлантическите ценности. Че за разлика от Борисов, който иска да е еднакво добре приет и във Вашингтон, и в Москва, той, Цветанов, е изтъкан абсолютно и категорично от любов единствено към САЩ. Че е основният страж на нашия геополитически избор и непоколебим борец срещу „руското влияние“. Точно върху същите клишета бе изградено и говоренето на Лютви Местан. Той и приближените му постоянно обвиняваха Ахмед

Доган, че е човек на Кремъл, и твърдяха, че за разлика от него именно те са правоверните евроатлантици. Това постоянно натякване не донесе успех на ДОСТ. Няма да помогне и на „Републиканци за България“. Първо, у нас кандидатите за любовта на Вашингтон са много и е твърде съмнително, че точно Цветанов ще грабне букета. И, второ, едва ли в настоящото ръководство на САЩ някой знае за съществуването му. Да, Цветанов вероятно има някакви контакти в средите около Хилари Клинтън и Джордж Сорос. Това стига, за да изкрънкаш някой долар, но е крайно недостатъчно, ако искаш официална Америка да заложи на теб. Така че „американската връзка“, на която толкова много разчита лидерът на „Републиканци за България“, присъства по-скоро в неговото въображение, отколкото в реалността.

По същия начин стоят нещата и с кадрите на новата партия. Според Цветан Цветанов това са „честни и достойни хора“, чието единствено желание било „да работят безкористно за благото на страната“. Действителността обаче е съвсем различна от тази фантазия. В партии като „Републиканци за България“ обикновено влизат хора, които са крайно недоволни от настоящата си политическа позиция. Говорим за пренебрегнати активисти на ГЕРБ, СДС и други по-маргинални структури. Подобно на новия партиен лидер, те също имат чувството, че са недооценени, че качествата им дълго време са били пренебрегвани и сега е ударил заветният им час, сега ще могат да покажат целия си потенциал.

Има и друг типаж. Нахъсани кариеристи от най-различни области, включително и от медийната, които не са успели да се пласират в съществуващите политически партии и виждат в „Републиканци за България“ шанса си за пробив. Такива хора вършат работа при изграждането на местните партийни структури. Обаче категорично не могат да привличат избиратели. Защото от километри им личи колко са фалшиви. И как ще се разбягат при първия изборен неуспех.

Това е основната причина, поради която вероятността новата партия на Цветан Цветанов да попадне в парламента е нулева. Това, което обаче „републиканците“ могат да направят, е да откъснат процент-два от избирателите на ГЕРБ. А тъкмо това може да попречи на управляващите да спечелят и тези избори. Това ще бъде живителен мехлем за егото на Цветанов, но за влизане в парламента е крайно недостатъчно. А в момента някогашният Втори в ГЕРБ с приказките си доста намалява шансовете за успешно изборно представяне на „Да, България“. Простете ми, ако бъркам актуалното име на любимата партия на „градската десница“. Толкова често се преименува тази структура, че не е лесно да запомниш как точно се казва в момента. Цветанов постоянно обяснява колко ги харесва, колко са си близки и каква хубава коалиция биха направили. Е, как да гласуваш за партия, която ще влезе в коалиция с дългогодишния изпълнител на поръчките на Борисов!? Що се отнася до самия Христо Иванов, той също направи доста, за да разколебае потенциалните си избиратели. В свое телевизионно участие Иванов не изключи възможността за следизборна коалиция с ГЕРБ.

Предизвика истински взрив от негодуване във фейсбук, след което дълго се обясняваше, че не „искал да каже това“. Може и да не е искал да го каже, ама почне ли един политик да се обяснява така, спукана му е работата. А всъщност лидерът на „Да, България“ просто се изпусна. И каза нещо, което всичките му фенове знаят, че ще направи, ама не искат да бъде произнасяно на глас. Въпреки всичките клетви срещу ГЕРБ партията на Христо Иванов ще се сгуши в скута тъкмо на Борисов. Защото това е единствената им възможност за влизане във властта. И те няма да я изпуснат.Така както не я изпуснаха, когато се казваха „Реформаторски блок“. Със сигурност биха взели в коалицията и Цветанов. Как да оставиш извън властовите облаги такъв правоверен евроатлантик!

Само дето „Републиканци за България“ няма да влязат в парламента. А това ще бъде и краят на поредния евроатлантически „десен“ проект. Само за сведение – на евроизборите през 2019 г. партията ДОСТ получи 7130 гласа. По-добре се представиха независимите кандидати Десислава Иванчева, Минчо Христов, Ваня Григорова. Обикновено точно по този печален начин приключват амбициите на някогашните Втори да излязат от сянката на Първите.

Петър Волгин