Специализираната прокуратура е внесла в петък в Специализирания наказателен съд обвинителен акт срещу петима участници в организирана престъпна група, създадена с цел престъпления срещу данъчната система – избягване на установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, съобщиха от пресцентъра на прокуратурата днес. Като ръководителят на групата се сочи Радослав Босилков, управител на дружеството „Надин Комерс“.

Той, заедно с още трима от привлечените към наказателна отговорност, беше задържан на 18 юли 2012 г. при специализирана операция на ГДБОП и НАП под ръководството и надзора на Специализираната прокуратура. Радослав Босилков е обвинен, че е ръководител на организирана престъпна група и че е извършил данъчни престъпления в особено големи размери.

За участие в групата и за укриване на данъци са обвинени Денис Бошнаков (управител на „Феросплавен завод“, дружество, което част от бившето „Кремиковци“), Мариян Комитов, Иван Иванов и Павел Варнаджиев. В тази група интересен е последният обвиняем, който е брат на купувача на „Кремиковци“ Лъчезар Варнаджиев.

Чрез новорегистрираната си фирма „Елтрейд къмпани“ Лъчезар Варнаджиев придоби активите на фалиралия металургичен комбинат за 316 млн лв. Сделката беше финансирана от Първа инвестиционна банка, а освен компанията на Варнаджиев в нея се включи и самата „Надин“. Групата за изкупуване на метали „Надин“ е един от най-големите играчи в този сектор в страната. Тя придоби и активите на фалиралия „Кремиковци“. От 2010 г. „Надин“ се контролира от основния си кредитор – ПИБ.

Според събраните доказателства групата е действала от януари 2010 г. до началото на 2012 г., като за две години е нанесла на държавата щети в размер на 16 153 180,42 лева. Престъпната структура е разполагала с добре организирана мрежа от „кухи“ дружества от типа „липсващ търговец“, контролирани от „Надин комерс“ ЕООД, се казва в днешното съобщение на Специализираната прокуратура. От тези фирми „Надин Комерс“ симулативно е изкупувала с неистински счетоводни документи огромни количества скрап.

По този начин разходите на дружеството са били изкуствено завишавани, печалбата намалявана, с което в крайна сметка е било избягвано плащането на дължимите данъци към държавната хазна в особено големи размери. Разследването било доказало, че въпросните „кухи“ фирми, с които „Надин Комерс“ е „търгувала“, не са имали капацитет за подобни сделки, не са разполагали с лицензирани площадки, голяма част от представляващите ги лица са били неграмотни и не са били в състояние да извършват търговска дейност.

Сделките със скрап от 2003 г. по Закона за ДДС са с режим обратно начисляване. При този вид облагане с ДДС продавачът на скрап издава фактура без ДДС, а купувачът си самоначислява дължимия ДДС. В края на данъчния период получателят по доставката има задължението да декларира размера на начисления от него данък и за този данък да получи право на приспадане на данъчен кредит в рамките на периода, за който това право е възникнало. Данъчният кредит по тази сделка се равнява на данъчното му задължение по ДДС за тази сделка в рамките на данъчния период и следователно крайното общо задължение за сделки от този вид е равно на нула.