Британският вестник The Sunday Times публикува статия за реда в бункера на украинския президент Володимир Зеленски в Киев. Според публикацията бункерът е в тъмнина, а целият комплекс от правителствени сгради се охранява от въоръжени мъже, които изискват от посетителите да им кажат парола, за да се движат наоколо. Кодовата дума, както отбелязва The Sunday Times, се променя ежедневно и е съставена така, че „руснаците да се затрудняват да я произнесат“. Вестникът посочва, че всички обитатели на бункера в Киев е трябвало да подпишат споразумение да не разкриват информация за неговия план, местоположение и дори за храната, която се сервира там.
Публикуваме откъс от публикацията на „Таймс“:
Най-поразителното нещо при влизане в Банкова, украинския еквивалент на Даунинг стрийт, е колко тъмно е вътре. Завесите са спуснати, за да се предпази от експлозии на бомби, а светлините са изключени, за да се намали заплахата сградата да бъде обект на въздушни атаки или снайперисти.
От началото на войната имаше многобройни опити за убийство на Зеленски, припомнят от The Times. Миналия март Олексий Данилов, ръководителят на Съвета за национална сигурност на Украйна, разкри, че Зеленски е оцелял при три опита за убийство само за една седмица.
Когато екип на The Times посещава мястото, Русия отново бомбандира Украйна. Служителите в Банкова обаче дори не потрепват, когато се чува воят на сирените. Никой дори и не помръдва към подземното бомбено убежище. Според правителствен служител бункерът е бил използван само веднъж през последните месеци, след като през лятото е получена разузнавателна информация, че руснаците планират удар срещу правителствената централа.
Цялата изминала година беше тест за издръжливост за Зеленски и неговите служители, които работят по 18 часа на ден, седем дни в седмицата и често спят в тъмната си офис сграда за собствена защита. Те почти не виждат семействата си.
Зеленски, който има пораснала дъщеря Александра, успява да види десетгодишния си син Кирило веднъж на всеки десет дни. Помощник на президента признава пред The Times, че животът на тъмно, далеч от съпругата му Олена и децата му, го натрупва „голямо напрежение“.
„Знаем, че Русия подготвя офанзива тази пролет и знаем, че е . . . трудна ситуация“, казва пред The Times Андрий Йермак, близък приятел и съветник на Зеленски, който го придружи по време на пътешествието му в Европа миналата седмиза.Той обаче иска да подчертае, че бомбардировките този ден – 14-ият масов ракетен удар на Русия, насочен към критична инфраструктура – няма да имат ефект върху съпротивата на Украйна. „Това не промени нашите позиции.“
Непосредствената криза във времето, когато екипът на The Times е в Украйна, е бруталната битка за контрол над Бахмут – малък град в източна Украйна, който някога е бил дом на процъфтяваща индустрия за добив на сол и повече от 70 000 души. Днес там са останали 6000 жители, които оцеляват предимно под земята без ток, вода или отопление. Продължаващата месеци битка за Бахмут струва стотици украински и руски жертви на ден, според данните.
Йермак казва, че Украйна никога няма да се откаже от нея. „Имаме го и го защитаваме. Не планираме да напускаме.“
Тази седмица ще бъде отбелязана годишнината от руската инвазия. Месеци наред мнозина в Украйна, включително Зеленски, омаловажаваха възможността за нахлуване, въпреки постоянните предупреждения от американското и британското разузнаване.
Александър Роднянски, бивш академик в университета в Кеймбридж, който се завърна у дома, за да съветва Зеленски относно икономическата политика, се събужда в 4 сутринта от звука на ракетни удари по Киев. Той веднага беше поканен да се присъедини към Зеленски и други помощници в подземния бункер под Банковата.
Микола Солски, министърът на аграрната политика и храните, споделя, че в нощта преди инвазията той е изпратил семейството си в относителната безопасност на Западна Украйна, преди да се върне у дома, за да „изключи телефона си, защото наистина исках да спя“.
