Третата атомна електроцентрала на Турция ще бъде построена от китайски инвеститори, като тя ще бъде в регион Тракия, вероятно в близост до границата с България. Това каза пред CNN Turk министърът на енергетиката и природните ресурси на югоизточната ни съседка Фатих Дьонмез.

Точното място още не е определено, но при предишни проучвания експертите се бяха насочили към район на Черноморското крайбрежие. Възможността китайски компании да строят атомна централа бе обсъдена от президента Ердоган и китайския лидер Си Цзинпин по време на срещата на върха на страните от БРИКС в ЮАР.

В момента Турция строи първата си АЕЦ „Акую“ в Мерсин, на брега на Средиземно море. Инвеститор и изпълнител на строежа е руската „Росатом“. По план първият блок на тази централа трябва да заработи през 2023 година. Втората АЕЦ Турция ще построи край Синоп, на крайбрежието на Черно море. Изпълнител е френско-японски консорциум, а прогнозната цена е 22-25 милиарда долара. За трета атомна електроцентрала в страната в района на Тракия говори наскоро предишният турски министър на енергетиката и природните ресурси Берат Албайрак. През 2015 г. неговият предшественик на държавния пост също допусна възможността за нова централа на около 10 км от България. Тракийският регион в Турция обхваща Одрин, Къркларели, Текирдаг, Истанбул и Чанаккале. При Одрин се събират българските реки Марица, Арда и Тунджа.

Край Къркларели (Лозенград) се намира малкото градче Инеада, което стана известно още през 2012 г. с протестите си срещу проекта за строителството на АЕЦ, предвиден да се реализира на 10-ина километра от България и границата при Резово.

През 2015 г., ден след визитата на премиера Бойко Борисов в Истанбул, турският министър на енергетиката и природните ресурси в служебното тогава правителство Али Ръза Алабоюн обяви, че Турция е готова с плана за АЕЦ на километри от границата си с България. Беше налице и меморандум за разбирателство с китайски компании и с американската Westinghouse, интерес прояви и Япония.

Районът на Инеада е природен парк заради уникалните лонгозни гори, а поминъкът на местните е основно риболовът. Гражданските протести, пикът на които бе през есента на 2015 г., забавиха старта на проекта, отпаднаха и опасенията на България за възможна екокатастрофа на брега на Черно море и в Странджа.