Икономистът Красен Станчев в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Очаква се днес преговорните екипи на ГЕРБ и „Обединените патриоти“ да завършват своята управленска програма, а след това да се пристъпи до реденето на кабинета и подписването на коалиционно споразумение. До момента е постигнат консенсус по секторите: „сигурност“, „енергетика“, „спорт“, „туризъм“. Предвижда се още тази година минималната пенсия да стане 200 лева, като от 1 юли тя ще нарасне на 180 лева, а от 1 октомври – на 200. Реалистично ли е това? Може ли да създаде някакви дисбаланси в системата и ще се наложи ли актуализация на бюджета за тази година? Очакваме анализа сега на икономиста Красен Станчев. Реалистичен вариант ли е 200 лева минимална пенсия, каквато обсъждат сега политиците?
Красен Станчев: Реалистичен – зависи за колко време. В момента в бюджета има резерви и това може да стане с прехвърляне на средства от централния бюджет към бюджета на НОИ, а в бюджета на НОИ вероятно също има средства, тъй като има увеличение на вноските. Това увеличение е някъде около 200 млн. лева. За цялото упражнение вероятно ще трябват между 300 и 400 млн. лева с тези две стъпки, които вие описахте. Това обаче не означава, че догодина ще има такъв резерв в бюджета, пък и има много други странични ефекти. Първият ефект е, че се нарушава доверието в пенсионната система. Онези, които трябва да внасят и са млади още, и трябва да плащат в държавното осигуряване своите вноски, те няма да имат стимул, тъй като в крайна сметка ще бъде ясно, че има вътрешна несправедливост. Тези, които най-малко са внасяли, най-малко са работили, получават изведнъж някакви облаги. Ако се вдигнат обаче на всички с подобна стъпка пенсиите, то тогава дефицитът отива между 4 и 7 млрд. лева, което икономиката не може да го издържи. Второто нещо, което е много важно, е, че за догодина ще трябва да се намерят допълнителни средства, тъй като допълнителните приходи в НОИ от около 200 млн. лева са изчислени от самото министерство, догодина ще бъде изядено от увеличението на минималните пенсии тази година. Съответно, догодина ще трябва или отново да се вдигат вноските, или ще трябва да се избира откъде да се реже – дали да се реже от образование, от армия, от полиция, от висше образование, от всякакви дейности, свързани да речем с капиталност, строителство на инфраструктури и прочие.
Водещ: Да ви разбирам, че може би няма да се наложи актуализация на бюджета за тази година, но задължително това ще се случи по-натам.
Красен Станчев: Ако има прехвърляне от централния бюджет, то тогава ще трябва да се наложи. Ще трябва да се направи актуализация на бюджета, но е вероятно да няма такава необходимост.
Водещ: Казахте, че се нарушава чувството на справедливост на хората с различен трудов стаж, с различни вноски. Какъв би бил обаче по-дългосрочният ефект върху цялостния пенсионен модел и системата у нас? Как може да се компенсира този дисбаланс?
Красен Станчев: Тази политика ще го взриви. Просто не може да бъде същият. Тези сметки с дефицити са направени от Лъчезар Богданов. Колегата Георги Ангелов също направи подобни сметки.
Проблемът е в това, че тези сметки са направени при положение, че хората продължават да плащат. Това, което се случва с една такава промяна е, че се убиват стимулите, и онези, които трябва да плащат, няма да имат интерес да плащат, защото знаят, че системата ще фалира.
Водещ: Но пък не сме готови да се вдигнат всички пенсии с подобен процент?
Красен Станчев: Не може да се вдигнат, няма как. Има една поговорка: „От пръдня вода не става“. Просто не се получава от нищо да стане нещо. Един доход преди да се разпределя трябва да бъде произведен. Дори и Апостол Павел съветва да дадеш втората риза на ближния. Той не задължава, а той дава съвет. Апостол Павел знае много добре, защото е търговец между другото, че втората риза преди да бъде подарена на някой трябва да бъде произведена, т.е. хората трябва да имат стимул да работят, съответно да плащат данъци и тогава да се правят преразпределения.
Водещ: Добрите пенсии, добрите доходи при всички положения зависят от добра и развиваща се икономика.
