Усещате ли тази тежка миризма на страх? Човекът, който реално може да направи нещо срещу Пеевски – Борисов, мълчи. Не казвам, че Доган е цвете, тук никой не е, но Пеевски наистина се самозабрави. Докато говори под път и над път за “своята партия“ (създадена от Доган преди 30 години), онзи ден инструктира президента „да мълчи“.

На фона на това негово поведение, което цели да покаже, че притежава всички и всичко и че който посмее да каже нещо на иначе, ще бъде цапардосан – повсеместно мълчат по темата и повечето анализатори по телевизионните студия.

Да не би „голямото момче“ да чуе и да се ядоса, да накаже, отнеме или компрометира.

Същите са и политиците. Гък не смеят да кажат, а тече централно важна за тях битка, която ще определи и ситуацията в техните формации, изобщо облика на следващия парламент. Борисов даже миналата седмица събра наглостта да каже „ДПС никога не са ми помагали“.

Мирише, не – вони на страх, на заровени в пясъка глави, молещи се Пеевски да ги подмине и пожали. Срамна картина. А забавният момент идва, когато „независими анализатори“ разправят в ефир как „Пеевски е борецът срещу корупцията“. Единствено тези хора говорят спокойно и очевидно нямат от какво да се безпокоят. Все пак „голямото момче“ е зад гърба им.