Проф. Александър Маринов, политолог, в интервю за обзора на седмицата на Радио „Фокус“ „Метроном“.

Водещ: Капан или клапан са министерските оставки? След като бяха поискани от премиера и коленопреклонно дадени, са оказаха най-големият проблем в държавата. Дали с тяхното подаване не се нарушиха квотно преплетените интереси във властта или пък ни изнасят буфонада? Следва анализът на политолога проф. Александър Маринов.
Проф. Маринов, какво ни казва премиерът с исканите оставки на точно тези министри и защо ден след това неговият заместник побърза да отредактира, че те може и да не бъдат приети?
Александър Маринов: Според мен премиерът иска да минимизира щетите, политическите щети и естествено използва случая, за да се освободи от двама министри, които бяха натрупали доста негативи, и преди случая. Говоря за министъра на вътрешните работи преди всичко и министъра на транспорта. А министърът на регионалното развитие и благоустройството просто е най-пряко свързан с тази проблематика – очевидно е, че има много сериозни пропуски в политиките на министерството и в неговите агенции и просто нямаше как да му се размине. Така че Борисов отрязва възможностите това късо съединение във властта да удари пряко по него. И второ, разбира се, искаше да подскаже, вероятно, без да допусне по-нататъшния развой, че държи здраво кормилото на властта и в партията, и в правителството и той решава кога кой как ще поеме отговорността. Само че както вие казахте, тук се натъкна на много силен отпор. И аз съм напълно съгласен, че става дума за нарушение на квотни баланси, но не в смисъла на политическото представителство, а в смисъла на представителството на икономически интереси. И наистина оттук нататък нещата се развиха доста зле за Борисов. Първо, вътре в самата му партия и парламентарна група имаше директно оспорване на неговите квалификации, на неговите мотиви, ако така може да ги наречем, въпреки че нямаше сериозни мотиви за оставките. Беше поставено въобще под съмнение приемането им, с което се напомни за няколко гафа от този тип, които много тежко се отразиха и на управляващите, и на самия Борисов. Защото, вижте, няма по-голям абсурд от подадена или неприета или отхвърлена оставка.
Водещ: Някъде по света съществува ли подобен феномен?
Александър Маринов: Не, разбира се. Вижте, отговарянето, в смисъл разкандърдисването, то може да се случи, но то се случва преди официалния акт на оставката. Примерно отива министърът при министър-председателя и казва: аз смятам да си подам оставката. Министър-председателят казва: недей по такива и такива причини. Но ти да обявиш официално, още повече министър-председателят е казал, че ги е поискал, те са ги подали, доколко наистина мислят така, че носят отговорност и имат вина, това е друг въпрос. Не е възможно, оставката не е акт, който има обратен ход, обратна сила. Не е възможно, тъй като по същество това би означавало да се обяви: имаше проблем, казахме, че ще подадем оставката, обаче всъщност няма проблем и затова няма да бъде приета оставката. Това е политическо самоубийство.
Водещ: Проф. Маринов, но дали зрелищния спектакъл между патриотите в малката коалиция не дойде именно, за да замаже връщането на оставките? Тоест Борисов вече ги е поискал, ама те май някак не трябва да бъдат приети поради нарушението на крепящи баланси и затова трябваше да възникне брожение в коалицията, коалиционният съвет се събира и ето оставките няма да бъдат приети. Може ли и тази сюжетна линия да я приемем?