Когато Солски се събужда и включва телефона си, Зеленски вече е обявил военно положение. Водещите фигури в украинското правителство незабавно са преместени в подземни бункери със заповед от военните да останат там до второ нареждане. Вътрешен човек от Банкова казва, че това е едно трудно съжителство: „Не виждаш слънцето, не знаеш времето. Ако Путин е бил в бункера си по време на пандемията, тогава не е изненадващо, че той е полудял. Не исках да оставам там дълго време.“
Според един правителствен източник първоначалният план е бил държавниците да останат под земята за една седмица. Но събитията навън предизвикаха промяна в плана. Тъй като руските сили превзеха няколко малки и големи градове в и около Киев, за няколко седмици изглеждаше, че столицата също със сигурност ще падне.
Зеленски и най-старшите му помощници прекараха приблизително 2 месеца, живеещи под земята, излизайки от време на време, за да уверят хората, че не са избягали. Онези, поканени да живеят редом с президента в подземния бункер, трябваше да подпишат споразумение за неразкриване, забраняващо им да споделят подробности относно дизайна, местоположението или удобствата на бункера. Не им беше позволено дори да говорят за храната, с която се хранеха.
Изолиран под земята, екипът преживява войната чрез своите iPhone. Дните на президента често бяха поредица от срещи, интервюта и разговори със световни лидери. Сънят беше накъсан и често нарушен.
Солски си спомня травмата и ужаса от онези ранни дни, казвайки: „Вече не говорим за това много“.
Часове след инвазията пазачите в защитения комплекс изгасиха светлините, докато престрелки избухваха около правителствения квартал, и дадоха бронирани жилетки и автомати на Зеленски и дузина от помощниците му.
Екипът в Банкова трябваше да въведе нововъведения. Ключов момент беше, когато Зеленски, Йермак и други висши съветници излязоха за кратко от подземния си бункер на втората нощ от нахлуването, докато украинските сили се биеха с руснаците на близките улици, за да запишат 40-секундна реч пред своя народ.
Късният нощен видеоклип, записан на телефона на президента, е отговор на руската дезинформация, че той е напуснал страната. „Всички сме тук“, каза Зеленски. „В Киев сме. Ние защитаваме Украйна.“
Речта запали нацията.
„Беше много важно“, каза Солски в интервю, проведено в министерството на аграрната политика, авс. съветски блок, разположен близо до метростанция Майдан Независимости, където Зеленски проведе една от първите си импровизирани пресконференции след началото на войната. Решителността на Зеленски изненада мнозина. Но не и Солски. „Видях много пъти, че той е много издръжлив“, признава той. „Дори инат.“
За учудване на наблюдаващия свят, Украйна не само устоя на руската атака, но започна да отвръща на удара. „Първо, Русия подцени нашите отбранителни способности“, на мнение е Роднянски, бивш академик в Кеймбридж. „Второ, те надцениха собствените си способности.“
Солски е дори малко груб. „Това, което разбираме за руснаците, е да не очакваме никакви умни планове“, казва той пред The Times. „Те се държаха по очевиден начин.“
Докато руските войски избягаха обратно към отбранителните позиции в Източна Украйна и град Киев постепенно започна да се отваря, хората в Банковата се умориха от живота в подземния бункер. Служител ми разказва за нощта, в която е решил да рискува и да напусне защитеното бомбоубежище, за да се наслади на храна в наскоро отворен отново ресторант. В момент на пакост той прави снимка на храната си и я изпраща на високопоставен украински депутат. Източникът си спомня: „Той отговори с „Къде си“, а след това изреди много псувни. По-късно и той дойде в ресторанта, поръча бургер и взе храна за вкъщи за всички останали и го занесе обратно в бункера.“
Въпреки че руснаците се бяха оттеглили на изток, Банкова все още беше в режим на криза. „Не е имало период от време, в който да не сме имали сложна ситуация на бойното поле“, казва Даша Заривна, един от най-старшите помощници на Зеленски. „Това, което е много специално за президента и неговия екип, е, че те винаги поставят много високи очаквания. Дори когато никой не вярва. . . правят всичко възможно. Когато работиш с тях, започваш да се вдъхновяваш от тяхната енергия и винаги надхвърляш границите.“
Роднянски казва, че остава изумен от функционалността на правителството, което включва среща в понеделник сутрин и медийна мрежа. Това се случва въпреки факта, че заседанията на кабинета в продължение на много месеци се провеждаха под земята на метростанция „Майдан Незалежности“, която изненадващо бе посетена и от поп групата U2, която изнесе концерт там през май миналата година.
