Ами ако Украйна загуби войната срещу Русия? Въпросът е табу сред украинците и техните западни съюзници, защото влече след себе си много неясноти. Но след двадесет и един месеца война, когато военните фронтове са замразени след провала на контранастъплението, някои дискретно задават този въпрос. Още не сме стигнали до етапа на загубата. Но от няколко седмици се трупат лоши новини за Украйна, срещу която задухаха всички тъмни ветрове на политиката и дипломацията. Това пише в материал за френския вестник Le Figaro политическият анализатор Изабел Ласер.

Първо на военното поприще, където стагнацията не дочака завръщането на есенната кал и зимния студ, за да се настани и да замрази инициативите. Някои видяха в социалните и политически кризи, които разтърсиха Кремъл през годината, възможен крах на руската армия в средносрочен план. Оттогава тази надежда се изпари. „Европейците подцениха военния капацитет на руснаците“, обобщава Альона Гетманчук, директор на мозъчния тръст New Europe Center в Киев. Руснаците за пореден път доказаха, че притежават изключителна издръжливост, изкована от ужасните години на съветската диктатура, включително по време на Втората световна война, а преди това и от тежките времена на царския период. Те също така показаха способността си да се адаптират във военната област, където промениха своите тактики според тези на противника, като използват, например, все повече и повече дронове. Оръжейната индустрия е насочена да обслужва военната икономика 24 часа в денонощието и да произвежда боеприпаси в големи количества. В очакване да заработи на пълния си капацитет, приятелски настроени към Русия страни, като Иран и Северна Корея, запушиха дупките във военното оборудване.

Икономическият колапс, на който се надяваха западняците, не се случи. Москва заобиколи санкциите благодарение на подкрепата на своите съюзници. Социалното недоволство, породено от клането на бойното поле – 150 000 загинали от 24 февруари 2022 г. – беше задушено от финансовите пакети, раздадени на семействата от Кремъл. Що се отнася до обявената от Запада дипломатическа изолация, тя също не се състоя, тъй като т. нар. страни от Глобалния Юг показаха своята подкрепа или поне благосклонния си неутралитет към Кремъл. Парите позволиха и обновяването на бойните сили, без да се прибягва до наборна служба. Главнокомандващият на украинските въоръжени сили Валерий Залужни призна „безизходицата“, в която се намират неговите сили днес. Докато украинците чакаха оръжия от Запада, доставяни на капки, руснаците се засилиха и адаптираха, твърди той в интервю за The Economist. „Ние държим позициите си, не губим, но и не печелим“, обобщава бивш високопоставен украински служител.

Втората серия от облаци, които помрачиха небето, беше войната между Израел и Хамас, която накара Украйна да изчезне от медиите и политическите срещи за 24 часа като с магическа пръчка. Съсредоточен върху източния фронт в продължение на почти две години, Западът отклони погледа си, за да го прикове към бурето с барут на Близкия изток. „Ние участваме в конкуренция с Израел за американски боеприпаси. И ще бъде по-лошо, когато пристигнат американските бомбардировачи F16, защото израелците имат същите и не е сигурно, че САЩ имат достатъчно бюджет, за да осигурят достатъчно боеприпаси и на двете страни“, обяснява Павло Климкин, бивш външен министър на Украйна. „Времето е срещу нас“, предупреждава той.

Руските ръководители знаят това. Те се наслаждават на тази сигурност. От няколко седмици те засилват триумфалните си речи. „В момента Владимир Путин е много активен. Той иска да може да предложи на Русия резултат преди президентските избори през март 2024 г. Преди тази дата няма да има руска деескалация в Украйна“, предупреждава Павло Климкин. Руският президент зачестява публичните си изяви и декларации, докато президентът на Думата потвърждава, че Киев няма друг избор освен да „капитулира“ или „да престане да съществува“. Колебанията на лятото, след бунта на Пригожин, останаха в миналото. Представителите на Кремъл в Европа възвърнаха самочувствието си. Те се възползват от търканията между Володимир Зеленски и началника на кабинета му Валери Залужни. Те потвърждават силно и ясно, че конфликтът е „война, водена от Съединените щати срещу Русия през Украйна“. Според тях бунтът на Пригожин през август не е оставил и следа върху властта.

