Карина Караиванова като председател на Комисията за финансов надзор имаше сериозни „успехи“. Докато управляваше институцията отекваха последиците от това, че сринаха КТБ, а наскоро фалира застрахователното дружество „Олимпик“.

„Приемам с благодарност номинацията на българското правителство да бъда предложена за представител на България в Съвета на директорите на Европейската банка за възстановяване и развитие“, пише днес Карина Караиванова, обявявайки че напуска поста на председател на Комисията за финансов надзор след три месеца, през март 2019 г.

Къде отива Карина Караиванова?

От министерството на финансите научаваме, че Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР)е базирана в Лондон и е създадена през 1991 г. с цел да допринесе за икономическия прогрес и да подпомогне прехода към пазарно ориентирана икономика на страните от Централна и Източна Европа, приели да съблюдават принципите на плуралистичната демокрация. Акционери в нея са 63 държави и 2 междудържавни институции – Европейският съюз и Европейската инвестиционна банка. Република България участва в капитала на ЕБВР със 165,98 млн. евро, представляващи 16 598 акции, всяка от които с номинал 10.000 евро.

ЕБВР се управлява от Съвет на управителите, в който всеки член на банката е представен от един управител и един заместник. За България това са министърът на финансите Владислав Горанов и а Димитър Костов, който е подуправител, управление „Банков надзор” в БНБ. В Съвета на директорите в момента участва Калин Митрев, съпруг на Ирена Бокова. Името на съпруга на Бокова, се появи през 2017 година в скандалната афера наречена „Азербайджанската пералня”.

За какви заслуги Караиванова получава тази номинация. Ето например една от важните.

Комисията за финансов надзор участва активно във фалирането и разграбването на КТБ още от 2014 г. Това означава, че председателят на КФН Карина Караиванова има сериозни заслуги за падането на банката защото до ден днешен одитиран финансов отчет за 2014 година на КТБ няма. Как точно КФН участва в този абсурд?

Ако си спомняте имаше един момент, когато КФН с Решение № 574 – ПД от 13.07.2015 г. задължи синдиците на КТБ да предоставят по надлежния ред одитирани отчетите на КТБ за 2014 г. КФН обоснова взетото си решението с това, че независимо от обстоятелството, че КТБ АД е в несъстоятелност, то продължава да е публично дружество и не е отпаднало задължението за представяне на годишен одитиран финансов отчет. Още повече, че банката работи до 20 юни 2014 г.

Синдиците обжалваха искането на КФН. Последваха цели две решения на ВАС, които също задължиха или по-скоро осъдиха Кристи Маринова и Ангел Донов, като синдици на КТБ, да предоставят одитирания отчет за 2014 г. Всички очакваха това да се случи, защото фалита на КТБ, без наличието на такъв одитиран отчет освен, че е незаконен, граничи с пълен абсурд и е основен аргумент за спечелване на делата в Страсбург, Люксембург и арбитража във Вашингтон, където делото на Оманския фонд вече тече вече по същество.

Фрог нюз тогава публикува документите и мотивите на решенията на ВАС.

Какво мислите, че направи Карина Иванова и Комисията за финансов надзор за да бъде изпълнено собственото й решение, че трябва да има одитиран финансов отчет за 2014 г. на КТБ, потвърдено два пъти от ВАС?

От отговор до НПО Ние, Гражданите“ на КФН, получен по Закона за достъп до обществена информация, става ясно, че комисията вече не носи отговорност и не я и интересува има или няма одитиран отчет. Както в много други случаи, когато става въпрос за КТБ, това е станало възможно след промяна на определен закон, за да се постигне искания резултат. Така става и този път.

През април 2016 г. е направено изменение в реда за отписване на дружества в Закона за публично предлагане на ценни книжа, след което, през май 2016 г., на основание това изменение КТБ АД е описано от регистъра на публичните дружества воден от КФН. Фактът, че към 2014 г. това не е така, явно вече по някаква (не)ясна причина, няма значение за финансовия надзор. Така делата, които се водят между КФН и синдиците на КТБ за липсващия одит за 2014 г. приключват. Промяната в закона и отписването на КТБ се случват „междувременно“, т.е. докато съдът разглежда спора между синдиците на фалиралата банка и Комисията. Правят впечатление още няколко неща:

Самото Решение за отписване на КТБ от регистъра на публичните дружества е на „член на КФН, изпълняващ правомощията на заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“. От публикация на „Трансмедия“, в която са описани връзките на членовете на КФН, става ясно, че точно това решение за КТБ е свързано директно с Делян Пеевски.

Втори в йерархията след Караиванова е Владимир Савов, който е номинация на ДПС. Савов е избран през 2014 г. по времето на кабинета Орешарски. Дълго време той завежда ресор „Инвестиционна дейност“. „До преди на тази позиция да застане Бойко Атанасов. Бойко Атанасов е директно назначение на Делян Пеевски. (Да не се бърка с ДПС). Атанасов е дългогодишен (под)изпълнител на Пеевски във финансово-административния сектор. Бивш изпълнителен директор на НАП, бивш заместник-министър на финансите. Атанасов израства много бързо в последните години. Информацията за него сочи, че е награден с кариерното си израстване заради „добрите“ си резултати около фалита на КТБ и последвалите ексцесии с действащи участие на НАП – ревизии, блокиране на активи и т.н. През него Пеевски получава контрол над администрирането на публичните компании, което му доста важно заради „Булгартабак“…, пише Трансмедия.

Вместо Карина Караиванова, отговорът по ЗДОИ е подписан от Ангел Джелазов. Интересно е дали самата Караиванова е „пазена“ в този случай или съвсем чистосърдечно изобщо не знае какво се случва.

Отговорът по ЗДОИ на КФН е получена от НПО „Ние, гражданите“, организацията, която обедини ощетените надгарантирани вложители, за които липсата на одитиран отчет за 2014 на КТБ също е престъпление, а отказа да носи отговорност на КФН ги ощетява повторно в правото им да получат загубените си средства. Явно търсенето на отговорност от Карина Караиванова и нейните заместници провокира институцията и свързаните с нея политици всячески да отказва да носи отговорност. „На ход са политиците“, повтаряше през 2014 г. Иван Искров.

И накрая само да напомним, че председателят на Комисията за финансов надзор Карина Караиванова получава месечна заплата в размер на 13 146 лв., а заместниците й по 12 000 лева. Членът на комисията Владимир Савов, който отговаря за защитата на потребителите, получава 11 432 лв. Информацията за възнагражденията е почерпена от съобщена от БТА, която пък се позовава на съобщение на ведомството. Тези месечни възнаграждения значително превъзхождат заплатите на министри и депутати, а към новите си заплати в КФН получават и бонуси, чиито размери определят сами.