Убиваме пчелите, за да спасим кравите! Обаче крави няма, тях убихме отдавна. Така накратко може да се опишат “мерките”, които взема държавата срещу заразата нодуларен дерматит. Заболяването, което поразява едрия добитък, се разпространява с бърза скорост и от Южна вече прескочи в Северна България.

Официално то проникна у нас през април. Най-напред пламнаха огнища в Хасковско, а след това в най-южните поречия на Места и Струма. Основният преносител са комарите и именно те докараха вируса от Гърция и Турция със затоплянето на времето. Но превантивно пръскане през пролетта така и не бе извършено. Нямаше и своевременна ваксинация на животните.

Едва в края на юни, когато щетите в животновъдството вече бяха непоправими, „гениалните“ чиновници в агроминистерството решиха да наръсят с пестициди заразените територии. След дъжд качулка, е казал народът.
В случая обаче възникна и нов проблем. По това време на годината е летежът на пчелите. И вместо медоносен прашец, на много места те „събраха“ чиста отрова. А и децата знаят (това не се отнася за бюрократите в Министерството на земеделието и храните), че пестицидите убиват пчелите.

В много населени места в страната тези дни се проведоха бурни протести на пчелари – в Димитровградско, Видинско, Пловдивско. В Гоце Делчев се стигна дори до гражданско неподчинение – стопани се събраха две поредни сутрини на местното летище и не позволиха да излети селскостопански самолет, който пръска.
Организатор на “обезпаразитяването“ е Българската агенция по безопаснст на храните (БАБХ). Нейни представители заявиха, че аеропланите хвърляли препаратите само в определени часове, стопаните били предупредени и трябвало да затварят пчелите си в кошерите.

Всъщност още от първото пръскане, което се извърши някъде около 20 юни, стана ясно, че се третират предимно площи, където масово се отглеждат медоносните насекоми, но въпреки мора им, решение така и не бе намерено.
В някои села се стигна и до разправии между пчелари и кравари, тъй като скотовъдите се опасяват от още по-голямо разпространение на дерматита и настояват за двойна доза отрови.
Тъжното е, че вече е късно за каквото и да е решение. То трябваше да бъде взето отдавна. Още миналата есен учени от БАН предупредиха, че нодуларният дерматит ще дойде в България, знаеше се и кога точно – през пролетта на 2016 г.

Известно бе, че това е нова зараза, плъзнала от юг (подобно на синия език в миналите години). Т.е. българските ветеринарни власти и по-специално БАБХ знаеха поне шест месеца по-рано, че нодуларният дерматит е неизбенежен и единственото, което трябваше да направят, е да осигурят своевременна имунизация в рисковите райони. Както и да пръскат срещу комари още през ранна пролет, разбира се.

Това обаче не бе направено. Ваксини се купуваха няколко пъти на партиди. Кравите не бяха обработване своевременно, фермерите чакаха на опашка. Така заболяването се разпространи из цяла България, а днес, за да се отчете някаква дейност, се ръси срещу комари – на цената на живота на пчелите.
Ако това не е престъпление поради некадърност, здраве му кажи! А би могло и да е нарочно цялото това нехайство, за да се съсипе българското селско стопанство в услуга на гръцкото или турското – който и фермер да питате, ще ви каже точно това!

Партии и шуреи
Любопитен факт е, че шефът на БАБХ е виден гербаджия – Дамян Илиев. Той пък е баща на актрисата Таня Илиева, която бе дейна протестърка и подпомогна идването на ГЕРБ на власт, разголила гръд в ролята на Съблечената свобода на жълтите павета през 2013 г.
Илиев, естествено, получи поста, след като ГЕРБ пое държавното кормило. Нима не сме свидетели на умопомрачителна партийна шуробаджанащина? Професионализъм ли да търсим в цялата тази работа или все пак нещо друго?

Масов мор
Престъпното избиване на пчели у нас се случва на фона на масовото им измиране в световен мащаб. Десетки научни изследвания доказаха в последните години, че този тип насекоми намаляват, но причината е неясна. В САЩ, поради съмнение, че вредят, бяха забранени някои видове ГМО. Всъщност масовият мор се усети и у нас – семействата значително намаляха преди четири години. Преобладаващото мнение на пчеларите е, че причината е все по-честото пръскане с пестициди.