Елитите се обединиха зад Владимир Путин, чието преизбиране тази пролет вече е до голяма степен осигурено. „Украинският въпрос ще бъде решен на бойното поле. Няма да преговаряме. Очертава се военно поражение за Украйна. Това трябва да се случи до май“, обяви техен представител. Поддръжниците на Кремъл разчитат на „недостига“ на мъже в Украйна, както и на „умората“ на европейците и американците. Но също и на края на мандата на Джо Байдън, така дългоочакван в Москва. „Доналд Тръмп не е лесен партньор, но ще се споразумеем с него“, каза един от тях.

Парализиран от ядрените заплахи на Русия, страха от ескалация на конфликта и страха, че украинците ще се втурнат директно с оръжията си към Крим, който трябваше да бъде червена линия за Владимир Путин, Западът разпредели военната помощ за Украйна с пестеливост, колебание и закъснения. Тази подкрепа позволи на Киев да устои на руската инвазия в продължение на двадесет и един месеца. Но това не беше достатъчно, за да му позволи да спечели. Днес, докато Съединените щати се оказват принудени да реинвестират в Близкия изток и следващите президентски избори биха могли да прозвучат като погребален звън за помощ за Киев, украинският въпрос отново преследва европейците.

Те не са намалили своя ангажимент, особено икономически, към Украйна след избухването на новата война между Израел и Хамас. „Не трябва да бъркате войната. Европейците са ангажирани в Украйна, а не в Близкия изток. И днес няма признаци за разединение, дори от Германия. Защитата на Украйна все още се смята за екзистенциален въпрос, защото Русия постави под въпрос реда за сигурност на континента“, казва френски служител. Но ако думите винаги са налице, жестовете остават бавни и колебливи. Обещанието за предоставяне на един милион боеприпаси до пролетта на 2024 г. досега е изпълнено само на 30%. Преходът към военна икономика, обявен от някои европейски ръководители, не се състоя. Обещанията за геополитическа Европа и стратегическа автономия си останаха лозунги, не особено популярни извън Париж.

„Проблемът е, че в Европа няма чувство за спешност. Големите столици чакат американските избори и се надяват междувременно да се случи чудо в Украйна. Всички вярват, че украинците могат да издържат още година-две без допълнителна помощ. Но това не е вярно. Не можем да се борим до последния украинец“, предупреждава Альона Гетманчук. За разлика от европейците, които изпитват толкова трудности да излязат от пацифисткия балон, в който ги затвори Студената война, украинците, които са на фронтовата линия, си представят план Б, ако победата се забави дълго. „Влизане в НАТО без член 5, докато си върнем чрез дипломация окупираните територии. Трябва да сме амбициозни, но и реалисти. Вече нямаме 100% положителен сценарий. Но има ли Западът стратегия за Украйна?“, пита украински официален представител, докато сигналите за срещата на върха на Атлантическия алианс във Вашингтон през юли 2024 г. са все по-малко оптимистични.

Поражение на Украйна заради липсата на западна мобилизация обаче би имало много сериозни последици. Това би насърчило продължаването на империалистическия проект на Кремъл в другите бивши републики на СССР. Това ще отслаби, като разруши неговите ценности и принципи, лагера на западните демокрации, предизвикан от този на автокрациите, водени от Владимир Путин и Си Дзинпин. „Ако Съединените щати се откажат от Украйна, те ще бъдат провокирани по същия начин от Китай. И ако Европа позволи това да се случи, това ще бъде смъртта на нейния проект“, предупреждава френски официален представител.

Няма много време за европейско пробуждане.

Сегашната американска администрация става все по-открито раздразнена от бавността и нежеланието на Европа по военни и стратегически въпроси. Завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом би било черешката на тортата за Кремъл. „Имахме късмета да имаме добра американска администрация и да разчитаме на военни запаси от Студената война. Всичко е свършило. Днес трябва да се събудим и да реиндустриализираме континента. Защото дори нова администрация на Байдън няма да има същия европейски ангажимент като днешния“, предупреждава източник от Елисейския дворец. Но ако се потвърди най-вероятното – нито украинска победа, нито поражение, следователно продължителна война – европейските страни ще трябва да демонстрират устойчивост.

Руската армия обяви, че ще увеличи военния си бюджет със 70% през 2024 г. в сравнение с 2023 г. „С парите, с които разполага Кремъл, руската армия може да издържи няколко години на фронта“, предупреждава бившият външен министър Павло Климкин.