Ултиматум срещу избора на Борислав Сарафов за временно изпълняващ длъжността главен прокурор поставил съпредседателят на ДБ Христо Иванов, пише „Труд“. Депутати потвърдиха, че Иванов заплашил, че ще напусне коалицията, ако Сарафов не бъде отстранен от поста.

“Нямаше съмнение кой ще наследи Иван Гешев, но имаше в начина, по който беше избран Борислав Сарафов – в рамките на часове и без обсъждане, както и при липсата на възможност публично да се защити аргументацията за този избор. От самото начало Сарафов тръгва с ниска степен на доверие, и поради начина, по който беше осъществен неговия избор”, коментира вчера в ефира на БНР правосъдният министър Атанас Славов. Той обяви, че ще внесе извънредна точка в дневния ред на пленума на ВСС в четвъртък за обсъждане на компетентността на органа по избора на Борислав Сарафов за и. ф. главен прокурор.

Междувременно в профилите на различни адвокати в социалната мрежа се появиха твърдения, че в момента имаме двама главни прокурори. Повод за подобна теза е това, че указът на президента Румен Радев за освобождаване на Иван Гешев от поста главен прокурор все още не е обнародван в Държавен вестник.

“Указът на президента не е нормативен акт. Той влиза в сила, в момента, в който се подпише”, коментира пред “Труд news” професорът по конституционно право Пламен Киров.

“Указите на президента в голямата си част произвеждат действия веднага”, обясни и доцентът по конституционно право Наталия Киселова. Тя се позова на решение №13 на КС от 1996 г. (виж втория текст).

Юристи коментираха, че за отстраняването на Борислав Сарафов има три варианта. Първият е органът, който го е избрал, той да го освободи. Другият вариант е да бъде оспорено решението на прокурорската колегия пред Върховния административен съд и той да отмени решението с аргумента некомпетентен орган. Третият вариант е самият избран да се оттегли. Политици коментираха, че оттеглянето на Сарафов изцяло зависи от упоритостта на Христо Иванов и на ПП, за които той се оказа нежелана фигура дори за изпълняващ функциите длъжността главен прокурор.

Какво казва решение 13 на КС от 1996 г.

1. Изброените в чл.102, ал.3 от Конституцията укази на президента са израз на неговите дискреционни правомощия, поради което те не се нуждаят от приподписване. Изброяването им не е изчерпателно.

Указът на президента за назначаване на председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор по предложение на Висшия съдебен съвет на основание чл.129, ал.2 от Конституцията не подлежи на приподписване, доколкото е насочен не към сферата на изпълнителната власт, чиито действия подлежат на парламентарен контрол, а към съдебната власт. Този указ влиза в сила от момента на подписването му от президента и подлежи на контрол за конституционосъобразност пред Конституционния съд.

2. Приподписването на указа на президента от министър-председателя или от съответния министър на основание чл.102, ал.2 от Конституцията е акт, с който правителството приема указа и споделя отговорността за неговото издаване, включително политическата отговорност, която би могла да бъде реализирана от Народното събрание по реда на парламентарния контрол съгласно чл.1, ал.1 и чл.62 от Конституцията.

На заседанието на Висшия съдебен съвет 

Решават кога започва изборът на нов главен прокурор

Процедурата ще е до есента

Мандатът на този Висш съдебен съвет изтече през октомври м.г., но това не му попречи да освободи главния прокурор и да започне процедура за избор на нов.

След освобождаването на Иван Гешев Пленумът на Висшия съдебен съвет има срок до петък да започне порцедурата за избор на нов главен прокурор.

Решение за началото на процедурата най-вероятно ще бъде взето на редовното заседание в четвъртък. Тя трае няколко месеца, както стана при избора на самия Гешев от същия сътав на ВСС през 2019 г. Тогава стартът бе даден на 15 юли, а гласуването за главен прокурор, макар и само с един кандидат, се състоя на 14 ноември същата година. Това е така, защото на 4 поредни заседания на Пленума могат да се издигат кандидатури от 3-ма членове на Прокурорската колегия или от министъра на парвосъдието. Когато кандидатите бъдат одобрени, те получават срок от още най-малко месец, за да разработят концепциите си. Тези концепции се публикуват за обсъждане в сайта на ВСС и също се дава срок от месец, след който кандидатите могат да си ги защитят на публични изслушвания във ВСС.

През цялото време на тази процедура Конситутционният съд ще може да се произнесе по същество дали е легитимен сегашният ВСС с изтекъл мандат през октомври м.г., а и парламентът ще може да избере свои представители в съвета. Току виж през есента процедурата ще трябва да започва от начало.

Атанаска Дишева, член на ВСС: Няма да има промяна в работата на прокуратурата

Може да остане на поста години

“Правомощието да се определи изпълняващ длъжността “главен прокурор” е на Пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС), тъй като процедурата по избор се провежда пред Пленума и тя е различна от процедурата за избор на административен ръководител. Нямаме гаранция, че временно изпълняващият няма да остане на тази длъжност в продължение на месеци или години. Докато изпълнява длъжността, Борислав Сарафов може да упражнява всички правомощия на главния прокурор”. Това каза пред БНР съдия Атанаска Дишева, член на Висшия съдебен съвет. Дишева подчерта, че при избора на Сарафов няма да има промяна в работата на прокуратурата.

“Трябваше на публичен и на задълбочен дебат да бъде поставено наличието на професионални и нравствени качества, изисквания, нужни за заемането на административни длъжности във всички органи на съдебна власт”, каза още съдийката.