Парламентарните избори в Турция ще определят дали страната ще се превърне в президентска република – към което горещо се стреми държавният глава Реджеп Ердоган, предава АФП, откроявайки основните играчи и важни статистически данни за утрешния вот.
Ето някои от най-важните: Според Върховния избирателен съвет общо 53 765 213 са гласоподавателите в Турция при население 77,5 милиона души – с един милион повече отколкото при президентските избори през август м.г. Живеещите в чужбина турски граждани 2 867 658 вече са гласували през последните седмици. Над 175 000 избирателни секции ще са отворени от 8 до 17 ч. местно време (5-13 ч. по Гринуич). Но за да се осигури стабилно мнозинство само партиите, събрали повече от 10% от гласовете на национално равнище участват в разпределението на мандатите.
Тази система, която е силно критикувана, тъй като е несправедлива, съществува и в други европейски страни, където границата е определена на 5%. През 2007, например, Партията на справедливостта и развитието на Ердоган сечели 62% от местата (341) с едва 46,5% от гласовете.
Макар Висшият избирателен съвет да е регистрирал 37 партии за изборите, едва четири от тях имат шанс да влязат в парламента.
Партията на справедливостта и развитието (ПСР), която управлява страната от 2002, спечели едни след друг всички избори в Турция и дори засили позициите си при всяко гласуване (34,2% през 2002, 46,5% през 2007, след това 49,9 през 2011). Тя е фаворит и на предстоящите, но същевременно е отслабена от по-лошите икономически показатели: за нея се очаква да гласуват от 40 до 45% от избирателите.
Наследник на основателя на Турската република Мустафа Кемал Ататюрк, Народно-републиканската партия (CHP, социалдемократическа) не скъпи критиките си за авторитарния и ислямистки уклон на Ердоган. Но пък й липсва емблематичен водач, който да я оглави.
Допитванията й дават между 25 и 28% от гласовете, което е малко повече отколкото през 2011.
Намиращата се много на дясно Партия на националистическото действие (MHP) се надява да се възползва от отлива от Партията на справедливостта развитието и гледа с лошо око на започналите преговори между правителството и сепаратистките бунтовници от Кюрдската работническа партия (ПКК). Очакванията са тя да получи от 15 до 18% от гласовете.
Политическият представител на кюрдското малцинство (20% от населението в Турция) Демократичната партия на народа (HDP) е решена да преодолее прага от 10% от гласовете с помощта на кюрдската общност, която е разочарована от неспазените от Ердоган обещания за мирния процес с бунтовниците от ПКК.
Тази партия е в ляво на политическия спектър и е отворена за всички малцинства. Разчита на популярността на младия си водач Селахатин Демирташ, който събра 9,7% от гласовете на президентските избори през 2014 г. На предишните парламентарни избори Партията на справедливостта и развитието събра 49,83% от гласовете на национално ниво пред Народно-републиканската партия (25,98%) и Партията на националистическото действие (13,01%).
В досегашния парламент има 311 депутати от Партията на справедливостта и развитието, 125 от Народно-републиканската партия, 52 от Партията на националистическото действие и 29 от Демократичната партия на народа (избрани под етикета независими) и 18 непринадлежащи към никоя политическа сила. Петнадесет места останаха вакантни.
Атентат в Диарбекир
Двама души загинаха, а над 100 бяха ранени, след като взрив избухна на прокюрдски митинг в турската провинция Диарбекир.
Митингът бе организиран от прокюрдкската Народно-демократическа партия. Инцидентът стана в момент, когато председателят на партията Селяхтин Демирташ се готвеше да произнесе реч от трибуната, предава БГНЕС.
Първоначално турските власти обясниха експлозията с неизправен трафопост, разположен в близост. По-късно обаче министърът на енергетиката Танер Йълдъз опроверга информацията, заявявайки, че няма аварирал трафопост в района на митинга.
По сведения на очевидци взривовете са били два, като при първия избухнал контейнер за смет, вероятно натъпкан с експлозиви.
След митинга в гр. Ерзурум избухнаха сблъсъци между прокюрдски активисти и турски националисти.
