В политическата риторика словото е меч, когато се отстояват политически позиции. Когато обаче се демонстрират само политически амбиции, думите са бумеранг. Де го чукаш, де се пука.

Речникът на политика обаче не съдържа прякори – трябва да си задължително образован и да говориш книжовен език, а не други форми извън нормата. Жаргонът е тънък лед и затова крие риск от удавяне. Политиката не е професия и за нея не се прилага Кодексът на труда. Най-общо.

Заради всичко това в политиката обаче има съветници и хора за връзки с обществеността. Виж такава професия има. Може и ПР-експерти да се наричат. Учи се такава специалност, има такава професия. Там може да се прилага Кодексът на труда например.

Смесицата от прякор, жаргон и книжовните думи „родствено“, „професия“ и „пенсия“ в политическото говорене е взривоопасна амалгама.

И сега да поясним тази логорея.

Първо. ДПС е системна, демократична партия. Съгласно Устава и ЗПП ДПС има почетен председател и двама съпредседатели. Почетен председател на ДПС е д-р Ахмед Доган. Съпредседатели са Джевдет Чакъров и Делян Пеевски.

Второ. На Делян Пеевски е поискана оставката и е обявена партийна неподкрепа заради действия и бездействия, с които са нарушени Уставът на ДПС и Законът за политическите партии.

Трето. ДПС е партия, а не актив и затова не може да е лична собственост. Не се прилага тоест Търговският закон например, освен Кодексът на труда.

Четвърто. В политиката има личности, а не лица. Идеите са различни от гените. Политиката не е биология. Няма родственост тоест.

И сега за думичката „преврат“ опако отива логореята и „разлятото олио“ остава за … не по желание, май …

„Опак край“.

Илхан Кючюк