Руската инвазия в Украйна рязко промени света. Милиони хора вече напуснаха страната. Издига се нова Желязна завеса. Икономическата война се задълбочава с ескалирането на военния конфликт, увеличаването на цивилните жертви и доказателствата за ужасяващи военни престъпления.

Провалът да се спре войната, да се спаси Украйна и да се накаже в максимална степен грубия режим в Русия, би имал особено висока цена за Европа и ЕС. Това ще означава бъдеще с втора Студена война, с постоянни бази на НАТО по границите на Русия, огромно повишавана на разходите за отбрана, засилена ядрена надпревара, непрестанна кибер и информационна война, ендемичен недостиг на енергия, баснословни цени на живота, както и повече подкрепян от Русия популистки екстремизъм от френски тип.

Накратко, зората на нова епоха на нестабилност. Защо изобщо политиците в лицето на американския Джо Байдън, германския Олаф Шолц и френския Еманюел Макрон биха толерирали толкова страшно и опасно бъдеще, когато биха могли сега да вземат по-твърди позиции и да предотвратят неговото материализиране? С евентуално избягване на риска днес те гарантират още по-рисковано утре.

Изпращането на оръжия и добри пожелания не е достатъчно. Миналата седмица западните лидери обсъждаха обезпечаването на гаранции за сигурност за Украйна след войната. Това е чудесно. Но войната се случва в момента. Кой ще гарантира оцеляването на Украйна в решителните следващи няколко седмици? Кой, ако натискът стане непосилен, ще отиде отвъд тренировъчните мисии и ще осигури директна военна помощ вътре в страната?

Но нека бъдем реалисти. Защото въпреки героизма и саможертвата, Украйна може да изгуби битката. Колкото и страшно да звучи, Путин може и да спечели. Ако Западът изостави своите принципи и ценности, позволявайки това да се случи, дългосрочната цена за всички ще бъде един нов свят на болка. Тази зееща пропаст е притеснителна по две причини. Тя предполага липса на координация между генералния секретар на ООН и постоянните членове на Съвета за сигурност относно най-добрите ходове. Също така осветлява и по-всеобхватен проблем – разминаването, понякога противопоставянето, от време на време съблюдаването на личния интерес в подхода на западните лидери, които иначе тръбят своя стремеж към единодушие.

Гневът на западните страни, разразил се след инвазията на Путин на 24 февруари, започва да отслабва. Същото се случва и с изблиците на оптимизъм, породени от успеха на Украйна в удържането на руското настъпление към Киев. Сега, когато Москва започна огромна, бавноразгръщаща се офанзива на изток, нарастват пристесненията, че този конфликт няма крайна точка и че огромните икономически и човешки загуби, до които той води, може да имат постоянен и глобален характер.

По отношение на демократичните норми и човешките права пълното или частично подчинение на Украйна ще бъде катастрофа за международния правнобазиран ред и триумф за автократите навсякъде. Какво ще е посланието, например, към Китай спрямо Тайван, или пък към самия Путин, който жадува за уязвимите Балтийски републики? Както и към ислямистките терористи, които планират да се възползват от насоченото към Украйна внимание на Запада и да отблежат нов възход на насилие.

Джонсън, както винаги, не гледа много по-далеч от настощия момент. Великобритания и НАТО, каза той, просто „ще продължат стратегията“ на налагане на санкции срещу Русия и на доставяне на оръжия за Киев. Джонсън подкрепя свободна и независима Украйна, но подобно на други лидери от Алианса, изглежда няма смислен дългосрочен план за постигането на това. Какво ще стане, ако украинските сили започнат да губят? А какво ще стане, ако страната се раздели на части, или стигне до колапс?

Цената на провала, или цената на победа за Путин, би била потресаваща. Тя би била и непоносима както за капризните западни демокрации, така и за по-бедните страни, предвид съвпадането ѝ с постпандемичната ситуация около сигурността, енергетиката, инфлацията, хранителлните продоволствия, климатичната криза. Но поради късогледото следване на личния си интерес в руските доставки на нефт и газ и поради страх от по-широка ескалация, западните лидери се отказват от трудния избор, който може да осигури оцеляването на Украйна и да помогне да се смекчат тези беди.