Красен Станчев: Какво означава „добри пенсии“? Какво означава? Не може добра пенсия да има от нищо. След като в периода от 1987 до 1998 година всички пенсионни спестявания са унищожавани, след това има период на възстановяване. Както изчисли и колегата Георги Ганев преди около година, този период на възстановяване на добрите пенсии от преди 1989 година, ако смятаме, че те са добри, се случва някъде между 2012-2013 година. В общи линии пенсиите в момента са такива, каквито са били по времето на комунизма. За да станат по-добри, ще трябва да минат още 10 години, и трябва да се промени целият модел, защото в момента държавното пенсионно осигуряване винаги излиза на дефицит. Разходите на бюджета за пенсии, за покриване на дефицитите на НОИ от 1998 година са нараснали до момента неимоверно. Те в момента са 12 млрд. лева, а 1998 година са 2.2 млрд. лева. Имате повече от 5 пъти увеличаване на разходите на бюджета за покриване на пенсии. Това, че вие ще дадете на една относително малка група по-голяма пенсия, която няма да бъде чак толкова съществена, и тогава, когато се дава на калпак, не се отчитат онези, които наистина се нуждаят от някаква подкрепа за своите старини, защото в края на краищата в България, както и в повечето страни на Балканите, ние имаме привилегията да сме собственици на това, което притежаваме. Всички имаме апартаменти, всички имаме земя, всички имаме къщи и т.н. Онези, които действително нямат, не са цел на цялата тази ситуация с обсъждането на вдигането на пенсиите.
Водещ: За да имаме доходи и развиваща се икономика обаче какви мерки са необходими, които ще гарантират такъв растеж?
Красен Станчев: Някъде от порядъка на около 300 млн. лева са годишни невъзвръщаеми разходи. Това са пари, които са загубени в икономиката, особено в бюджета поради лоши политики, поради лоши държавни поръчки, поради безсмислени начинания, безсмислени проекти и т.н. Това е един от резервите. Другият резерв в общи линии правителството да не пречи на икономиката да работи. Тогава, когато вие правите подобни политики, в крайна сметка се получава, както имаме в биографията на предполагаемия бъдещ финансов министър, няколко опита за изземвания на частни спестявания. Винаги се налага отнякъде да се търсят други пари. Тогава, когато започнат да се вдигат пенсиите по този начин, в крайна сметка или ще трябва да се променят данъците, или ще трябва да се вземат нови договори. Тези неща просто не трябва да се правят, за да може да бъде икономиката стабилна, да расте, да има някаква предвидимост и хората да инвестират.
Водещ: Г-н Станчев, в някои медии се появи информация, все още не е официално потвърдено, че ГЕРБ и Патриотите са договорили минималната работна заплата да бъде вдигната от сегашните 460 лева на 650 лева до края на мандата. Реалистично ли е това и какви ще са ефектите?
Красен Станчев: Това е горе-долу стъпката, която партия ГЕРБ беше изчислила по време на предизборната кампания. Въпросът е дали това е полезно или не е полезно. Тогава, когато икономиката расте, производителността расте, то тогава може да се вдигат заплатите, но това не трябва да става по административен начин, защото има крайно много негативни ефекти, по които всички икономисти имат консенсус. Има малко неща в икономиката, които са консенсусни, но едното от тези неща е, че минималната работна заплата е вредно политическо начинание. Тревожно е в сегашната ситуация на преговори, че не се смятат дългосрочните ефекти, а се целят някакви се ситуативни печалби на гласове, на избиратели, и то на непроизводителното съсловие избиратели, защото онези, които са на минимална пенсия, те в общи линии няма да бъдат онова поколение, което ще расте, ще създава доход и богатство в България. Защо точно на това поколение трябва да се дават тези привилегии е относително ясно –защото те гласуват. В България вече има икономисти, които доста бързо смятат, държат в паметта си цялата съществена информация за икономиката, за бюджета и т.н., и аз вече споменах 3-4 имена, които просто на коляно, отговаряйки на въпроси на ваши колеги, са направили всички изчисления. Очевидно е, че онова, което се прави, както в областта на пенсионното дело, така и с минималната работна заплата, е вредно. България има относително висока минимална работна заплата. Тогава, когато минималната работна заплата се изчислява и сравнява с другите страни като процент от средната работна заплата, тогава, когато вие вдигате относително високо този процент, а България в момента е на равнището на най-богатите членки на Европейския съюз по този показател, тогава вие оставяте хора, които имат по-малко образование и биха работили за по-малко пари без работа. Съответно натоварвате бюджета с грижа за бедни, грижа за безработни и други подобни.
Водещ: В края на нашия разговор не ни остава нищо друго, освен да си пожелаем политиците по-често да слушат икономистите.
Красен Станчев: Първият урок на икономистите е, че ресурсите са ограничени и трябва да се преразпределят много внимателно. Първият урок на политиците е да забравят първият урок на икономистите.