Цветан Цветанов не е имал законово основание да откаже 6 подслушнвания, но пък по члена от НК, по който е подведен, трябва да се докаже, че е действал с корист, т. нар. – специална цел. Нито прокуратурата е събирала данни в тази посока през всичките години на съдебната сага срещу него, нито пък предишните съдилища са намерили доказателства за такова нещо.

Така звучи в резюме, преведено по смисъл, решението на 3-членния състав на Върховния касационен съд, с което Цветан Цветанов окончателно бе оправдан.  Става въпрос за последното от 3-те дела срещу бившия вицепремиер и вътрешен министър – че 6 пъти не позволил разрешено от съда СРС спрямо ексшефа на РЗБОП-Велико Търново Орлин Тодоров.

Върховните съдии не споделят мнението на САС по части от оправдателната присъда:

Според ВКС не може да бъде споделена тезата, че независимо от липсата на правомощия за отказ да разпореди прилагането на СРС, в конкретния случай подсъдимият е действал законосъобразно, което от своя страна предопределя несъставомерност на деянието от обективна страна… В същото време констатацията, че действията на Цветанов не са неправомерни нямат законово основание. Независимо от съществуващата йерархическа структура в МВР и произтичащата от нея подчиненост на директора на СД „Оперативно-технически операции” на министъра на вътрешните работи подсъдимият Цветанов не е имал правото да изземва чужди правомощия и да отказва прилагането на специални разузнавателни средства, пишат в мотивите си от ВКС.

Чл. 288 от раздел „Престъпления срещу правосъдието“ на НК, по който бе водено делото срещу Цветанов обаче, задължително изисква специална цел. Текстът му звучи така. „Орган на властта, който пропусне да изпълни своевременно длъжностите, които му налага службата относно наказателно преследване, или по друг начин осуети такова преследване с цел да избави другиго от наказание, което му се следва по закон…“ и т.н. Т.е.- недоказването на специална цел, автоматично бламира съставомерността на деянието. Поне по този член.

Според върховните съдии нито прокуратурата в обвинителния си акт е приложила доказателства за подобен замисъл на Цветанов, нито е поискала от по-нискоинстанционните съдилища да събират такива. Въпреки това обаче – приемат върховните съдии, – долните инстанции са изследвали темата, но не са открили доказателства в тази посока. „Тук е мястото да се подчертае, че в протеста (на прокуратурата срещу оправдателната присъда, б.р.) не са изложени каквито и да било възражения срещу заключението на въззивния съд за липса на доказателства относно изискуемата от чл. 288 от НК специална цел – да бъдат избавени от наказание лицата Орлин Тодоров, Милен Иванов и Пламен Вачков” – категорични са върховните съдии. Те напомнят, че декларативното посочване, че подсъдимият действал с цел да избави тримата от наказание, не удовлетворява законовите изисквания към съдържанието на обвинителния акт.

Основна роля за оправдаването на Цветанов изиграха показанията на бившия главен секретар на МВР от негово време – Калин Георгиев. Именно той даде показания, че в разговор тет-а-тет посъветвал министъра да откаже СРС срещу Тодоров, за да не се компрометира друга разработка на МВР. Прокуратурата направи забележка, че съдът не е изследвал дали изобщо има такава разработка, както и че на досъдебното производство показанията на Георгиев в полза на шефа „са фрагментарни, а в хода на съдебното следствие стават все по-подробни и изчерпателни“.

При положение, че Цветанов и Георгиев са били категорични, че двамата са единствените участници в съобщените от тях събития и при отсъствието на данни, че те са споделили за случилото се с трети лица, съдилищата не са разполагали с процесуалната възможност да събират първични или производни гласни доказателства за изследване достоверността на твърденията им относно наличието на дискусия между тях и съдържанието на същата, постановяват върховните магистрати.

Това беше третото и последно дело срещу Цветанов – едното за безконтролното подслушване падна поради промяна на НК, а по другото – че изплатил 50 000 лв. обезщетение на същия Орлин Тодоров, бе оправдан на 3 инстанции.

Именно по делото за 6-те „не“ на 29 май 2014 г. съдия Тони Гетов от СГС постанови 4 години ефективна присъда за Цветанов, при положение че дори прокуратурата искаше едва 3 г. условно. После – на 9 февруари 2015 г., апелативният съд потвърди решението на градския. На 19 юни м.г. обаче ВКС върна казуса на САС. Бе прието, че съставът, който потвърди първоинстанционната присъда на Цветанов, е нарушил правото на справедлив процес на подсъдимия. ВКС счете, че делото не е разгледано от безпристрастен съд, по смисъла на чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека. Решението бе постановено с едно особено мнение – на съдия Жанина Начева, която не беше съгласна с изводите на мнозинството от състава. На 14 септември САС „си взе бележка“ и се произнесе с диаметрално противоположно на първото си решение – напълно оправда бившия вицепремиер. Днешното решение на ВКС е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.