„Цветанов не беше наистина лоялен към Борисов – доста лоши неща направи на Борисов, главно извън България, но и на родна почва. Борисов изчака удобния момент, поднесе му го съдбата, а алчността на самия Цветанов му поднесе подаръка с апартамента, и след изборите той реши да го „удари““, подчерта политологът.
„Направи го по демонстративен и жесток начин, не заради самия Цветанов, а заради останалите. Борисов по този начин предупреждава, че който реши да си прави вътрешни съзаклятия и да се води по илюзията, че Цветанов не е приключен и представлява фактор – ще го сподели същата, че и по-тежка съдба“, обясни проф. Маринов.
Вътрешната борба в БСП се изражда в неспособност различията да бъдат превърнати в преимущество, подчерта проф. Александър Маринов.
Той допълни, че за разлика от ГЕРБ, където, по думите му, интересите са в буквалния и елементарния смисъл на думата, то при БСП инерцията е друга, при която вътрешнопартийната борба изглежда като генетична аномалия, която не може да бъде отстранена.
„Там е непрекъсната вътрешна битка заради вътрешната битка – без никакъв смисъл. Трябва да има конкуренция, разбира се. Трябва да има оспорване, в добрия смисъл на думата, на позициите на лидера, защото това би го направил по-силен, ефикасен и ефективен. Там е някакво безсмислено вътрешно самоизяждане, което не води до нищо добро. Това вече е инерция и поради тази вътрешна конфронтация част от БСП съвършено умишлено и открито сътрудничи с опонентите на социалистите“, обясни политологът.
Проф. Маринов допълни, че с годините се е наложило елементарно разбиране за протестния вот – гласуването против. За да се гласува против, трябва да има за кого да се гласува, обясни политологът и добави, че хората не припознават БСП и други партии, считащи се за опозиция, за алтернатива от гледна точка на потенциал, лица и надеждност.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране
