Убитият собственик на модна къща „Агресия“ Александър Антов е продал завода в столичния квартал „Надежда“ за жълти стотинки, пише „Стандарт“. На 5 ноември 2014 г. „Агресия груп“ прехвърля завода си на бул. „Рожен“ 22 в жк „Надежда“ на „Бреда кардс България“ срещу 59 250 лв. Активите включват земи от 9500 дка, магазин на бул. „България“ 58 и още 4 сгради. Собственик на „Бреда кардс България“ е друга фирма, която пък е собственост на Петко Васков Митов. „Агресия груп“ престава да съществува в 11,19 ч на 13 май миналата година, когато се преименува на „Росарт“ и отново минава под контрола на Петко Митов. Модна къща „Агресия“ се грижи дълги години за стайлинга на много наши политици и бизнесмени.   

Модният гуру Александър Антов е бил принуден да прехвърли бизнеса си на никому неизвестния 38-годишен Петко Васков Митов, който най-вероятно е подставено лице на неизвестни кредитори. Първоначално на 5 ноември 2014 г. Антов с фирмата си „Агресия груп“ прехвърля завода си на бул. „Рожен“ 22 в жк „Надежда“ на „Бреда кардс България“ за жълти стотинки – срещу 59 250 лв. Активите включват земи за 9500 дка, магазин на бул. „България“ 58, общо 4 сгради – едната с 234 км. м площ и още една от 956 кв. м, трета с 1828 кв. м застроена площ, както и четвърта с 3,321 кв. м. Освен това е прехвърлена и земя 9,4 дка. Собственик на „Бреда кардс България“ е друга фирма, която пък е собственост на Петко Васков Митов.

„Агресия груп“ престава да съществува в 11,19 ч на 13 май миналата година, когато се преименува на „Росарт“ и отново минава под контрола на същия човек. Какво се крие зад скандалното прехвърляне не е ясно. Повече от очевидно е, че Антов прехвърля активите срещу някакви дългове. Собственикът на „Агресия“ започва играта с дългове още през ноември 2002 г. Тогава той тегли инвестиционен кредит. Общата кредитна експозиция е 1 150 000 евро плюс 600 000 лв. 900 000 евро е инвестиционен кредит за модернизация на завода, още 255 000 евро са взети за закупуване на магазин на ул. „Граф Игнатиев“. Срещу парите Антов залага целия завод плюс дори вилата в Бистрица. Очевидно плановете за разширяване не сработват успешно и през 2006 г. Антов успява да се уреди с цесия на част от дълга към лондонския клон на Гръцката национална банка.

Накрая Антов е принуден да прехвърли фирмите на Петко Васков. Това са общо 5 дружества – 3 от които започват с „Вотан“, първата фирма, с която Антов започва да развива марката. Останалите са „Росарт“, както и „Карло каддео“. На името на Антов остава единствено фирмата му – едноличен търговец. Дъщеря му Мая пък основава през 2013 г. „Маринели билд“, която през 2014 г. има едва 11 000 лв. приходи и генерира загуба от 15 000 лв. Там пълномощник и управител е баща й Александър Антов.
Не е ясно кой стои зад Петко Митов. Преди да придобие дружесдтвата на Антов, фирмите за кратко минават през ръцете на трима души бушони – 30-годишните Мила Асенова Дишова и Йорданка Асенова Дишова, както и на 25-годишния Цветелин Бориславов Първанов от столичния жк „Хаджи Димитър“.