„Правителство във война в много отношения все още е нормално правителство. Но понеже е военно положение, има всякакви ограничения. Атмосферата е различна. Приоритетите и ценностите, психически, сега всичко е въпрос на оцеляване. Нямаш лукса да мислиш за неща, които си свикнал“, обяснява Роднянски.
За външния свят Киев днес изглежда и се чувства като всяка оживена столица. Жителите на града ходят на работа, спортуват, посещават кино и общуват в барове и ресторанти. В час пик колите стоят една до друга по главните пътища, докато хората се прибират от работа. И все пак Киев и останалата част от Украйна все още търпят прекъсвания на тока след почти постоянните бомбардировки на критичната инфраструктура на страната от руснаците.
На жителите, които все още са подложени на полицейски час в 23:00 часа в столицата, се казва да намалят ежедневната си употреба на ток, но често потъват в тъмнина без предупреждение, когато енергийната мрежа бъде претоварена.
Бръмченето на генератори, които помагат за светлините на ресторанти, магазини и други предприятия, може да се чуе по много от главните търговски улици на града. Дори нощните клубове са намерили начин да останат отворени.
Киев и хората му се адаптираха към живота във война, въпреки че градът все още носи много от белезите от конфликта.
Разрушените сгради в някои квартали доминират над хоризонта въпреки впечатляващата програма за реконструкция. Въпреки че хората до голяма степен могат да водят нормалния си живот, въпреки че редовно трябва да се крият по време на честите въздушни нападения, детските площадки в града са практически празни. Киев е град с малко деца, много от които са избягали с майките си в по-безопасни части на света.
Жители на града признават пред The Times, че най-трудното нещо в живота по време на война е невъзможността да се планира бъдещето. Пред централната жп гара в Киев изтощен войник пуши цигара. Той току-що се беше върнал от фронтовата линия с призрачен поглед в очите.Първоначално от обсадения регион Донецк, той някога е бил декан във факултета по информационни технологии, но сега се оказва, че управлява украински дронове, които шпионират врага.
В Киев той дошъл, за да посети родителите си. Признава, че е песимист, че войната скоро ще свърши. „Мисля, че ще продължи дълго време. . . много е трудно o победете врага. Тяхната работна сила, въоръжение и оръжия са много по-високи от нашите. Единственият начин да спечелим е със западните технологии и нашата мотивация.“
Друг войник от резерва, който предстоеше да бъде изпратен на фронтовата линия, беше категоричен, че конфликтът трябва да приключи преди тази есен. „Вече имахме една зима без отопление и електричество“, казва той. „Много е трудно за нашите семейства да живеят в такава ситуация. За нас би било невъзможно да направим това отново.“
Приоритет за Банкова е да запази икономиката. От началото на войната има спад на БВП от 20-30 на сто. „Това е по-добре, отколкото очаквахме“, признава Роднянски. „Но, разбира се, кризата е много тежка.“
Миналото лято страната заобиколи фалита, който беше избегнат едва когато Роднянски отправи директен апел към германския външен министър за допълнителна подкрепа. Половината от държавните приходи сега идват от чуждестранна помощ, като значителен процент от зависимите почиват на гигантската селскостопанска индустрия.
Украйна, известна като житницата на Европа, обикновено произвежда 15% от световната царевица, 10% от световната пшеница, 15% от ечемика и почти половината от слънчогледовото олио. Поддържането на производството и износа в лицето на руските ракети е основна отговорност на Солски, министър на аграрната политика.
„Фермерите трябва да продават зърното си на изключително ниска цена, защото логистиката е изключително скъпа за всичко“, казва той. Преди войната „разходите за логистика от поле до пристанище бяха около 30 долара. В момента е поне 100 долара.“
Много фермери избраха да се присъединят към въоръжените сили, за да защитят страната си, което значително влоши производството, а липсата на износ имаше изумителен ефект върху глобалното предлагане на храни, особено в Африка, където няколко нации са зависими от украинското зърно.
