– Проф. Дайнов, каква бе 2018-а година според Вас във вътрешно-политически план?
– „Прокурорската диктатура“, сглобявана от 2017 година с извънредни закони от типа на НКВД при Сталин, тази година навлезе в активен режим. Имаме политически затворници – Десислава Иванчева и нейната заместничка. Имаме закон за извънсъдебно национализиране на частна собственост. Имаме въведен 48-часов арест (24 часа за деца) без уведомление на близките. Това е официалната диктатура. Отдолу продължава да живее неофициалната: всеки местен партиен бос може да дойде и да ти вземе бизнеса. Това е запазена марка на ГЕРБ и тече от години. В диктатура сме. От нас зависи, дали тя ще ни помете или ние – нея.

– Кои бяха най-съществените политически събития?
– Всички онези, които демонстрираха:
а/ че основните права и свободи са ни отнети (виж горе)
б/ че властта смята себе си за вечна и отвъд всякакъв контрол. Вижте подигравката „Жирардели – собственик на Юлен“, многомесечното тричане на майките с увредени деца, продължаващите опити (някои – успешни) българската природа да бъде дадена безплатно на приятели на властта.
в/ че властта изрично провокира ЕС, докато изрично обслужва интересите на Русия. Според министър Петкова и премиера Борисов, ако спазваме правилата на ЕС – това вреди на националната ни сигурност. А не вреди това, властта да обслужва интересите на Кремъл: строи, с български (наши) пари, нова газопроводна мрежа за Газпром; напъва се да монтира в сеизмична зона антикварни руски атомни съоръжения; държи бойните машини на армията в подчинение на Русия. Освен че отнеха правата и свободите на гражданите, власт-имащите в последните седмици от годината започнаха да се занимават с държавна измяна.

– Чуват се все по-тревожни предупреждения за ситуацията с човешките права и състоянието на демокрацията у нас. Влоши ли се сериозно положението през 2018 г.?
– Че се влоши отвъд всякакъв прецедент – влоши се (виж първия въпрос). Ще продължава да се влошава, тъй като една диктатура, за да може да функционира, е наложително постоянно да разширява своя обхват. В края на 2018-та година дори власт-имащите, които са инак невежи по отношение на историята, разбраха това.
Постоянното разширение на обхвата на диктатурата е онова, което ни очаква и през 2019 година. Ако, разбира се, позволим това.

– Очаквате ли оставка на правителството „Борисов 3” и извънредни парламентарни избори през 2019 г.?
– Ако в обществото е останал някакъв потенциал за съпротива и защита на демокрацията, ако основите на самата демокрация още съществуват – парламентарни избори са неизбежни. Ако няма такива, значи диктатурата е успешна и предстои напускане на ЕС и НАТО.

– Каква е прогнозата Ви за представянето на парламентарните политически сили на евровота и местните избори през 2019 г.?
– Тези избори ще бъдат референдум за управлението на ГЕРБ. Следователно, всичко ще зависи от това, каква ще е степента на обществена ярост към онзи момент. Това отсега няма как да го знаем.

– От кои партии извън парламента можем да очакваме изненади през 2019 г.? Има ли почва за нови играчи?
– Единствената разпознаваемо „европейска“ политическа сила на терена е Демократична България. Ако нейните лидери намерят начин да убедят хората, че могат да ги защитават от диктатурата на ГЕРБ и от азиатизирането на България – то тази сила има перспектива. Почва за нови играчи-популисти винаги е имало (още от времето на Жорж Ганчев) и ще има. Отсега не знаем, този път кой ще се заяви на това поле.

Лъчезар Лисицов, „Флагман“