Изминалата седмица даде бегъл поглед към бъдещето, което ни чака, ако Путин продължи безнаказано да разширява войната, да извършва нови ужасни престъпления, да отправя ядрени и химически заплахи и да нарушава хартата на ООН. След като драстично понижи прогнозите си за ръст заради конфликта, Международният валутен фонд предрече глобален икономически разпад, нарастващ дълг и социална нестабилност. Дейвид Малпас, директорът на Световната банка, каза, че „хуманитарната катастрофа“, оценявана като безпрецедентна, е довела до покачване на храните с 37%, поради нарушените от войната хранителни доставки и е обрекла милиони хора на бедност, недохранване, намляване на средствата за образование и здравеопазване за най-бедните. За два месеца повече от 5 милиона са напуснали Украйна, като ще последват още, което ще задълбочи кризата в международната миграция, разпростираща се от Афганистан до Африка. В ударената от суша Източна Африка е възможно 20 милиона души да станат жертва на глада тази година, според Световната хранителна програма. Войната на Путин не създаде сушата, но ООН предупреждава, че тя може да попречи на усилията за намаляване на глобалното затопляне, като по този начин предизвика още придвижвания и принудителна миграция.

Широкото отрицателно политическо въздействие на войната, ако тя продължи да бушува неопределено време, е почти неизчислимо. Бъдещето на ООН като авторитетен глобален форум, законодателен и мироопазващ, е компрометирано, както повече от 200 бивши служители предупредиха Гутереш миналата седмица. В риск е и доверието спрямо Международния съд на ООН, чието разпореждане за оттегляне беше пренебрегнато от Путин, както и цялата система за разследване на военни престъпления.

Контрастът е изумителен. В Ню Йорк генералният секретар на ООН Антонио Гутериш обяви закъсняла, отчайващо необходима инициатива за спиране на войната в Украйна. „В това време на голяма опасност и последствия, той [Гутериш] би искал да обсъди спешни стъпки за възстановяване на мира“, съобщи неговият говорител. Той разкри още, че председателят на ООН предлага незабавни лични разговори с Владимир Путин в Москва и с Володимир Зеленски в Киев.

Приблизително по същото време, в което се случи това обнадеждаващо развитие, лидерът на Великобритания Борис Джонсън се качи на самолет за Индия, опитвайки се да избяга от скандала „Партигейт“, като по този начин подкопа усилията за мир. Путин, по думите на Джонсън, е неблагонадеждно влечуго. „Наистина не виждам как украинците биха могли да седнат и да постигнат някакво уреждане. Как можеш да преговаряш с крокодил, ако той ти е захапал крака?“, попита Джонсън.

Ние в „Гардиън“ се опитваме да дешифрираме бързо менящия се пейзаж, особено когато това включва растяща бежанска криза и риска от немислима ескалация. Нашите кореспонденти са на терен в Украйна и във всяка точка на света, предоставяйки денонощни репортажи и анализи на тази застрашаваща ситуация. Ние знаем, че присъствието на място е незаменимо и ще останем там, както го правим още от 1917 г. по време на руската революция, през 1930 г. по време на украинския Гладомор, разпадането на Съветския съюз през 1991 г. и през първия руско-украински конфликт през 2014 година. Ние имаме нагледна 200-годишна история на отразяване на събитията в цяла Европа във времена на конфликти, мир и всичко останало между тях. Няма да се откажем и сега. Десетки милиони читатели дадоха доверието си на безстрашната журналистика на „Гардиън“, от началото на изданието преди 200 години, обръщаха се към нас в моменти на криза, несигурност, солидарност и надежда. Приканваме ви да се присъедините към повече от 1,5 милиона читатели от 180 страни, които сега ни подкрепят финансово, за да бъдем отворени за всичко и категорично независими. За разлика от много други издания, „Гардиън“ няма собственици на дялове, нито собственик милиардер. Имаме само решимостта и страстта да доставяме най-значимата глобална информация, винаги свободна от политическо или търговско влияние. Информирането в такъв вид е критично важно за изясняване на фактите – кой лъже и кой казва истината.

Превод за „Гласове“: Екатерина Грънчарова

Източник: „Гардиън“