Александър Маринов: Може и такава логика да приемем. Между другото тук се преплитат различни сюжетни линии, както вие се изразявате. Има тук няколко според мен причини за поведението на патриотите освен силното влияние на икономически интереси. Първо, те искат да покажат и по-скоро най-вече Симеонов иска да покаже, че не е безгласна буква. Ние между другото пропускаме, че в своите изказвания и в декларацията на НФСБ Симеонов и тази партия казаха много тежки неща, много сериозни неща за това, че не се изпълнява програмата на правителството, за стила на управление, за едноличните решения на Борисов. Те искат да покажат, че не са безгласна буква, защото си дават сметка, че по-скоро ще се ходи на избори и вероятно техните избиратели няма да са щастливи от това, че са били просто едни слуги, портиери на големия коалиционен партньор. Второ, очевидно, че те са, някои от тях са притеснени, че утре по същия начин под една или друга форма може да бъде поискана оставка на човек от тяхната квота и дори на тях самите. Което също не им харесва, защото те знаят много добре, че ако ножът опре до кокала и ако Борисов трябва да спасява себе си, всеки от тях ще бъде пожертван в момента с аргументи, които ще бъдат достатъчно солидно обезпечени. Те не си правят илюзии за това, че ще се церемони някой с тях. Тоест тук искат да се създаде впечатление, че коалицията е нормална, равностойна, равноправна и т.н. Което, разбира се, не е вярно. Това донякъде се осъществява чрез разпределение на парцели, на квоти. Всеки си има своя сфера, в която си работи, върши си някакви свои работи, представлява някакви икономически интереси. Обаче големите въпроси се контролират много строго от Борисов и това е много ясно. Например когато става дума за големите средства за въоръжение. Ако Каракачанов смята, че някой ще му позволи той да взима решения, дълбоко се заблуждава.
Водещ: О, посягате на най-милото му.
Александър Маринов: Е, мило, то затова е мило, защото може да бъде жертвано, тоест не от него, разбира се. Няма как да му позволят такова нещо. И мисля, че той със своята политика, ако си прави илюзии, може да си създаде големи неприятности.
Водещ: Проф. Маринов, на кои министри оставките ще бъдат приети?
Александър Маринов: Ако говорим логично, ако говорим по силата на нормалната политическа логика, би трябвало на всички дотук посочени, а може би и на някои други, които би поискал министър-председателят. Ако се повтори историята с Делян Добрев, с Теменужка Петкова, в известна степен с министъра на социалната политика, въпреки че там имаше по-особени обстоятелства, това ще бъде един пореден автогол. Да, и освен всичко останало, освен автогол политически за ГЕРБ, това ще бъде много звучен шамар за Борисов. Защото ще означава в най-добрия случай, че той прибързано, необмислено е поискал тези три оставки.
Водещ: А възможно ли е да се направи рокада във взимането на оставки в понеделник на коалиционния съвет? Да се вземат пак три, но не на точно тези трима министри, а на някои други или на част от тези и на други нови?
Александър Маринов: Конкретният повод е свързан с тези три. Не мисля, че Борисов може да си позволи сега да неглижира, да представи за забрава трагедията край Своге. Твърд малко време е минало и твърде сериозен е проблемът. А и там бяха изнесени доста факти, включително от неправителствени организации, от експерти. Разбира се, вие сте права, като казвате, че е възможно. Всичко е възможно при ГЕРБ, въобще при този политически елит, който си играе някаква своя игра, без да се съобразява със законите на политиката, всичко е възможно. Но аз не очаквам да се получат такива стъпки. В смисъл би било много слаб ход. Не го изключвам, но бих се учудил, ако направят такава грешка. Защото ако направят такава грешка, опозицията, ако е на мястото си, и общественото мнение ще ги попилеят.
Водещ: Значи смятате, че в понеделник на коалиционния съвет ГЕРБ-Обединените патриоти премиерът Борисов няма да бъде в изолация? Или ще бъде, но няма да го разберем?
Александър Маринов: Може да има някакви вътрешни възражения, но смятам, че той няма да позволи да го бламират. А освен всичко останало колкото и други съображения и особености да тежат на тази коалиция, те си дават сметка, че все пак стожерът на коалицията е Бойко Борисов. Ако те го бламират по този начин, те режат не клона, на който седят, те режат цялото дърво, което ги храни. Така че не очаквам. Ако това се случи, значи разломните процеси в ГЕРБ са напреднали много повече, отколкото аз предполагам.
Водещ: С колко гласове говорят управляващите?
Александър Маринов: Ние даже не може да ги преброим. Това е една какафония, която не създава никакво усещане за смисъл. Защото понякога делението на някакви позиции, на някакви гласове, както се изразявате, е нормално, има някаква логика, има някакви аргументи. Но това, което е ясно, е, че Цветанов вече съвсем определено се очертава, претендира, не се притеснява да се заявява като център на власт, а защо ли не и като съперник на Борисов. Чувал съм такива версии, че ако Борисов реши да намери някакъв вариант за позиция извън България, в някоя международна организация, тогава сигурно апетитите на Цветанов и неговите претенции ще изглеждат поне на самия него съвсем резонни. Така че той се опитва да покаже, че най-малкото може би не толкова, че оспорва пряко властта на Борисов, но че той е фактор, с който трябва да се съобразяват. И ако забелязвате, почти една седмица след трагедията край Своге, когато се развиваха тези процеси, Цветанов беше абсолютно изчезнал. Той се обади на шестия и на седмия ден, и то по повод на президента и на други действия на опозицията.
Водещ: Оставките вече бяха обявени.
Александър Маринов: Той мълча и чак два или три дни, след като бяха обявени, той тогава се обади. И виждате, че сега, след като даваше с изказванията си такива противоречиви впечатления и очаквания, едва днес или по-точно вчера той каза, ще бъдат гласувани оставките, които бъдат поискани от министър-председателя. Това отлагане във времето то има своето значение. Не мисля, че Цветанов вниква в такива тънки нюанси на сериозната политика, но там когато нещо се забави, това едва ли е случайно. Това идва да покаже някакво отношение, някакво възражение, ако щете дори някаква съпротива.
Водещ: Много пъти сте го констатирали, че въпреки заявките правителството и коалицията те не работят по програмата си за управление. И досега липсва анализ за нейното изпълнение. На какъв принцип тогава се сменят министри?
Александър Маринов: Е, бушони, бушони, това е принципът на оставките в България. Вие казахте дали ще бъде клапан или капан. Такъв клапан, направен в домашни условия, в гаражна работилница, защото истинският клапан е малко по-фино съоръжение. За съжаление, ние се отклоняваме от нормалните аксиоми на истинската политика, демократичната политика. Оставките обикновено, особено когато става дума за такива случаи, където няма как да има пряка вина. Не е полагал Нанков асфалта там, нито е ходил лично той да го контролира. Но има сериозни пропуски в политиките, например нормативите и контрола за безопасност. Това вече е отговорност, политическа отговорност на министъра, че той е допуснал, не го е отстранил, не го е забелязал, не е организирал работата. Това е същността на неговата отговорност, а не някакви лични в буквалния смисъл недостатъци. Следователно една оставка е не само акт на удовлетворяване на общественото възмущение, а е много важен повод да се коригират политики. Точно това ние не забелязваме с всички тези случаи на подадени, приети или неприети оставки. Всичко се завърта около персоните, а останалото продължава по познатия начин. И затова резултатите са такива, все по-лоши и по-лоши.
Водещ: В началото на седмицата прогнозирахте пред Радио „Фокус“, че управлението на кабинета „Борисов 3“ отива към своя закономерен финал. Но часове по-късно президентът ви опроверга, задочно, разбира се, че не е време за избори. БСП пък пое септемврийски курс за предсрочни избори. Кое е разумното и кое – реалистичното?
Александър Маринов: Вижте, тук може да разделим нещата на две. Всеки в политиката, президент, опозиция, управляващи, има своя гледна точка. Тя се диктува от някакви съображения, от някакви аргументи, разбира се, от някакви интереси. Другата гледна точка, обаче, е реалният ход на процесите. Защото събитията не се случват само по логиката на една или друга част от политическия спектър или елит. Събитията имат своя логика и българските политици са най-забележителни в кавички с това, че те не могат да контролират дори в минимална степен събитията. Когато аз казвам, че управлението върви към края си, аз не твърдя, че това е плод на някаква много добре пресметната игра. Въпреки че според мен Борисов и хора около него разбират, че трябва и този път да се опитат да направят коронния си номер и да се оттеглят от властта по добър повод, преди да стане твърде късно. Тоест вече да се предяви сметката, която трябва да бъде отчетена и платена. Но дали е добре, или не е добре, вие ме провокирате в добрия смисъл на думата с думите на президента, зависи от гледната точка. Зависи от гледната точка. Разбира се, може да се каже, че днес, към днешна дата няма някаква готова, завършена, убедителна алтернатива. Но това не означава, че обществото трябва да търпи едно порочно управление. А освен че не означава, то и така не се случва. Хората не търпят, защото си правят някакви рационални сметки: а бе, сега ние тия ще ги махнем, ще ги накажем, ама кой ще дойде. Това е просто едно възмущение, когато казваш стига толкова, баста, махайте се. Понякога трябва да имаме предвид, че при демокрацията, а и не само при демокрацията, винаги има алтернатива. Проблемът е, че невинаги алтернативата е по-добра, тя може да се окаже и по-лоша. Но друга възможност винаги има. А понякога е ставало така, че сме очаквали да се променят нещата за добро, пък е ставало по-лошо, и обратното. Мисля, че второто по-рядко ни се случва. Така че какво мислят, с какви аргументи преценяват нещата политиците и личностите, и партиите, е едната страна на въпроса. Аз казвам, че управлението върви към края си, защото то не може да удържа повече, искат или не искат. Защото проблемите на обществото не се решават, а се задълбочават. Разбира се, че управлението може да остане още известно време. Но това ще означава все по-висока цена, тук не говоря за политическата цена за управляващите, а цената за обществото, защото не бива повече да се управлява България по този начин. Плащаме огромна цена, и най-вече цената е в човешки живот и човешко здраве, в недоверие към институциите, в отчаяние, в желание, който може, да се махне оттук. Това е много тежка цена. И тя, за съжаление, поне отчасти, не казвам 100 %, но в значителна степен се дължи на лошото управление.
Водещ: Увеличава ли БСП шансовете си с новаторския оригинален подход да подготвя предизборната си програма, обикаляйки България и обсъждайки рамковия документ, наречен „Визия“?
Александър Маринов: Аз съм казвал пред вас, че ще бъде голяма грешка, ако БСП разглежда този документ като предизборна програма, защото ще съсипе най-важното в идеята за неговото разработване и обсъждане с обществото. Тази програма има друг характер, а когато тя се – ако се довърши, ако се изработи в добър вид, на нейна основа вече може да се прави платформа, която засяга един много по-конкретен период, много по-конкретни обстоятелства. Тази визия би трябвало да засяга хоризонт от 30, дори може би 50 години напред. А в случая, когато правим предизборна платформа, ние говорим за следващите няколко години. Аз, да ви призная откровено, въпреки че съм опонент на управлението, просто защото управлява лошо, а не по други причини, не мога да разбера някои ходове на БСП. Наистина не мога да проумея, например, защо беше нужна тази инициатива, особено формулирана по този начин – „Да отидем при народа“. Ако става дума за обсъждане на визията, защо трябва да напускаш парламента? Парламентът се напуска – това е един краен, радикален политически акт, при особени обстоятелства в самия парламент или в управлението на държавата. Аз не изключвам, че такъв момент би могъл да дойде, да кажем при определено развитие на сагата около оставките или други проблеми на управлението. Но сега, просто така да кажеш „Ние напускаме парламента, отиваме при народа“ – не мисля, че е сериозно, не мисля, че е и достатъчно убедително. Още повече, че силната линия на поведение на БСП е точно обратната. Според мен БСП, опозицията, трябва да използва парламента, за да открои, обяви, обясни на обществото дълбоките пороци на управлението, които изискват не просто една или друга оставка, а смяна на модела му. Там трябва и затова според мен и Нинова, когато действа импулсивно, понякога допуска грешки. Ще ви дам пример. Наистина не можеш да кажеш „Вие убихте 17 души“. Това е неправилно политически, неточно е. Може да кажеш „Вашите неправилни политики и корупцията доведоха или са една от основните причини за смъртта на тези 17 и на други хора“. Виждате, това е нюанс, но в политиката нюансите са важни.
Водещ: Изкусително е, проф. Маринов – спомняте ли си: „България уби дете“. Имаме прецедент.
Александър Маринов: Разбира се, разбира се, разбира се. Точно така е. И не един, няколко прецедента има. Но тези силни думи не засилват позицията. А преди да иска, според мен, преди да иска оставки, БСП трябваше да поиска пълно изясняване на същността на причините за трагедията. Още повече, че имаше много изгодна ситуация – министрите, политическите представители, висшите държавни служители се оплетоха като патки в кълчища, взаимно се разобличаваха, разкриха, повдигнаха завесата на големи нередности и злоупотреби в тази област. Т.е. преди да поискаш оставки, извади на светло всички обстоятелства, които са важни текущо, не за да удовлетвориш моментното възмущение, а за да можеш да опровергаеш из основи порочната политика или политики и на тази основа вече ти да се подготвиш с нещо наистина различно. Но не става така. И аз честно, както ви казах, понякога не мога да проумея, какви са съображенията да се постъпва по такъв начин.
Водещ: Няма да спра да задавам един и същи въпрос от много време насам – ами къде е извънпарламентарната опозиция? Тя постоянно се оправдава ,че няма трибуна, че няма място за излаз на идеи. Е хубаво де, ама къде са тези идеи? Интернет пространството е голямо – идеите ги няма.
Александър Маринов: Точно това щях да кажа. В духа на вашата констатация, аз пък, за съжаление… защото е хубаво да има извънпарламентарна опозиция…
Водещ: Да.
Александър Маринов: За съжаление, не мога да кажа нищо ново към това, което вече съм казал. Извънпарламентарната опозиция, особено нейната традиционна дясна част, не може да се оплаче от липса на внимание в публичното пространство. Само че няма идеи, няма и достатъчно убедителни личности, няма проекти. Това си остава една ялова, капсулирана, малка група от хора, която очевидно не може да въодушеви обществото.
Водещ: Да, не може да го заплени, не може да извади такава кауза, която да грабне хората.
Александър Маринов: Не може, защото стъпва на много тясна основа. И ако забелязвате, тази основа е само „срещу“ и отрицание – на комунистите, на русофилите, на всички възможни, на управлението, на мутрите. Такива констатации, разбира се, са важни и нужни, но те не са достатъчни.
Водещ: Какво ще се случва в държавата, какво ни чака в близките седмици, месец? За по-нататък не смея да питам.
Александър Маринов: Нещата ще се разбъркват и усложняват, според мен. Не мога да намеря аргументи в полза на обратната прогноза. Нито управляващите, нито институциите могат да направят такава сериозна, радикална промяна, че да върнат държавата на място. Просто известно време ще се клатим и отвътре, и отвън, в смисъл и самите управляващи клатят лодката си, обществото е все по-недоволно, бих казал гневно. Ще се върна към нашия разговор за оставките. Хората, много голяма част от хората възприемат с отвращение и възмущение тези игрички. Поне българските политици да разберат, че едно от нещата, което буди най-малкото презрение, е, ако не си държат на думата. Казал си: оставки – оставки. Казал си: правим това, второ, трето – изпълняваш. А не непрекъснато едно такова… то не е и танго, ами някаква мешавица.
Водещ: Фокстрот, фокстрот.
Александър Маринов: Да, насам-натам е, на моменти с елементи на хаус.
Водещ: Фокстрот – това ми идва като танцувален ритъм.
Александър Маринов: Да, точно така.
Водещ: Фокстрот – лисича стъпка.
Александър Маринов: И това непрекъснато вдигане на полите – извинявам се за сравнението…
Водещ: А, да, може и кан-кан.
Александър Маринов: Но това дразни хората, възмущава ги и не бива да се подценява, не бива да се смята, че обществото е абсолютно безпомощно. Не е точно така, не е точно така.
Водещ: Да завършим тази среща с обобщението – политическият фокстрот и идейният кан-кан отвращават все повече българите.
Александър Маринов: Добре казано.