Казусът „Кадиев“ дълбоко пропука БСП. На пръв поглед изглежда доста странно, че една неособено драматична случка, каквато е внасянето на законопроект, доведе до преброяване „за“ и „против“ лидера на партията Михаил Миков. Самият Кадиев въпреки прозорливостта и интелигентността си едва ли е подозирал, че с поредната си волна изява ще постигне подобен ефект.

Факт е, че в момента искането да се позволи агитация на чужд език изглежда непопулярен ход. Отвори ли се дума за това, веднага започват упражненията на знайни и незнайни националистически формации. Кадиев има своите аргументи – България е в ЕС и е нормално партиите да канят оратори от чужбина. Трябва ли да бъдат глобявани, че говорят на английски, френски или друг език? Вторият му мотив е не по-малко убедителен. БСП отдавна твърди, че е формация с европейски облик, а бившият й лидер е шеф на ПЕС. Каква е логиката при това положение да не се настоява за по-либерални правила по време на пред­изборни мероприятия?
Прав е недолюбваният депутат, като пита за

двойните стандарти в БСП

Защото самият Михаил Миков заедно с видинския парламентарист Филип Попов и варненския Красимир Янков подкрепи същия текст на 14 февруари 2014 г. Тогава вносители бяха депутати от ДПС. Имало е и решение на червената парламентарна група да не се подкрепя предложението, но Миков го подкрепя. С тогавашната си позиция той застана зад кабинета „Орешарски“ и коа­лиционния си партньор. Сега ДПС вече не е партньор и лидерът на БСП обръща палачинката. Въпрос на конюнктура.

Затова на фона на тези аргументи неотстъпчивостта на ръководството на БСП изглежда доста необяснима. На „Позитано“ 20 със сигурност знаят и характеровите особености на Георги Кадиев. Той не е човек, който се отказва от идеите си. Тогава защо го провокираха с ултиматума – или оттегляш проекта си, или напускаш групата? Още повече че на две поредни изпълнителни бюра Драгомир Стойнев настоявал да поканят Кадиев и да го изслушат. Това не се случило.

Има няколко възможни обяснения за странното поведение на лидера Миков, заместниците му и останалите членове на ръководството. Първото е, че чрез казуса „Кадиев“ бе направен опит

да се тушира предишният скандал

с подкупа на принципа „клин клин избива“. Пропуснали са обаче деликатната подробност, че последният клин остава. Втората възможна версия е, че председателят на БСП се е опитал да даде урок на депутатите, да ги сплаши и така да прекрати соловите им акции. Третата и най-правдоподобно звучаща причина е подценяване на ситуацията и последиците от нея.

Вместо да потърсят полезните ходове, партийните шефове се хванаха на въдицата и сами цопнаха в блатото на партийната интрига. На „Позитано“ 20 очевидно надцениха силите си и подцениха момента, в който се развива сюжетът „агитация на чужд език“. До местните избори остават по-малко от пет месеца и в БСП вместо да се занимават с тях, воюват помежду си. Сякаш не си дават сметка, че по този начин отблъскват и без друго намалелите си избиратели. Преди месец социологическо проучване на „Алфа рисърч“ предупреди, че „кризата в левия спектър очевидно е свързана и с криза на лидерството в него“. Посочено бе и че само 54% от симпатизантите на БСП имат доверие в Миков.

Рекапитулацията след гласуването за изгонване на Кадиев в сряда показа, че председателят на столетницата е успял да постигне непостижимото – да

вкара в един отбор

сочените за „станишевисти“ (Кристиан Вигенин, Драгомир Стойнев) и отявлени врагове на бившия лидер (Кирил Добрев, Атанас Зафиров). Добрев дори обяви, че на практика в БСП вече има ново крило – проевропейско, а вотът за оставането на непокорния им съпартиец в парламента бил като членска карта за него.

Казусът „Кадиев“ показа и още нещо – че с всеки следващ вътрешнопартиен скандал проблемите в столетницата се задълбочават, а последиците стават необратими. Впрочем сред застаналите зад чепатия депутат не липсват и такива, които не го харесват. Направиха го, за да покажат на Миков, че повече не харесват неговите методи за справяне с проблемите. Обвиняват го, че се е заобиколил с хора, които не могат да дадат никакви нови идеи, защото са зациклили в клишета, и сочат двама от заместниците му – Янаки Стоилов и Бойко Великов.

Подозират го, че е решил да се освобождава от неудобните и онези, които са му били конкуренти в лидерската надпревара, като ги извади от ръководството на партията. Най-вероятно още на следващия пленум на партията Миков ще обяви, че Драгомир Стойнев вече не му е заместник. Очаква се от бюрото да бъде изваден Кристиан Вигенин, а на неговото място да влезе Красимир Янков, който през последните дни е особено активен.

От ефира на Би Ти Ви варненският депутат намекна, че следващата седмица пленумът ще продължи разправата с Драгомир Стойнев. Прозря, че проблемите на БСП идвали „от група, която не срещала подкрепа за идеите си вътре в партията“. За страничните наблюдатели истината изглежда доста по-различна. И при Красимир Янков, и при Явор Куюмджиев, които яростно обвиняват Драгомир Стойнев, че като енергиен министър е съсипал сектора, прозират

лични мотиви и реваншизъм

Самият Куюмджиев имаше министерски амбиции, а Янков бе изхвърлен от Изпълнителното бюро. Очаква се предстоящият пленум на БСП да се превърне в арена на остри сблъсъци и обвинения. Отсега е ясно, че кръжецът около ръководството ще громи бившите червени министри, а онези, които гласуваха Кадиев да остане в парламента, ще търсят отговор на въпроса кой е предложил подкуп на Михаил Миков, за да се откаже от лидерската надпревара. Любопитната подробност е, че самият Миков малко преди конгреса, който го избра за лидер, разказал пред тесен кръг съпартийци в присъствието на Сергей Станишев, че му давали пари. Проблемът има два аспекта – или това е истина, или Миков се е направил на интересен в опит да си вдигне акциите. Негов е изборът да посочи кой му е предлагал пари или да го причислят към хората, които са склонни да си измислят.

Иначе в БСП намериха обяснение и за този скандал (с подкупа). Организиран бил от външни сили, идващи откъм конкуренцията – ГЕРБ и Реформаторския блок. Управляващите искали да препънат столетницата, която най-сетне се върнала в правия ляв път. Георги Божинов стигна най-далеч – проблемите на БСП идвали отвъд Океана, откъдето дошли и на ФИФА. По същия начин в БКП обвиняваха за всичките неволи световния империализъм. Михаил Миков пък прогнозира, че ще има още скандали в партията преди изборите. Каза го сякаш е страничен наблюдател. Това, че ще има още скандали, означава, че ръководството на партията или не може да ги потуши, или има интерес да се вихрят. Последното може да се използва като удобно алиби за предстоящата загуба на изборите. И за посочване на поредните виновни, които да бъдат наказани с изключване. Лошото е, че БСП все повече заприличва на СДС и нищо чудно след време да се наложи да събира отломките в някакъв блок, който биха могли да нарекат и прогресивен. Няма да е чудно и ако Станишев стане Лаборант…