След началото на войната в Украйна Европа не се поддаде на шантажа на Кремъл и успя да се откаже от руските енергоносители, макар и на висока цена. От преразпределението на енергийния пазар спечелиха не само Китай и Индия, но най-вече Турция. Турският президент Реджеп Ердоган разчита да направи страната си един от най-влиятелните играчи на енергийния пазар, но на пътя му застава неочакван съперник – Кипър, където предстоят президентски избори, от които зависи бъдещето на голямата енергийна битка.

Към края на 2022 г. огромните изменения на енергийната карта на Европа вече са видими. ЕС не само престана да зависи от руските нефт и газ, но наложи и таван на цените на горивата, което срина котировките на сорта Urals до невижданите 50% от нивото на Brent. Забранявайки изполването на руски въглища, нефт, а от 5 февруари – и нефтопродукти, Европа провокира преразпределение на пазара.

Основният губещ в края на 2022 г. е самият ЕС,

който трябваше да похарчи по груби сметки около 500 милиарда евро за купуването на енергоресурси по високи цени и за субсидиране на населението и бизнеса. Европейците направиха чудеса, но се адаптираха към новите условия и успешно се справиха с опита на Владимир Путин „да замрази“ Стария свят. Много експерти предупреждават, че следващата зима ще е по-сложна, но това е съмнително, защото цените на нефта и газа едва ли ще повторят рекордите на изминалата година.

Печелившите са доста по-пъстри. Преди всичко това е Китай, който може еднолично да диктува цените на въглищата и газа от източносибирските находища на Русия. Той получава и нефта изгодно /отстъпките през последните месеци достигаха до 13 долара на барел в сравнение с горивото от Саудитска Арабия/. Съвсем скоро Китай може да остане най-големият купувач на руски енергийни ресурси, ако се вземат предвид всичките им видове.

Индия също се възползва от ситуацията – през декември 2022 г. тя купи 33 пъти повече руски петрол в сравнение с година по-рано, като доставките от Русия достигната до 1/4 от общия оборот. Средните цени бяха с $25-30 на барел по-ниски от котировките Brent. Освен това руските преработватели вече започнаха да произвеждат нефтопродукти от руски петрол, които се канят да продават в Европа.

Най-много обаче спечели Турция.

Тя увеличи покупките на руски петрол двойно и към края на миналата година стана най-крупният вносител на руски газ. Транзитът през нейна територия също се увеличи, особено след руско-казахстанските пререкания около Каспийския консорциум. А Кремъл, независимо от сложните отношения с Турция, предложи на президента Ердоган създаването на газов хъб за транспортиране на руски газ към Европа.

Всичко това предполага превръщането на Турция в нова енергийна свръхдържава, при това не само от регионален мащаб. През последните години страната обяви, че е открила в Черно и Средиземно морета 700 млрд куб. м запаси от газ. Турците оглеждат местонаходища в териториалните води на Гърция и Турция, започват да възстановяват дипломатическите си отношения с Израел и Египет, разбирайки тяхното значение за регионалния пазар на газ (запасите в израелски и египетски води са над 3,2 трлн куб. м).

Ердоган мечтае да превърне Турция в хъб не само за руски, казахстански, азербайджански газ, но и за близкоизточен газ и нефт, измествайки Русия на енергийния пазар на Европа. За това турските власти използват доста груби понякога методи – примерно опитите за търсене на газ край гръцките острови Крит и Кастелоризо, изпращането на военни кораби да съпровождат проучвателните експедиции на ENI и Total в териториалните води на Кипър и др.

Дивидентите, извлечени от Анкара от мирното посредничество в руско-украинския конфликт, както и заинтересоваността на основните европейски държави от разширяването на НАТО със съгласието на Турция гарантира до голяма степен толерантността на Запада към Ердоган. Сигуацията обаче може да се промени след президентските избори в Кипър.

Поведението на Турция предизвика логичното раздразнение на Гърция и Кипър.

Кипър доскоро нямаше особено отношение към енергийните проблеми и противоречия. Проучването на газовите находища в този район започнаха през 2000-те г. Първият крупен газов район бе признат за търговски интересен през 2015 г. Оттогава бяха направени още няколко открития, като запасите от газ в юрисдикцията на Кипър се оценяват на  400–600 млрд куб. м. За сравнение, запасите на Израел достигат 1 трлн., а на Турция – над 700 млрд куб. м. Интерес към разработката на кипърските находища проявиха десетки компании, като право да работят там получиха френската Total, англо-холандската RoyalDutchShell, американската Chevron, италианската ENI, корейската Kogas, Qatar Petroleum и даже израелската Delek Group. Разработват се проекти за свързване с подводни газопроводи на израелските и египетските находища с Кипър, а след това – и с Гърция, с цел експорт на газ в Европа. Продължава строителството на финансирания от ЕС „електрически мост“ Европа-Азия между Гърция, Кипър и Израел.

Едва ли можем да се очаква реална конкуренция между двата транзитни пътя – турския и кипърския. В момента турският вариант е запълнен с по-големи обеми газ. Но със сигурност може да се очаква, че с разрива на енергийните връзки между Русия и Европа фокусът на европейците се измества на юг. Вече текат преговори за купуването на газ от Израел и Египет, а нефтопреработващите заводи в страните от Персийския залив увеличават производството на нефтопродукти в очакване на европейското ембарго върху руската продукция. Страните от Залива, нови играчи в Източното Средиземноморие и Турция са новите партньори в голямата енергийна игра.