В опит да изпълни няколко цели едновременно, Зеленски обяви Grain From Ukraine през ноември – хуманитарна програма за храни за износ на огромни запаси от храна, скрита в складове в цяла Украйна, в засегнатите от глад страни в Африка чрез убеждаване на международни фондове, чужди правителства, благотворителни организации и частни фирми да го купят за последващо прехвърляне.
Банковата се надява доставката на храни да се използва като дипломатически инструмент за противодействие на влиянието на Русия в Африка. Наемната група „Вагнер“ на Путин осигурява сигурността на африканските лидери в страни като Централноафриканската република в замяна на контрол над злато, диаманти и други ресурси.
Деветнадесет африкански държави отсъстваха от резолюция на ООН, осъждаща анексирането на четири региона на Украйна от Москва през октомври, докато 26 гласуваха в подкрепа.
„Руснаците присъстват в Африка и искат да популяризират своята гледна точка“, обяснява Солски. „Трябва да подобрим нашето присъствие.“
Това, което се случва на фронтовата линия, също има „огромен“ ефект върху икономиката, според Роднянски. Военните печалби създават „положителни очаквания, така че хората се връщат от чужбина, започват да инвестират, да произвеждат тук и да се чувстват по-уверени. Ако има и най-малката негативна новина. . . хората се плашат, започват да бягат и производството спира.“
През последните няколко месеца Путин нареди да бъдат назначени до 800 000 цивилни за укрепване на отбраната и подкрепа на руската контраофанзива, която започна по време на моето посещение в Киев. Въпреки че Йермак казва, че новите руски войски са „не много дисциплинирани“, той признва, че самият „брой на хората“ е проблем.
За да се противопостави на това, Украйна откри нова схема за доброволна мобилизация с „добри резултати“, според вътрешен човек от Банкова, който добавя: „Много хора са готови да отидат и да се бият. Имаме и доброволци от други страни. Имаме чеченци, поляци, беларуси, литовци, от Великобритания, САЩ и Канада.
Съдбата на Украйна ще се определи от силата на подкрепата от нейните западни съюзници, но високопоставени източници на Банкова изразиха загриженост относно перспективата Републиканската партия да спечели президентските избори в САЩ през 2024 г. на фона на съобщенията, че Републиканската партия би предпочела да харчи пари за вътрешни приоритети .
Украйна отделя огромно време и ресурси за дипломатически контакти и Заривна, старши помощник на президента, каза, че Банкова е насочена към страни, които „не са поддръжници“ в Европейския парламент. Сред тях е премиерът на Унгария Виктор Орбан, който е критик на режима на Зеленски и каза, че ще наложи вето на всякакви санкции на ЕС срещу Русия, засягащи ядрената енергия.
„Някои дори изричаха проруски послания и това не беше лесно“, казва Заривна. „Трябва да им обясняваме, и обясняваме, и обясняваме.“
Йермак е ядосан че стотици провоенни руски певци, художници и влиятелни хора могат да пътуват свободно на Запад. Имаше шок в Банкова, когато Филип Киркоров, описван като „любимия певец на Путин“, присъства на наградите Грами в Лос Анджелис този месец.
Йермак е писал до западните технологични гиганти, включително Spotify, с молба да премахнат руските пропагандисти от техните платформи, както и до BP и Shell, призовавайки ги да съкратят още повече бизнеса с Русия и да спрат да „печелят от руските стоки“.
Чиновниците от Банкова с право се гордеят с това, което са постигнали за една година. Малко световни лидери смятаха, че Украйна може да оцелее след руската инвазия толкова дълго.
Докато Йермак е принуден да работи в относителната тъмнина на Банкова, той се надява, че скорошните дипломатически усилия са предизвикали светлинен момент за останалия свят.
В навечерието на първата годишнина от тази война той има остро послание към западните съюзници на Украйна: „Възможно е тази война да приключи тази година. Абсолютно не е необходимо да отбелязваме втора годишнина. Дайте ни всичко необходимо, за да спечелим.“
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране
