Най-смъртоносното земетресение в съвременността – станалото в Турция на 6 февруари 2023 г. с магнитуд 7.8 по Рихтер и последвано от още едно над 7 – освободените отровни вещества във въздуха може да са причинили здравна катастрофа, която да е отровила едно цяло поколение, показва разследване на агенция „Ройтерс“, което препечатваме.

Азбестът, силициевият диоксид, живакът и оловото са сред хилядите токсини, изпуснати от огромните земетресения през февруари, които отнеха живота на повече от 54 000 души в Турция и Сирия.

Ройтерс разговаря с десетина специалисти и експерти в областта на околната среда, които твърдят, че огромните количества прах, освободени от разрушените сгради, пренасят отровите в реките и растенията, в белите дробове и органите, и има риск да предизвикат сериозни здравословни проблеми за години напред. Турските власти, в лицето на Министерството на околната среда, урбанизацията и изменението на климата на Турция, Министерството на здравеопазването и Органът за управление при бедствия (AFAD), не са отговорили на молбите от журналистите за коментари на заключенията и прогнозите на експертите.

Обемът на отломките от земетресението е огромен, дори в сравнение с други големи бедствия. По оценка на ООН те са поне 10 пъти повече от последното голямо земетресение в Турция през 1999 г.

Според многобройни свидетелства на очевидци и телевизионни кадри на много места хората са се втурнали да разчистват планини от отломки и безразборно са изхвърляли съдържанието на сградите.

Някои експерти твърдят, че „вторичното бедствие“ от токсично замърсяване може да бъде дори по-тежко от самите земетресения.

„При оптимистична оценка бих казал, че 3 милиона души ще се разболеят„, казва Мехмет Шейхмус Енсари, строителен инженер и председател на турската Асоциация на експертите по демонтаж на азбест.

Провинция Хатай, най-засегнатият регион в Турция, показва мащаба на разрастващите се опасности за здравето. Тя е с население от 1,7 млн. души и част от район, известен като Плодородния полумесец. Тя е от решаващо значение за селскостопанското производство и хранителната промишленост. Според Организацията по прехрана и земеделие на ООН тя осигурява 14,5% от селскостопанския брутен вътрешен продукт (БВП) на Турция.

Усилията за обезвреждане на отпадъците са толкова хаотични, че някои местни жители организират ежеседмични протести, в които призовават за по-добра защита. През април група медици, инженери по околна среда и адвокати подадоха съдебен иск за спиране на изхвърлянето на отпадъци близо до домове, болници, места за поклонение, маслинови горички и крайбрежни влажни зони.

Те твърдят, че на поне 15 места са изхвърлени строителни отпадъци, съдържащи 85 000 токсични вещества. Местният съд все още не се е произнесъл по жалбата им.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган е изправен пред най-тежката битка за преизбиране на изборите в неделя на фона на широко разпространения гняв в района на земетресението заради липсата на достатъчна бързина на първоначалната реакция на правителството му. Ердоган съсредоточи голяма част от кампанията си върху обещанията за бързо възстановяване на разрушените райони.

В изявление на уебсайта на местната власт от 2 май се казва, че повече от 70% от отломките са преместени и властите все още активно разчистват 82 от около 500-те района на провинцията.

Енсари, председател на асоциацията на експертите по азбест, заяви пред Ройтерс, че е подала „много молби“ до властите, за да участват като доброволци за наблюдение на разрушаването на сградите и обработката на отломките, „но молбите ни остават без отговор“. Министерството на околната среда не е отговорило на искането на Ройтерс за коментар.

Според експертите вредите ще се проявяват в продължение на десетилетия. Много повече хора – особено деца – ще бъдат подложени на ракови заболявания, бъбречни заболявания и нервни разстройства.

„Ще се увеличат респираторните заболявания, очните заболявания, пристъпите на астма, алергичните реакции и белодробните заболявания“, заяви Али Канатли, ръководител на делегацията на Турската асоциация на лекарите в засегнатите от земетресението райони. „Ще се сблъскаме с тези проблеми през следващите години.“

„Ще загубим едно поколение в този регион„, казва Мехмет Шейхмус Енсари, строителен инженер и председател на Асоциацията на експертите по демонтаж на азбест.

След земетресението

При обичайните разрушения опасните вещества се отстраняват от сградите, преди те да бъдат разрушени. Земетресенията правят това невъзможно.

В много градове през седмиците след земетресението спасителните екипи бяха заменени от хиляди камиони и багери, които разчистваха планините от бетон. По данни на агенцията за управление на бедствията AFAD повече от 13 000 превозни средства са били изпратени да работят в засегнатите райони.

Заместник-министърът на околната среда Мехмет Емин Бирпинар писа в Туитър на 25 февруари, че властите ще отделят от отломките материалите, които са опасни или могат да се рециклират. Той увери, че се използват системи за потискане на праха, за да се предотврати разпространението на вредни вещества като азбест. Той не е отговорил на журналистическите запитвания за подробности.

Според турските разпоредби за бедствията работниците, носещи предпазни средства, трябва първо да се уверят, че мъртвите тела са изнесени, след това да се изнесе най-вече бялата техника и отломките да се рециклират или изхвърлят, без да се причинява замърсяване.

Общо в засегнатите райони в Турция има поне 301 000 сгради, които са умерено повредени, разрушени или подлежат на разрушаване. Ако се поставят заедно в една огромна група, тя била около седем пъти повече от сградите на остров Манхатън в Ню Йорк.

Програмата на ООН за развитие (ПРООН) твърди, че обемът на отломките от разрушенията ще надхвърли 100 млн. куб. м (130 млн. куб. м) – около 10 пъти повече от обема, оставен от голямото земетресение в Хаити през 2010 г. Ако се натрупат на купчини, те ще се равняват на повече от 38 огромни купчини, всяка с размерите на Голямата пирамида в Гиза, Египет.

Столицата на провинция Хатай е Антакия. Цели райони там са превърнати в натрошен бетон и стомана.

Бирпинар заяви, че местата за съхранение се управляват по сигурен начин, а постъпващите отпадъци се записват в опис. Местоположението на площадките е избрано с оглед на лесното им транспортиране, но са взети предвид и екологични фактори като разстояние до влажни зони или защитени територии, селско стопанство и жилищни райони.

При правилно третиране отпадъците могат да се превърнат в ценен продукт, като се преработят обратно в суровини, заяви професор Мустафа Озтюрк, бивш заместник-министър в Министерството на околната среда и урбанизацията.

Озтюрк и други заявиха, че голяма част от отломките, които са били извозени от Антакия, са били складирани в близките временни депа, което поражда опасения за замърсяване.

Четири места, посетени или разгледани от екипа на Ройтерс, са близо до селското стопанство или населени места.

За да се предотврати замърсяването на почвата, въздуха и водата, както и разпространението на болести, Турция трябва да управлява правилно отпадъците от земетресението, заяви Седат Гюндогду, морски биолог от Университета в Кукурова, в писмо, публикувано в списание Science в края на април. „Въпреки рисковете, Турция не е приложила ключови мерки за здравословни и безопасни условия на труд по време на разрушаването на сгради, транспортирането и управлението на отпадъците от строителство и разрушаване“, пише той.

Гюндогду заяви пред Ройтерс, че пластмасата, азбестът, тежките метали и други замърсители попадат завинаги в хранителната верига.

Министерството на околната среда не е отговорило на искането за коментар на писмото му.

Отприщени токсини

Опасни материали могат да се намират в много части на сградата – от боята до тръбите. Ето някои от основните и примери за местата, където те могат да бъдат открити.

В Туитър Бирпинар описа 19 временни склада за отломки в Хатай с обща площ около 1,3 млн. кв. м, или еквивалента на около 200 футболни игрища. Една от площадките, където са изхвърлени отпадъци – западно от град Антакия, се намира само на 50 метра от жилищни сгради и е заобиколена от маслинови горички. Голямата купчина отломки изглежда е открита и е разпръсната в полето. На друго място в хълмовете източно от Антакия се вижда купчина отломки, която се излива в дефиле и навлиза в маслинова горичка.

Алтан Арслан, 51-годишен собственик на фабрика за производство на тухли и циментови блокчета, където се намира сметището, заяви, че е дарил земята на правителството, за да я използва за складиране на отломки след земетресението. Той казва, че хиляди камиони са пристигали ежедневно и отломките са се превърнали в огромна купчина. След това булдозери са изравнили отпадъците и са ги избутали към скалата, като някои отломки са паднали в долината и са създали големи облаци прах.

Невидим убиец

От опасните материали азбестът е най-добре регулиран от гледна точка на законодателството в Турция, казва Асли Одман, преподавател в катедрата по градско и регионално планиране на университета „Мимар Синан“.

„Няма проблем по отношение на законодателството – каза тя – но в момента то е спряно.“ Турция спря действието на законите си, регулиращи експозицията на азбест, по-рано тази година, поради мащаба на бедствието. Правителството не отговори на въпросите кога законодателството може да бъде възстановено.

Изпълнителите на дейности по събаряне изпълняват свои собствени планове въз основа на получените оферти, казват Одман и други източници на информационната агенция.

„Това не е в съответствие с общественото здраве“, казва тя.

Според Линда Райнщайн, съосновател на базираната в САЩ Организация за повишаване на осведомеността за азбестовите заболявания, определянето на количеството токсичен материал сред отломките може да се окаже невъзможна задача.

Свързаните с азбеста заболявания обикновено се проявяват след много години, твърди Турското гръдно дружество – между 10 и 50 години след излагането на отровите. Рискът от азбестови заболявания се увеличава с броя на азбестовите влакна, вдишани през целия живот, разяснява то.

„Няма лечебен подход за лечение на свързаните с азбеста заболявания“, предупреждава дружеството на своя сайт.

Райнщайн от Организацията за повишаване на осведомеността за азбестовите заболявания заяви, че „излагането на въздействието на азбест вкъщи“ също представлява голям риск. Опасният прах може да попадне в дрехите и косата на хората. Това може да изложи на риск други хора у дома, които могат да развият заболяване, каза тя.

Работниците в Антакия заявиха, че разчистването на отломките от една сграда може да отнеме няколко дни.

Одман, академик от университета „Мимар Синан“, заяви, че работниците, участващи в почистването, имат малки шансове да претендират за обезщетение, ако в бъдеще се разболеят в резултат на излагането си на токсини.

Според нея те няма да могат да документират къде са били, когато са били изложени на даден токсин или канцероген, тъй като до този момент ще са сменили много строителни обекти и работни места.

Не само работниците, но и силите за сигурност и войниците са в опасност, каза тя.

„Не виждаме те да са защитени по какъвто и да е начин“, каза тя.

Министерството на вътрешните работи не отговори на молбата за коментар относно защитата на силите за сигурност.